Определение № 2489 от 23.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2489 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕАД Е. *** - пълномощник на М. А. В., ЕГН ********** против определение № 6823/23.05.2023г., постановено по гр. д. № 14631 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, 14 гр. с., с което се оставя без уважение молба вх.

№ 48234/29.04.2025г., с която адв. Е. ***, като ЕАД Е. ***, Булстат: ***, в качеството й на пълномощник на ищеца М. В., е поискала от съда да измени постановеното решение № 1930/24.04.2025г. в частта за разноските по отношение присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и изцяло лишено от мотиви, досежно доводите за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение, както и по отношение на ДДС.Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което адвокатското възнаграждение да бъде определено съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност, както и да се присъди ДДС върху размера на определеното възнаграждение.

С писмения отговор на ответника частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а оспорваното определение като правилно да бъде потвърдено.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

По предявените обективно съединени искове: за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 3829621/18.05.2020г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл.

143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 3829621/18.05.2020г., на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП, районният съд се е произнесъл, като е уважил същите, съотв. осъдил е ответниците да заплатят на пълномощника на ищцата, предоставил й безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., възнаграждение в общ размер 680 лева с ДДС, от които първият ответник 460 лева, а втория 220 лева.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 1 от ГПК, като е препратил към мотивите на решението, където е отчел, че е осъществена правна помощ по два обективно съединени иска, защитата по които се осъществява посредством едни и същи факти и обстоятелства.Затова е определил едно общо възнаграждение.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от ЕАД Е.

***, Булстат: ***, представлявано от Е. Г. ***, пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).

При произнасянето по частната жалба настоящият състав на съда взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и права сложност.Действително оказана е правна помощ по два иска, но защитавания материален интерес и по двата иска е малък, а изхода на делото по втория иск за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, е обусловен от изхода по първия иск относно нищожността на процесния договор за кредит. Поради това районният съд правилно е преценил, че по двата иска следва да бъде определено едно общо възнаграждение, доколкото релевантни са общи факти и обстоятелства.Настоящият състав има предвид също процесуалното поведение на адвоката по делото, което не се отличава с голяма процесуална активност. Аналогични са и критериите, обуславящи разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, посочени в практиката на СЕС – фактори като предмета на спора, неговата цена и труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. Отделно от това, при общ защитаван материален интерес в размер на 804 лева не може да се приеме, че размера от 680 лева адвокатско възнаграждение с ДДС или 564 лева без ДДС, е непропорционален, вкл. след съпоставката му с общия размер на разходите за съдебното производство. Такива ищецът е направил в размер на 100 лева за ДТ и 250 лева за съдебно-счетоводна експертиза или общо в размер на 350 лева. В определения размер на адвокатското възнаграждение районния съд е включил и ДДС, което се установява на мотивите на решението, поради което оплакванията в частната жалба са изцяло неоснователни.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба против него като неоснователна да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 6823/23.05.2023г., постановено по гр. д. № 14631 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, 14 гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3