Решение № 3771 от 02.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3771 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110103826 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, заявен от Ж. И. Ж., ЕГН:**********, против „****” ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.

1404, р-н.****, **** иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. гр. София, п.к.

1404, р-н ****, бул.**** № 81 В, ап.3, представлявано от ****, ****, ***** , следната сума по Изпълнителен лист от 03.08.2012 г. по ч.гр.д. 820/2010 г. по описа на Районен съд - Варна: 1388,51 лева, представляваща непогасена главница за Договор за кредит.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в депозираната искова молба: Твърди, че с Изпълнителен лист, издаден на 03.08.2012 г. от Районен съд - Варна въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 645/28.01.2010 г. по ч.гр.д.

820/2010 г. по описа на Районен съд - Варна, Ж. И. Ж., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на срешу „****” ЕАД, ЕИК ****, сума в размер на 1388,51 лева, представляваща непогасена главница за Договор за кредит, 44,76 лв., представляваща договорна лихва, в едно със законна лихва върху 1 главницата, считано от 22.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.

Въз основа на посочения по-горе Изпълнителен лист от 03.08.2012 г. по ч.гр.д. 820/2010 г. по описа на Районен съд - Варна, е образувано по молба на взискателя от 20.09.2012 г. изпълнително дело №1269/2012 по описа на ****, рег.№ ****, с район на действие ОС- Варна. Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, а на 10.11.2015 г. е постъпила молба от „****” ЕООД, с която молят да бъдат конституирани по изпълнителното дело като взискател на мястото на „****” ЕАД, като не сочат какви изпълнителни действия да се извършат по делото. Твърди се, че след конституирането на „****” ЕООД, по ИД №1269/2012 г. по описа на ****, рег.№ **** не са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат давността.

Приема, че в периода 20.09.2012 г. /молба за образуване на ИД №1269/2012 г./ до 10.11.2015 г. / молба за конституиране на взискател/, не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давностните срокове, поради което изпълнителното дело се е прекратило ех legeна 20.09.2014 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар. перемпция, като съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване на изпълнителното производство.

Приема, че ИД №№1269/2012 по описа на ****, рег.№ **** е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар.перемпция, преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д/№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, поради което счита, че установеното с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване следва да бъде прилагано. Предвид това при настъпила перемпция, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., срокове за погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, започват да текат от датата на прекратяване, като счита, че от 20.09.2014 г./ на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар.перемпция/, е започнал да тече 5 годишния давностен срок на осн. чл. 110 ЗЗД по отношение на задължението по Изпълнителен лист от 03.08.2012г.по ч.гр.д. 820/2010 г. по описа на Районен съд - Варна, който е изтекъл на 20.09.2019г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който 2 оспорва исковата претенция. Твърди, че н а 03.08.2012 г. е образувано изпълнително дело № 1269/2012 г. по описа на ****, per. № ****, с район на действие ОС - Варна. Взискателят „****“ ЕАД не е искал извършването на изпълнителни действия, нито частният съдебен изпълнител е предприел такива. Вземането на „****" ЕАД е прехвърлено с договор за цесия на отв.

„****“ ЕООД и цесионерът е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на цедента по изпълнителното дело през 2015 г. Съдебният изпълнител конституира определен взискател след редица проверки с нарочен акт. Прием, че конституирането на „****“ ЕООДкато кредитор къмизпълнителното дело е действие, годно да прекъсне давността. Съгласно Решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на Върховния касационен съд присъединяването на кредитор към изпълнителното дело прекъсва давността.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното произвоздство бяха представени и приети следните писмени доказателства: изисканото и предоставено в оригинал за послужване ИД № 2012****0401269, на ****.

Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в сила Заповед за изпълнение № 645/28.01.2010 г. по ч.гр.д. 820/2010 г. по описа на Районен съд – Варна ищецът е осъден да заплати в полза на „****” ЕАД, ЕИК ****, сума в размер на 1388,51 лева, представляваща непогасена главница за Договор за кредит, сумата от 44,76 лв., представляваща договорна лихва, в едно със законна лихва върху главницата, считано от 22.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането. Безспорно е, че въз основа на заповедта, на 03.08.2012г. против ищеца е издаден Изпълнителен лист, който е послужил за образуване на 20.09.2012г. по молба на взискателя на изпълнително дело №1269/2012 по описа на ****, рег.№ ****, с район на действие ОС- Варна.

