Решение № 26 от 23.05.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Габрово, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора П.П.Д. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244200600069 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по две отделни въззивни жалби - от адв. Д.З. от АК – Бургас и от адв. Н.К. от АК – Габрово, двамата като защитници на подсъдимия А.Е.Д. от гр. Габрово, против присъда № 24 от 19.04.2023 г. по НОХД № 292/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваната присъда подсъдимият А.Е.Д. е признат за виновен в това, че на 17.02.2022 г. срещу 18.02.2022 г., в гр. Габрово, без надлежно разрешително по ЗКНВП държал в дома си, находящ се на улица „***” №**, ет.**, ап.**, високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана) с нето тегло 1,84 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13,9%, на стойност 11,04 лева; и коноп (марихуана) с нето тегло 100,13 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12,7%, на стойност 600,78 лева, или общо 101,97 грама коноп (марихуана) на обща стойност 611,82 лева, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, както и на ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 2000 лева, която да заплати в 1 полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Габрово.

Съгласно присъдата наложеното наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА следва да се изтърпи от подсъдимия А.Е.Д. при СТРОГ първоначален режим, определен в съответствие с предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС.

С присъдата е постановено при изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода да се приспадне времето за предварителното задържане на подсъдимия А.Е.Д. по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, въз основа на постановление, издадено на 28.02.2022 г. от прокурор при Районна прокуратура - Габрово, както и това по взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража”, отнасящо се за периода от 14,00 часа на 28.02.2022 г. до датата за влизане на присъдата в сила, като един ден от него да се зачита за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, пр.

1-во от НК.

С присъдата е постановено при изпълнението на наказанието лишаване от свобода да се приспадне времето, през което подсъдимият А.Е.Д. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което е предаден на съд, отнасящо се за периода от 21,15 часа на 17.02.2022 г. до 16,40 часа на 18.02.2022 година, като един ден от него да се зачита за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, наложено на подсъдимия А.Е.Д. с определение № 7 от 15.02.2021 г. по ЧНД № 96/2021 г. на РС - Габрово, като общо най-тежко между тези, определени му по определение № 217 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 381, ал. 1 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 349/2020 г. на Районен съд - Габрово, постановено на 10.06.2020 г. и влязло в сила на тази дата, и определение №260002 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 381, ал. 1 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 737/2020 г. на Районен съд - Габрово, постановено на 15.01.2021 г. и влязло в сила на тази дата, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от три години, считано от 04.03.2021 г. – датата за влизане на съдебния акт по ЧНД № 96/2021 г. на Районен съд - Габрово в законна сила. Постановено е наказанието, приведено в изпълнение въз основа на чл.

68, ал. 1 от НК, да се изтърпи от подсъдимия А.Е.Д. при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”в” от ЗИНЗС.

Съгласно присъдата, след влизането й в сила предметът на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК, представляващ 2 полиетиленови пликчета, съдържащи коноп (марихуана) с общо нето тегло 101,97 грама и бруто тегло 112,60 2 грама, подробно описани в приемателно-предавателен протокол № 84216 от 28.02.2022 г., намиращи се на съхранение в ЦМУ Сектор “НОП”, се отнемат в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК. Останалите съхранявани веществени доказателства в лицето на: I. 1 брой черен пластмасов буркан с капачка; както и II. 1 брой опаковка от прозрачен найлон, съдържаща опаковки (пликчета) от иззети веществени доказателства по делото, след датата за влизане на присъдата в сила следва да се унищожат.

С присъдата подсъдимият А.Е.Д. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 436,15 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл.

189, ал. 3 от НПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Габрово сума в размер на 520,35 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при съдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и сумата от 5 лева държавна такса за издаване на всеки един изпълнителен лист – същата в случай на осъществено служебно издаване на такива за събиране на наложеното наказание „Глоба” в размер на сумата от 2000 лева и на присъденото вземане за разноски от съдебното производство в полза на бюджета на съдебната власт.

Въззивната жалба, депозирана от адв. Д.З., е формална, като в нея се заявява, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при липса на каквито и да е законосъобразно изготвени и проверени по предвидения в НПК ред доказателства и доказателствени средства. Не се сочат неизяснени обстоятелства и не са направени искания за допускане и събиране на доказателства Претендира се обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и да се постанови нова присъда, с която на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК подсъдимият А.Д. да бъде оправдан.

