Решение № 223 от 21.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Перник, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500291 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 174 от 23.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2361/2023 г., Районен съд Перник е признал по реда на чл. 422 ГПК, че И. И. П. дължи на „Топлофикация-Перник“ АД на основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 22.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1242/2023 г. на Районен съд Перник:

- 952,74 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. до имот с адрес ***, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. до окончателното ѝ заплащане;

- 233,08 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за периода от 10.10.2020 г. до 22.02.2023 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника. Сочи, че начисленията за потребена топлинна енергия през исковия период са произволни и неправилни. Изтъква, че за отоплителния сезон 2019/2020 г. ищецът е издал две различни по съдържание изравнителни сметки, като допълнителните начисления по втората са неправомерни и нелогични. В тази връзка заявява, че вече е заплатил за същия период 11 вноски по 91 лв. или общо сумата от 1001 лв., след което е останала за доплащане сумата по първата изравнителна сметка, тази от юни 2020 г., а именно – 221,89 лв. При тези доводи моли 1 решението да бъде отменено изцяло и претендира сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред въззивната инстанция не е спорно, че по силата на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия като лице с право на собственост върху топлоснабден имот с адрес ***.

Не е предмет на въззивни оплаквания, че за исковия период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., между страните е било в сила споразумение, по силата на което и на основание чл. 155, ал. 1, т. 1 ЗЕ за извършваната до имота му доставка на топлинна енергия ответникът е следвало да заплати 11 равни месечни вноски от по 91 лв., а след края на отоплителния сезон - една изравнителна вноска. Установено е, че ответникът е заплатил 11те равни месечни вноски от по 91 лв. или общо 1001 лв.

Спорът между страните е концентриран върху въпроса какъв е изчисленият върху реалното потребление за исковия период размер на последната изравнителна вноска.

Ответникът излага доводи, че за исковия период следва да доплати сумата от 221,89 лв. съгласно връчената му изравнителна сметка, отпечатана на хартиен носител на 14.07.2020 г.

(л. 65-66 от делото на РС). Ищецът, от друга страна, претендира сумата от 952,74 лв. въз основа на издадената впоследствие фактура № *** Със заключението на назначената от районния съд съдебно-икономическа експертиза не е изяснена причината за това противоречие между изравнителната сметка и фактурата, в която е включено изравняването за исковия период. Вещото лице сочи, че изравнителната сметка била изготвена единствено 2 въз основа на отчета от водомера, докато в последващата фактура били взети предвид както показанията на водомера, така и на топломерите от радиаторите. Този извод на вещото лице не кореспондира с данните от представената по делото първа изравнителна сметка. Същата е до голяма степен неясна, като и при най-старателен прочит от нея не може да бъде извлечена пълноценна информация. Независимо от това, е видно, че в нея са включени не само разходи за подгряване на вода, но и такива за отопление на имота и за сградна инсталация (л. 66 от делото на РС, в долната част на първата страница). На следващо място, в последващо издадената фактура не е обективирана нова изравнителна сметка, а единствено е посочена изцяло нова и различна (в по-голям размер) сума за изравняване – 793,95 лв. без ДДС, тоест 952,74 лв. с ДДС. С оглед на посочените неизяснени противоречия между изравнителната сметка и последващо издадената фактура, както и на това, че потреблението на топлинна енергия от ответника в процесния имот през исковия период е безспорно установено, за определяне на основателния размер на иска по чл. 150 ЗЕ приложение следва да намери чл. 162 ГПК. Приложението на чл. 162 ГПК се налага и по още една причина – в откритото съдебно заседание на 13.12.2023 г. пред районния съд процесуалният представител на ищеца е уточнил, че потреблението на битова гореща вода за някои месеци от исковия период е извършено не на база на реален отчет, а поради неосигурен от ответника достъп до имота - при условията на чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. За да се извърши начисление за липса на достъп обаче, е необходимо продавачът да докаже, че клиентът е уведомен своевременно (в поне тридневен срок) за предстоящото отчитане (чл. 51, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от Общите условия), както и че в съответния ден клиентът не е предоставил достъп. Поначало в ОУ е предвидено, че уведомлението трябва да е писмено. Известна е обичайната практика по залепване на такова уведомление на входната врата на сградата, с което се указва значително по-дълъг срок от три дни (от порядъка на две-три седмици). В случая ищецът не доказва (не ангажира никакви доказателства), че е уведомил клиента предварително на коя дата ще бъдат извършвани отчети в месеците, в които е извършил служебни начисления. Не е установено по делото също, че ответникът е бил търсен, но не е предоставил достъп на отчетните дати. Ето защо начисление по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредбата не може да бъде извършено.

По изложените съображения и като съобрази, че между страните не е спорно, че ответникът дължи да доплати не по-малко от сумата, посочена в единствената изравнителна сметка – 221,89 лв., настоящата инстанция намира, че главният иск по чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен именно в този размер.

С оглед неплащането на дължимото изравняване в дадения от ищеца срок до 10.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.10.2020 г. до 22.02.2023 г., възлизаща на сумата от 53,85 лв.

В обобщение, искът по чл. 150 ЗЕ се явява основателен за сумата от 221,89 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 952,74 лв., а искът по чл.

86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 53,85 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 233,08 лв. Следователно поради несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с 3 които процесните искове са неоснователно уважени.

По разноските:

При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да се коригира и в частта за разноските, като същата бъде отменена и на страните бъдат присъдени разноски за двете инстанции по компенсация.

В исковото производство пред районния съд ищецът е сторил разноски в общ размер от 330 лв., от които 25 лв. държавна такса за разглеждане на исковата молба, 200 лв. депозит за експертиза, 5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 23,25 % или 76,74 лв.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 75 лв., от които 25 лв. държавна такса за разглеждане на заявлението и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 23,25 % или 17,44 лв.

Пред настоящата инстанция като въззиваем ищецът е сторил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от тях му се следват 23,25 % или 23,25 лв.

Пред районния съд ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв. От тях, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, му се следват 76,75 % или 306,99 лв.

През настоящата инстанция ответникът като въззивник не доказва да е сторил разноски.

След изчисляването на разноските пред двете инстанции по компенсация, на ответника, сега въззивник, следва да се присъдят разноски в общ размер от 189,56 лв.

В допълнение, въззивникът е останал задължен за разноски пред настоящата инстанция, тъй като не е внесъл определената му държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25 лв., за което са му били дадени ясни и изрични указания с разпореждането по чл. 267 ГПК за насрочване на въззивното производство в открито заседание. Предвид това, същият следва да бъде осъден по реда на чл. 77 ГПК да заплати посочената сума по сметка на Окръжен съд Перник.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 174 от 23.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2361/2023 г. на Районен съд Перник в частта, с която искът по чл. 150 ЗЕ е уважен за разликата над 221,89 лв. до пълния предявен размер от 952,74 лв., ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. до окончателното заплащане на вземането, както и в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за разликата над 53,85 лв. до пълния предявен размер от 233,08 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, срещу И. И.

П., ЕГН **********, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ за разликата 4 над 221,89 лв. до пълния му размер от 952,74 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, срещу И. И.

П., ЕГН **********, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 53,85 до пълния му размер от 233,08 лв.

ОТМЕНЯ решение № 174 от 23.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2361/2023 г. на Районен съд Перник, изцяло в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, да заплати на И. И. П., ЕГН **********, сумата от 189,56 лв., представляваща разноски по компенсация пред първата и въззивната инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК И. И. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд Перник сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.

Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________