Определение № 2731 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2731 гр. София, 21.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502743 по описа за 2025 година

Разгледа в закрито заседание гражданско дело № 2743/25г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от „Стал 2007“ ЕООД против определение на СГС от 16.06.25г. по г.д. № 5389/25г.

Жалбата е неоснователна /атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие със закона/:

Съдебният състав от СГС е изложил конкретни съображения /с които е обоснована недопустимостта на процесната жалба/. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на първоинстанционния съд.

В допълнение:

Цитираната от жалбоподателя съдебна практика /на апелативни съдилища/ не е задължителна /от една страна/ по смисъла на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ; същата практика /от друга страна/ не е константна и последователна /противоречи на съдебни определения – постановени в обратния смисъл/. Настоящият въззивен състав намира също, че защитената теза /в сочената от дружеството съдебна практика/ не кореспондира със сега действащата редакция на закона:

Разпоредбата на чл. 442а от ГПК не установява процесуална възможност – отказ на ЧСИ да бъде обект на обжалване пред съд /законът предвижда единствено „производство“ пред самия орган по изпълнението/. Подобна регламентация /логика/ е скрепена и в правилото на чл. 443 от ГПК /където също не е предвидена възможност за осъществяване на съдебен контрол/.

Цитираната от жалбоподателя правна възможност /по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2ро от ГПК/ е относима само към хипотезите /“производствата“/ по чл. 433 от ГПК, но не и към правилото по чл. 442а от ГПК /или към това по чл. 443 от ГПК/: съставите на двете правни норми не се съотнасят към института „прекратяване на изпълнително производство“.

Аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че: отговорността на ЧСИ по чл. 441, ал. 2 от ГПК във връзка чл. 441, ал. 1, изр. 1-во от ГПК се съотнася /буквално и логически/ към хипотезата по чл. 442а от ГПК /между двата законови текста е направена пряка препратка/.

Изложеното обосновава извод, че атакуваното определение следва да бъде – потвърдено /частната жалба следва да бъде оставена – без уважение/.

1

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Стал 2007“ ЕООД против определение на СГС от 16.06.25г. по г.д. № 5389/25г.

Определението не подлежи на обжалване /предвид постановката по ТР № 3 от 05г. на ВКС/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2