По изп.дело е приложена молба от 23.04.2015г., с която настоящия ищец иска от ЧСИ да му бъде предоставено копие от изп.дело. Видно от отбелязване на гърба на молбата, на 18.05.2015г. той е получил копието.

3

Безспорно е установено между страните, че въз основа на молба от 10.11.2015г., на същата дата с Постановление на ЧСИ, настоящият ответник „****” ЕООД е конституиран като взискател по ИД №1269/2012 г. по описа на ****, рег.№ **** . С молбата не са отправяне искания за провеждане на конкретни изпълнителни действия.

С молба вх.№7152/20.09.2029г. настоящия ищец моли ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

От приложено по делото Постановление на ЧСИ **** от 18.10.2019г. се установява, че производството по ИД №№1269/2012г.е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар.перемпция. Постановлението е надлежно връчено на страните. В определения от ЧСИ едноседмичен срок, не е постъпила жалба срещу постановлението и същото е влязло в законна сила на 08.11.2019г.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Настоящия съдебен състав намира предявения иск за допустим.

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същия положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на 4 длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност и поради перемпция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

От приложените писмени доказателства съдът приема за безспорно, че въз основа на изп.лист издаден във връзка с влязла в сила Заповед за изпълнение № 645/28.01.2010 г. по ч.гр.д. 820/2010 г. по описа на Районен съд – Варна ищецът е осъден да заплати в полза на „****” ЕАД, ЕИК ****, сума в размер на 1388,51 лева, представляваща непогасена главница за Договор за кредит, 44,76 лв., представляваща договорна лихва, в едно със законна лихва върху главницата, считано от 22.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането. Безспорно е, че въз основа на издадения Изпълнителен лист е образувано на 20.09.2012г. по молба на взискателя , изпълнително дело №1269/2012 по описа на ****, рег.№ ****, с район на действие ОС- Варна.

В хода на изпълнителното производство са извършени редица действия - на 25.10.2012г. е било изготвено уведомление по ДОПК до ТД на НАПВарна, била е изготвена справка за трудови договори, справка за банкови сметки, справка за недвижима собственист, както и искане за справка за МПС-та собственост на длъжника. Изготвена покана за доброволно изпълнение, която не е била получена и поради тази причина на 31.10.2012г.е било залепено уведомление на адреса на длъжника.

Безспорно е, че въз основа на молба от 10.11.2015г., на същата дата с Постановление на ЧСИ, настоящият ответник - „****” ЕООД е конституиран като взискател по ИД №1269/2012 г. по описа на ****, рег.№ **** . С молбата не са отправяне искания за провеждане на конкретни изпълнителни действия.

С молба вх.№7152/20.09.2029г. настоящия ищец моли ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК , като видно от Постановление на ЧСИ **** от 18.10.2019г. , производството по ИД №№1269/2012г. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар.перемпция.

Безспорно е, че Постановлението е надлежно връчено на страните, като в определения от ЧСИ едноседмичен срок, не е постъпила жалба срещу 5 постановлението и същото е влязло в законна сила на 08.11.2019г.

Погасителната давност е период от време, определен от закона, през който субективното право не е прекратено по някой от предвидените за това начини. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, пораждащ за задълженото лице потестативното право да откаже изпълнението, позовавайки се на давността, като упражняването на това право, чрез възражение, лишава носителя на субективното право (вземането, като облигационно субективно право) от защита, защото то е загубило годността си да бъде защитавано и принудително осъществявано.

По отношение процесното вземане е приложим общият 5-годишен давностен срок, поради липсата на предвиден в закона друг давностен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от датата, на която е поискано или предприето валидно изпълнително действие, реализиращо съответния изпълнителен способ-независимо дали изпълнителният способ е посочен от взискателя или се реализира от частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ , като не са изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и проучване имущественото състояние на длъжника, назначаването на експертиза, извършването на разпределение и плащането въз основа на влязло в сила разпределение; при висящ изпълнителен процес давността не е спряна на основание (ТР № 2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т. 10).