Определение № 803 от 24.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. София, 24.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500758 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 22749/24.02.2025 г. на В. А. Н., чрез адвокат Р., срещу Определение № 2482 от 09.02.2025 г. , постановено по гр. дело № 7959/2024 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса и разноски по делото поради липса на средства за заплащането им.

Като поддържа, че предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК са налице, както и че същите са установени от декларацията за материално и гражданско състояние, представена в първоинстанционното производство, от която е видно затрудненото финансово положение, ищцата Н. моли въззивната инстанция да отмени атакуваното определение, и вместо него да я освободи от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на В. А. Н., с която срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД са предявени искове с 1 правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 31.07.20212 г. по гр. д. № 36199/2012 г. на СРС, поради изтекла погасителна давност. С исковата молба ищцата е формулирала искане да бъде освободена от заплащане на държавна такса поради затрудненото й материално положение.

Към исковата молба е приложена декларация за материално и гражданско състояние, от която е видно, че ищцата, на 49 годишна възраст, няма сключен граждански брак, не получава месечни доходи и няма средства за издръжка, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, няма акции или дялове в търговски дружества, нито влогове в банки.

При тези данни Софийски градски съд като съобразил така декларираните данни, от една страна, и обстоятелството, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв., от друга, е приел, че декларацията съдържа неверни данни, поради което е постановил атакуваното пред настоящата инстанция определение, с което е оставил без уважение молбата на ищцата за освобождаване от държавна такса и разноски.

Определението е неправилно.

Освобождаването от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимата държавна такса.

В настоящия случай ищцата е в трудоспособна възраст, но не работи и не получава доходи, не разполага с недвижимо имущество или с МПС, от които също по принцип е възможно да се получава доход, липсват данни за притежавани дялове или акции в търговски дружества, няма и влогове в търговски банки. Тези обстоятелства се установяват от подадената декларация, в която са изнесени данни под страх от наказателна отговорност, което ги прави достоверни. Същевременно липсват други доказателства, които да опровергават така декларираните факти, повечето от които – отрицателни.

Необосновано съдът е решил, че договорът за правна защита и съдействие (на лист 6 от делото) е по-достоверен от декларацията на ищцата, като без достатъчно основания е поставил под съмнение изнесените в декларацията данни, но същевременно безкритично е възприел за вярно декларираното от 2 адвоката, че е получил сумата от 2300 лв. От друга страна, възможно е адвокатското възнаграждение да е било действително заплатено, но със средства, получени на заем, например, или от спестявания, с пари, получени от продажба на движими вещи и пр. Несъмнено, така извършеното плащане не подобрява по никакъв начин материалното положение на ищцата. Само по себе си, то не е в състояние да разколебае изнесените в декларацията данни.

Ето защо следва да се приеме, че предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК в случая са налице, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и ищцата – освободена от държавна такса, каквото е формулираното от нея искане в исковата молба.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2482 от 09.02.2025 г., постановено по гр. дело № 7959/2024 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на В. А.

Н. за освобождаване от държавна такса, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА В. А. Н. с ЕГН-********** с постоянен адрес: гр.

***, ул. „***“ № **, вх.*, ап.*, от задължението за внасяне на държавна такса по производството, предмет на гр. дело № 7959/2024 г. на СГС, 1-5 състав, до окончателното приключване на спора във всички съдебни инстанции.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3