Решение № 6457 от 28.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6457 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20251100511812 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на „Дженерали Застраховане“ АД срещу постановление от 15.08.2025 г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20258510402222 на ЧСИ, рег. № 851 на Камарата на ЧСИ е отказал да намали приетия размер на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на сумата от 408.42 лева. При уважаване на молбата моли да бъде намалена по съразмерност и таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се твърди, че взискателят е адвокат и вземането му по изпълнителния титул представлява адвокатско възнаграждение в исковото производство. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за друг адвокат според жалбоподателя представлява нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на адвокатски права. В този смисъл, като противоречащ на добрите нрави, договорът, сключен между Н.К.Г. и адв. Д.В.Н. бил нищожен. Отделно от това, реален разход за заплатено адвокатско възнаграждение липсвал. При уважаване на жалбата, моли да бъде съразмерно намалена и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Претендира присъждане на разноски.

1

Взискателят е подал отговор, в който е обосновал становище за неоснователност на жалбата. Всеки гражданин имал право на адвокат, а самият длъжник обременявал ищеца по гр.д. № 71599/2024 г. с разноски, отказвайки да заплати дължимото обезщетение по застраховка „Каско“.

Претендира разноски.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 202585104002222 по описа на ЧСИ рег. № 851 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. Д.Н., представител на Н.К.Г., към която е приложила изпълнителен лист, според който длъжникът „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на адвокат Н.К.Г. сумата от 1 168.25 лева, представляваща адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗАдв.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, според който адв. Н. е приела да представлява Н.Г. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

С постановление от 25.07.2025 г. ЧСИ, рег. № 851 е приел разноски по изпълнителното дело, от които 408.42 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 31.07.2025 г.

С молба от 13.08.2025 г. адв. Н. е поискала повторно налагане на запор върху вземания на длъжника, като е посочила банка, в която „Дженерали Застраховане“ АД има банкова сметка.

След налагане на запор на 14.08.2025 г. с молба от 15.08.2025 г. длъжникът е поискал постановлението за определяне на разноски в частта за адвокатско възнаграждение в размер на 408.42 лева да бъде отменено, евентуално размерът му да бъде намален.

С постановление от 15.08.2025 г. ЧСИ, рег. № 851 отказал да намали адвокатското възнаграждение, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

След като на 28.08.2025 г. „Дженерали Застраховане“ АД получил 2 препис от постановлението, на 02.09.2025 г. подал жалба срещу разноските в частта за адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Молбата, с която е сезиран ЧСИ рег. № 851 на Камарата на ЧСИ за образуване на изпълнителното производство и за проучване на имущественото състояние на длъжника е за събиране на вземане на адвокат Н.К.Г. за адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на реално извършен разход от взискателя. Адв. Н. е приела да представлява Н.Г. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., като е поискала от ЧСИ, рег. № 851 да определи дължимия адвокатски хонорар.

В случая процесуалното представителство на адвокат от друг адвокат не се е налагало. Освен че не се изисква особена специализация за образуване на изпълнително производство, молбата представлява предварително изготвена бланка, която е могъл да попълни и самият взискател, в случая – адвокат.

Адв. Г. е оказал правна помощ и съдействие на ищец в спорно исково производство – по гр.д. № 71599/2024 г. по описа на СРС, в резултат на която се е породило правото му на адвокатско възнаграждение. Адв. Г. е могъл да реализира самостоятелно правата си и в изпълнителното производство.

Допълнително, в молбата взискателят е могъл да посочи конкретна банкова сметка на длъжника, върху която да се наложи запор от частния съдебен изпълнител, вместо да подава допълнително нарочна молба за това. Нуждата от подаване на нова молба на 13.08.2025 г. не може да се възлага в тежест на длъжника, като се завишава адвокатския хонорар на взискателя, когато взискателят е могъл да посочи банковата сметка още в първоначалната молба, а съдебният изпълнител – да наложи запора едновременно с изпращане на покана за доброволно изпълнение.

Не могат да бъдат споделени и възраженията в становището на взискателя, че длъжникът сам генерирал разноски. Реферирането към 3 движението и изхода на спора в исковото производство е ирелевантно.

Ответникът е бил осъден за разноски именно защото е дал повод за завеждане на делото. В изпълнителното производство длъжникът също понася разноски за такси, свързани с образуване на дело и за извършване на изпълнителни действия. Упълномощаването от страна на адвокат на друг негов колега за образуване на изпълнително дело срещу длъжник обаче представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права и накърняване на добрите нрави. Длъжникът не може да бъде наказван за правото си да се защитава в исковото производство чрез натоварването му с допълнителни разноски в последващото изпълнително производство.

Що се отнася до жалбата на длъжника относно дължимите на съдебния изпълнител такси по Тарифата към ЗЧСИ, съдът намира, че за сумата по т. 26 от Тарифата – 175.36 лева, не е съставена сметка. След връщане на делото съдебният изпълнител дължи да състави сметка за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като основа за изчисляването е само сумата по изпълнителния лист – 1 168.25 лева. При съставянето й следва да се съобрази и че размерът на таксата не може да надвишава една десета от вземането (т. 27а, т. 1 от ТТРЗЧСИ).

По така изложените съображения постановлението от 25.07.2025 г. следва да се отмени в частта, в която са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 408.42 лева и за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 175.36 лева.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.

№ 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, рег. № 851 по изп.д. № 20258510402222, с което са приети разноски по изпълнителното дело за сумата от 408.42 лева адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 175.36 лева.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски за производството.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5