Решение № 950 от 29.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Русе, 29.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520105191 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК от Н. В. А. против А. Р. Р. и насрещен иск със същото правно основание от А. Р. Р. против Н. В. А..

В законоустановения срок ответникът по първоначалния иск е дал отговор, оспорва иска. Същото е сторил и ответникът по насрещния иск.

Първоначалният ищец претендира упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А*А* Р.а с ЕГН- ********** да се предоставят на майката Н. В. А. с ЕГН – **********; местоживеенето на детето да бъде при майката в гр. С. обл.

Русе, ул. Ч. № 4; да се определи режим на лични отношения на детето с бащата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, като той се осъществява в гр. С. обл. Русе в присъствието на майката.

Ищецът претендира издръжка за детето в размер на 235 лева ежемесечно, платима чрез неговата майка и законен представител Н. В. А., ЕГН - **********, считано от датата на завеждан на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането и. Моли да й бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

Ответникът оспорва иска Предявява насрещен иск за упражняване на родителските права, определяне на местоживеенето при него, претендира същия режим на родителски права с майката, каквито тя е поискала. Претендира издръжка в размер на 235 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите 1 на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане № 0020230194, издадено на 10.02.2023 год. от Община Русе, А*А* Р.а, ЕГН **********, е родена на 08.02.2023 в гр. Русе, за което е съставен акт за раждане № 0194/10.02.2023 год. Родители на детето са страните по делото.

Установява се от показанията на свидетеля К.Х., че родителите на детето до преди три месеца били заедно. Преди окончателната раздяла те няколко пъти се събирА. да живеят заедно и се разделяли, като причина за това било поведението на ответника. Той изневерявал, не давал пари за издръжка на детето, често провокирал скандА., като казвал на ищеца, че не я иска.

Свидетелят посочи, че в момента ищецът живее при баба си и чичо си в с. М.В., ул.

В. № 7А. Детето се отглежда от майката, откакто е родено. Помагат й нейната баба и чичо, в чийто дом живее. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства относно родителския си капацитет, както и че някога е полагал грижи и давал издръжка за детето.

Свидетелят К.Х., която е майка на ищеца, посочи, че работи в Г. от 7 години и изпраща пари на дъщеря си, освен това социалните й давА. ваучери и тя ги ползвала за детето. Ответникът работел без трудов договор като превозвал хора до Г. и обратно. Съдът приема, че бащата на детето няма възможност да полага преки грижи, тъй като на практика през повечето време отсъства от страната. Няма данни той да е трудово ангажиран, да притежава жилище в България или да се е установил в страната по някакъв начин.

Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:

I. Относно упражняването на родителките права.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.

Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че страните са родители на детето и са във фактическа раздяла окончателно от 3 месеца. До завеждане на настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв.

Съдът следва да уреди и личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Той трябва да разрешава въпроса за детето само с оглед на неговите интереси, като взема предвид досегашните грижи и отношения на родителите към детето, желанията на родителите, техния морал, условията на 2 живот при всекиго от тях, възрастта на детето и личната му привързаност към единия или другия родител, социалното обкръжение и материалните възможности.

Въз основа на гореизложените съображения съдът счита, че искането на ищеца за предоставяне на родителските права по отношение на малолетната А., която понастоящем е на година и четири месеца на нея, е основателно. В най- добър интерес на детето е то да бъде отглеждано от родителя, който е полагал грижи и до момента и който единствен доказа, че има възможност и желание да продължава да прави това.

На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, съответстващ на обстоятелството, че няма данни той да е участвал в отглеждането му, като се вземе предвид и крехката му възраст. Тъй като бащата не е поискал режим, различен от предложения от майката, съдът намира, че следва да му се даде право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. сутринта до 18.00 ч. вечерта. Тъй като детето е твърде малко и на практика не е виждало баща си от дълго време, е необходимо тези срещи да стават в присъствието на майката по нейното местоживеене, респективно това на детето.

ІІ. Издръжката на детето.

Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на месечната издръжка, който понастоящем е 233.25 лева, основателна е претенцията за определяне на такава в размер на 235.00 лева месечно. Разликата до пълния размер на необходимата месечна издръжка следва да се понася от ищеца, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

ІІІ. По разноските за делото.

Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квА.фикация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, поради което и искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015 по гр. дело №3423/2015 на ВКС, I г.о, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Ответникът дължи държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време, която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 338.40 лева.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетната А*А* Р.а с ЕГН ********** на майката Н. В. А. с ЕГН **********, като определя местоживеенето й да е при нея в гр. С. обл. Русе, ул. Ч. № 4.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата А. Р. Р., ЕГН ********** с детето А*А* Р.а с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, като той се осъществява в гр. С. обл. Русе в присъствието на майката.

ОСЪЖДА А. Р. Р., ЕГН ********** да заплаща на А*А* Р.а с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н. В. А. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 235.00 лева, считано от 03.10.2023 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане.

ОСЪЖДА А. Р. Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 338.40 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4