Решение № 14773 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14773 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110153825 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 вр. чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.” ЕАД против Г. Р. Д., с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 1***.64 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от м.05.2023г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 213.86лв. - мораторна лихва за забава oт 15.09.2024г. до 10.11.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2023г. - м.04.2024г. в размер на 35.94лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 8.87лв. мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 10.11.2025г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Н“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, аб. № ******.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът Г. Р. Д. е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, п.к. ****, обл. София, общ. Н, ж.к. „Н“, бл.

***, вх.*, ет.*, ап.*, като не заплатили стойността на потребената за посочения имот топлинна енергия, а именно: 1***.64лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от м.05.2023г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 213.86лв. мораторна лихва за забава OT 15.09.2024г. до 10.11.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2023г. - м.04.2024г. в размер на 35.94лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 8.87лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 10.11.2025г. Твърди, че е 1 налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и моли да бъде осъден да заплати процесните суми, както и разноските.

Ответникът Г. Р. Д. в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който признава дължимостта на претендираните суми. Твърди, че не е дал повод за образуване на делото.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответникът да е наследник на починалото лице, като е приел надлежно наследството.

Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск, тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ. Процесуални предпоставки за постановяване на решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието. В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, като признанието на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със съответното право – в материалноправен и процесуалноправен аспект.

2

Ищецът в откритото съдебно заседание от 14.07.2026 г. е поискал да се постанови решение при признание на иска. Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки, за да постанови решение при признание на иска по отношение на иска за главницата и иска за мораторна лихва, като същите следва да бъдат уважени в цялост.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по производството. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото е, че в исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 105.84 евро. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя минимален размер от 100 евро за юрисконсултско възнаграждение, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, като поради признание на ответника не са събирани доказателства. С оглед предходното ответникът следва да заплати не ищеца разноски по производството в общ размер на 205.84 евро. По искането за разноски, съдът намира, че същите следва да се възложат в тежест на ответника, доколкото същият е станал причина за завеждане на делото. Съгласно чл. 33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Падежът на фактурите за процесния период е настъпил преди депозиране на исковата молба, а по делото няма доказателства за извършено плащане.

Извършеното в хода на производството признание на исковете не променя този извод, доколкото именно просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответникът остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.

Предвид Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Регламента на Съвета, приет съгласно чл.

140, параграф 3 ДФЕС, считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, поради което осъдителните диспозитиви, постановени след тази дата, следва да бъдат определяни в евро, като присъдените суми се превалутират от левове по фиксирания и неотменим курс, установен в акта за въвеждане на еврото.

Ръководен от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Р. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. София, п.к. ****, обл. София, общ. Н, ж.к. „Н“, бл. ***, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № ***, на основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сума в размер на 728.92 евро - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от м.05.2023г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от 03.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 109.34 евро мораторна лихва за забава oт 15.09.2024г. до 10.11.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2023г. - м.04.2024г. в размер на 18.38 евро - главница, ведно 3 със законната лихва от 03.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 4.54 евро мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 10.11.2025г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Н“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, аб. № ******, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 205.84 евро разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Софийският градски съд с въззивна жалба.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4