Решение № 9037 от 30.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9037 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20221110150366 по описа за 2022 година

Предмет на делото са обективно съединени искове от Д. Ц. С. с ЕГН **********, чрез адв.

К. Б., срещу „Земинвест“ ЕАД с ЕИК 831385306 с правно основание чл. 270, ал. 2 вр. чл.

128, т. 2 от КТ, по чл. 221, ал. 2 от КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ както следва: 1. Иск с правно основание чл. 270, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2, 3, и 3а от КТ, конкретно 2467,66 лева – дължимо трудово възнаграждение за м. юни 2022г. и за периода 01.07.2022г. – 05.07.2022г. в размер на 214,58 лева; 2. Иск по чл.

221, ал. 2 вр. чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 610,40 лева обезщетение за неизползвани 6 дни за 2021г. и 1024,40 лева за неизползвани 10 дни за 2022г., а по иска по чл. 221, ал. 1 от КТ ищцата иска присъждането на обезщетение за срока на предизвестието в размер на 2 253,08 лева – едномесечно брутно трудово възнаграждение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Земинвест“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Христо Панайотов, чрез адв. К., депозира писмен отговор на исковата молба, като не оспорва, че с ищцата са били в трудови правоотношения, но моли исковете да бъдат отхвърлени, тъй като предприятието нямало никакви средства, с които да изплати възнаграждение на ищцата в процесния период, отделно имало разминавания в констатациите на вещото лица по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата 1 е работила по трудов договор 112/01.09.2021г. първоначално сключен по чл. 70, ал. 1 КТ със срок на изпитване до 6 месеца, изменян и допълван с Допълнителни споразумения №№ 165/01.10.2021г. и 176/01.06.2022г., по силата на който е изпълнявала длъжността „главен счетоводител“ срещу възнаграждение 1817,00 лева, годишен отпуск 20 дни и клас за прослужено време 24%.

Видно от Заявление от 05.07.2022г. /на л. 10 от делото/ ищцата е поискала от своя работодател да се прекрати трудовото й правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

По силата на Заповед № 98/05.07.2022г. трудовото правоотношение е прекратено именно на 05.07.2022г., като в заповедта е изписано на лицето да се изплатят обезщетения за неизползван отпуск 6 дни за 2021г. и 10 дни за 2022г., както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, без да са посочени конкретни суми.

Изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, която изцяло се кредитира от съда като безпристрастна и обективна, дава заключение по зададените от ищцата въпроси, след обстойна проверка в счетоводството на ответното дружество. Там няма данни на ищцата да са изплащани каквито и да е обезщетения след прекратяване на трудовия договор. Иначе изчислени по отработените дни брутното трудово възнаграждение за м. юни 2022г. възлиза на 2253,08 лева, а за периода от 01.07.2022г. до 05.07.2022г. – на 504,74 лева. Дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пък за 6 дни през 2021г. възлиза на 614,48 лева и за 10 дни за 2022г. – на 1024,12 лева. По третия въпрос какъв би бил размер на обезщетение за едномесечно предизвестие експертизата дава отговор, че то е в размер на 2 253,08 лева.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

При заявените претенции се доказа, че ищцата е била в трудово правоотношение със „Земинвест“ ЕАД по силата на безсрочен трудов договор – с оглед изтичането на 6месечния срок на изпитване без да е прекратен. Също се доказа, че той е прекратен на основание чл. 327, т. 2 КТ считано от 05.07.2022г.

По отделните претенции съдът взе предвид следното.

Основателността на иска по чл. 270, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между страните през процесния период, реално полагане на труд при работодателя през периода, за който се претендира заплащане на трудово възнаграждение; размера на дължимото трудово възнаграждение, както и неговия падеж. Всички тези факти бяха доказани от ищцата, а според приетата ССЕ се доказа и размера на общо дължимото и неизплатено брутно възнаграждение: бруто 2253,08 лева за м. юни 2022г. /или нето 1748,34 лева/ За м. юли 2022г. /отработените дни/ се дължи 214,58 лева /или нето 166,51 лева/ съгласно заключението. В същото обаче е посочено, че работодателят е бил начислил съответните удръжки за ДЗПО, за здравно осигуряване и данък ЗДДФЛ. Така искът за 2 дължимото трудово възнаграждение на посоченото основание се дължи в посочения нетен размер, а именно общо 1914,85 лева като сбор от двата месеца, тъй като веднъж вече начислени съответните удръжки ще се дължат от работодателя, а не от работника. Не се дължи изричен диспозитив за отхвърляне, тъй като възможността съдът да присъди нетно или брутно трудово възнаграждение подлежи на преценка във всеки конкретен случай и така това не влияе върху размера на иска.

