Определение № 208 от 23.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Р. Ч., в качеството й на ищец по гр. дело № 14602/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI гр.с, против постановеното по делото определение № 14083/03.11.2025 г., с което исковата молба е върната и е прекратено производството по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че в мотивите към определението не било обсъдено решението на СЕС от 23.11.2023г. по дело С - 321/2022г. по приложението на чл.7, параграф 1 от Директива 93/13, недопускащ ограничения на правото на защита на потребителите против неравноправни клаузи по сключени от тях договори. Оспорва се като погрешен извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката би постигнала най-пълна защита чрез предявяване на иск по чл.55 от ЗЗД.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от А. Р. Ч. срещу „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на сключени между страните договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство. Производството по делото е прекратено по аргумент, че ищцата няма правен интерес от предявяването на установителни искове, при положение, че разполага с осъдителни искове за връщане на 1 недължимо платени суми, основаващи се именно на нищожността на двата договора.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Предявените искове са за прогласяване нищожността на договор за заем поради несъответствието на същия с разпоредбите на ЗПК и за прогласяване нищожността на договор за поръчителство, които искове са установителни по своя характер.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да бъде допустим установителният иск, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му, за да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спорът му с ответната страна. Този правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, за наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото.

В случая следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 23.11.2023 г. по дело № С - 321/2022г. В диспозитива на т. 2 от решението се приема, че и когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация, той може да предяви иск за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, в изпълнение на която клауза е заплатил недължимата престация. В мотивите на решението е посочено, че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Отхвърлянето на установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск, защитаващ в по-голяма степен правата му, би било в противоречие с общия интерес от добро правораздаване, по-специално с изискването за процесуална икономия.

Ето защо, настоящият състав намира, че предявените по първоинстанционното дело искове не са недопустими, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14083/03.11.2025 г. по гр. д. № 14602/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI гр.с., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Пловдив за 2 продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3