Във въззивната жалба, изготвена от адв. Н.К., се твърди, че присъдата е постановена при грубо нарушаване на материалния закон и при липсата на каквито и да е законосъобразно изготвени и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства. Заявява се, че обвинителният акт е изготвен при липсата на образувано по реда на чл. 23 и чл. 212, ал. 2 от НПК годно наказателно досъдебно производство. Защитникът счита, че в протокола за оглед на местопроизшествие, за който може да се гадае, че е послужил за образуване на досъдебното производство, се сочи съобщение от полицейски служители за извършено престъпление, и на второ място – достатъчно данни за извършено престъпление, а при липсата на тези две кумулативно дадени предпоставки не е възможно да се образува досъдебно производство. По този начин защитата счита, че още от самото начало е опорочено производството и извършените действия от разследващите органи, а това е довело до порок в обвинителния акт, който не би могъл да бъде отстранен на по-късен етап. На следващо място, твърди се, че така формулираният общ диспозитив в обвинителния акт не отговаря на тълк. решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и категорично 3 нарушава правото на защита на обвиняемия да разбере в какво конкретно е обвинен и да организира защитата си. Претендира се обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и да се постанови нова присъда, с която на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал.

1, т. 3 от НПК подсъдимият А.Д. да бъде оправдан.

Пред въззивния съд е депозирано Допълнение към въззивна жалба, изготвено от адв. Н.Б. от САК, в качеството на договорен защитник на подсъдимия Д.. В него се излагат пространни съображения в подкрепа на позицията, че присъдата е постановена от незаконен състав, при нарушаване на материалния закон и допускане на особено съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. Защитникът счита, че присъдата е постановена от незаконен състав, защото по делото били налице безспорни доказателства, че председателят на съдебния състав бил заинтересован от изхода на делото и тази му предубеденост била явно изразена в нежеланието му да изпълни изискванията на закона, съдържащи се в нормите на чл. 13, чл. 103 и чл. 107 от НПК – съдията въобще не пожелал да проведе обективен и задълбочен аналитично мисловен процес както при събирането, така и при оценката на събраните доказателства и умишлено бил неглижирал фрапиращите противоречия в различните доказателствени източници; предубедеността на председателя била реализирана и в установеното от ИВСС нежелание да изготви мотивите към присъдата в законоустановения срок, както и в значителното закъснение да се произнесе по искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. На следващо място защитникът акцентира на нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК при постановяване на осъдителната присъда – неправилно установени фактически положения и грешни логически съждения, извлечени от погрешно приетата фактология. Твърди, че съдът кредитирал в изключителна степен показанията на свидетеля А.М. и свидетелитеполицейски служители. Въпреки, че от показанията на свидетеля М. били установени обстоятелства, които са взаимоизключващи се, същите били кредитирани изцяло, без да се даде отговор на редица спорни въпроси като това как за някои незначителни детайли спомените му са ясни и точни, а за други по-съществени моменти твърди, че не си спомня нищо. Изцяло били кредитирани и показанията на полицейските служители, въпреки съмненията за тяхната обективност и безпристрастност, още повече предвид служебната им зависимост от районната прокуратура. По-насетне, заявява се, че съдът не е анализирал детайлно и в пълнота показанията на свидетелите А.П. и И.И. – поемните лица, въпреки разкритото при разпита им, че най-вече при претърсването и изземването в дома на подсъдимия са допуснати няколко съществени процесуални нарушения, които опорочават из основи извършеното процесуално действие. Позицията на защитника е, че по делото не е отговорено на основни въпроси при събирането на доказателствата, при техния анализ и оценка не са получени правилни и обосновани отговори, а на някои изключително важни въпроси въобще не са дадени такива. Счита, че от съществено значение е установяването на собствеността 4 на жилището и лицата, които са пребивавали в него. Заявява, че не е установена връзка между подадения от полицаите буркан и подсъдимия Д., като при заявеното от поемните лица, че не са видели откъде е изваден процесния буркан, би следвало твърденията на полицаите да се подкрепят с намерени отпечатъци, ДНК-следи и други доказателства. На последно място в допълнението към въззивната жалба се развива оплакване за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и глоба. В заключение се поддържа искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението.

Пред въззивния съд подсъдимият А.Д. и защитникът му адв. Н.Б. поддържат жалбите и допълнението към тях. По съществото на делото защитникът излага съображения, с които оспорва законосъобразността на извършеното претърсване и изземване в обитаваното от подсъдимия жилище, като приема, че на поемните лица не са били разяснени правата и същите не са прочели подписаните от тях протоколи.

Предлага собствен анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че същата дава основание да се приеме, че целта на извършваната полицейската операция е била обезателно да бъде намерено наркотично вещество в Д. и да има резултат от проведената операция. Намереното количество марихуана около 2 грама, което подсъдимият действително държал в дома си обаче било недостатъчно за такава мащабна полицейска операция, поради което по мнение на защитника се е стигнало до полицейска провокация. Обръща внимание, че намерената в буркана марихуана с количество около 100 грама е била в полиетиленов плик, по който няма отпечатъци на подсъдимия и при тази липса на преки доказателства постановяването на осъдителна присъда нито е законосъобразно, нито е справедливо. Счита, че наказателна отговорност следва да се носи само за намереното и иззето наркотично вещество в размер около 2 грама, като в тази връзка се извърши преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 от НК, а по отношение на обвинението за държане на останалото инкриминирано количество марихуана Д. да бъде оправдан.