За да се присъди обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение без значение на основанието за прекратяване, следва да се докаже, че работникът не е ползвал своя платен годишен отпуск. Такова доказване бе проведено – и по приетата ССЕ и по неоспорването от страна на работодателя. По размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец, съдът приема изложеното в ССЕ, че ищцата не е ползвала, а са й се полагали 6 дни за 2021г. и 10 дни за 2022г. платен годишен отпуск, които са изчислени в размер бруто на 1638,60 лева. В хода по същество ищцата пледира, че иска да й се присъди обезщетение за 1634,80 лева, в който размер то се следва, тъй като иначе би се стигнало до свръх-петитум.

Що се касае до иска по чл. 221, ал. 1 КТ съдът счита следното. Доказа се, че ищцата е упражнила валидно правото си да прекрати трудовия си договор на основание чл. 327, т. 2 от КТ. По силата на чл. 221, ал. 1 КТ в този случай се дължи също обезщетение в размер на срока на предизвестието. Така по процесния договор, в който няма уговорено изрично, а той е безсрочен, се приема, че се дължи месечно такова по заместващото приложение на разпоредбите на Кодекса на труда. По приетата ССЕ се дава заключение, че то е в размер на 2 253 лева, в който и ще бъде присъдено.

Аргументите на ответника, че дружеството не е имало дейност, приходи и съответно обективна възможност да плати дължимото на служителя, са ирелевантни за спора.

Искането сумите да се присъдят със законната лихва считано от 05.07.2022г. е неоснователно. При приетия доклад по делото предмет на същото не е била мораторна лихва, каквото реално представлява искането за „законна лихва считано от 05.07.2022г.“.

Страните при приемането на доклада в откритото заседание по делото не направиха възражения и така не може да се счита, че има такъв предявен иск. За да се разгледа същия, той следва да е конкретизиран по размер и начален и краен период, като последния винаги предхожда исковата молба. Затова съдът приема, че е сезиран с искане за присъждане на законна лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, а не от 05.07.2022г. Не се дължи и изрично произнасяне с отхвърлителен диспозитив, тъй като няма такъв предмет.

По разноските

На първо място с оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски на ищцовата страна. Същата доказва, че са сторени такива в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност.

3

Обсъждайки същото съдът, с оглед предмета на делото – 3 отделни иска, действително не много голямата правна сложност, но отчитайки обичайните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че възражението е неоснователно и разноски се дължат в пълен размер.

Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените искове общо в размер на 232,10 лева и разноските – 400,00 лева за изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 270, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ „Земинвест“ ЕАД с ЕИК 831385306, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет.

5, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Бусманци, ул.

„Плечилна“ № 1, сумата 1 914,85 /хиляда деветстотин и четиринадесет лв. и 85 стотинки/ лева, представляващи нетно трудово възнаграждение за периода 01.06.2022г. – 05.07.2022г., ведно със законната лихва считано от 15.09.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „Земинвест“ ЕАД с ЕИК 831385306, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. С. с ЕГН **********, сумата 1 634,80/хиляда шестстотин тридесет и четири лв. и 80 стотинки/ лева, представляващи брутно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: 6 дни за 2021г. и 10 дни за 2022г., ведно със законната лихва считано от 15.09.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 221, ал. 1 от КТ „Земинвест“ ЕАД с ЕИК 831385306, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. С. с ЕГН **********, сумата 2253,00/две хиляди двеста петдесет и три/ лева, представляващи брутно обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва считано от 15.09.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Земинвест“ ЕАД с ЕИК 831385306, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. С. сумата 500,00 /петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Земинвест“ ЕАД с ЕИК 831385306, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 232,10 /двеста тридесет и два лв. и 10 стотинки/ лева дължима държавна такса и 400,00 /четиристотин/ лева дължими разноски.

4

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5