Определение № 2510 от 08.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2510 гр. Бургас, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501707 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр.София, чрез адв. Милушева срещу определение № 4400/04.08.2025г. по гр.д. №1336/2025г. по описа на Бургаския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на решение № 1544/27.06.2025г., постановено същото дело, на осн. чл.248, ал.1 ГПК.

Частният жалбоподател навежда оплаквания, че при преценката относно основанията за изменение на решението в частта за разноски, районният съд не е съобразил кумулативна наличност на предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Сочи, че още с отговора на исковата молба страната изрично е признала наведения от ищеца факт относно погасяването по давност на правото на ответника на принудително изпълнение, а отделно от това е признал и иска. Цитира съдебна практика, според която отговорността за разноски, при уважаване на иска с правно осн. чл. 439 от ГПК, за кредитора възниква само ако той е предприел действия по принудително изпълнение на вземане след погасяването му по давност, а самото счетоводно отразяване на вземането не може да се квалифицира като повод за предявяване на иска. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което разноските останат в тежест на ищеца.

Ответникът по частната жалба Л. К. от гр. *** в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли оставянето й без уважение.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на 1 инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л. Д. К. иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът Л. Д. К. от гр. *** не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище гр. София, сумата в размер на 1536 лева, представляваща усвоен размер на кредит по Договор за кредит PLUS-01098273, сключен на 31.12.2016г. с „Джет Финанс Интернешънъл „/БНП“Париба пърсънъл „ЕАС/ поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.

С исковата молба ищецът е основал интересът си от иска на отказа на ответника да извърши заличаване на дълга в Централния кредитен регистър, както и на отправени извънсъдебно претенции за плащане.

С отговора на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е оспорил допустимостта на производството, но евентуално, при преценка на съда за допустимост на иска, е признал същия.

С постановеното по делото решение предявеният иск е изцяло уважен, като разноските са възложени в полза на ищеца. За да възложи разноските в полза на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че ответната страна с извънсъдебното позоваване на изискуемо притезание е станала повод за завеждане на делото.

С молбата си по чл. 248, ал. 1 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало разноските да останат в тежест на ищеца, без да е направило искане за присъждането им в собствена полза. С определение № 4400/04.08.2025г. съдът е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът е намерил, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Възлагането на разноските в полза на ответника, респективно тежест на ищеца, по уважения иск е предпоставено от кумулативното наличие на 2 установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество. По смисъла на чл. 78,ал. 2 от ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

В конкретния случай ответникът в срока за отговор е признал предявения иск, като в тази връзка е без значение дали ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Последното представлява негова процесуална възможност, като упражняването й само по себе си няма значение за 2 отговорността за разноски. Спорно е наличието на втората предпоставка, а именно повода за завеждане на делото. Поначало поводът за завеждане на иска по смисъла на чл. 78,ал. 2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане, на правото, на което се позовава или отрича ищецът по спора. В случая отказът на кредитора да извърши заличаване на удостовереното с изпълнителен лист вземане в Централния кредитен регистър, не може да обоснове подобен повод. Регистрираните по реда на чл. 3 а от ЗКИ лица са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване съгласно чл. 10ал.1 от Наредба №

22/16.07.2009г., издадена от Управителя на БНБ за Централния кредитен регистър. От друга страна погасителната давност, на която се позовава длъжникът- ищец по делото, е материално-правен институт и изтичането на определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. В този смисъл отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не е в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни в ЦРК, тъй като самото задължение не е погасено. Погасена е само възможността на кредитора да предприеме неговото принудително удовлетворяване. Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото издължаване, не представлява повод за предявяване на иска за отричане правото на принудително изпълнение по реда на чл.439, ал. 1 от ГПК. Такива действия не са противоправни, нито обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска кредиторът би предоставил само ако предприеме действия по принудително изпълнение на погасено по давност вземане, респективно ако оспори предявения основателен иск за отричане на изпълняемо право (така Определение № 468/18.12.2018г. по ч.гр.д.№ 4586/2018г. по описа на ВКС, III-то ГО и цитираната там съдебна практика).

В случая няма данни към датата на депозиране на исковата молба срещу ищеца да е заведено изпълнително производство за събиране на дълга. Напротив, от приложената по делото справка за образувани изпълнителни дела срещу Л. К. се установява ,че към 06.03.2025 г. срещу ищцата има образувани две изпълнителни дела ,които не касаят процесното вземане .

3

Нещо повече, с отговора на исковата молба ответникът е признал иска.В случая няма данни към датата на депозиране на исковата молба срещу ищеца да е заведено изпълнително производство за събиране на дълга.

С оглед на изложеното и като приема, че ответният взискател не е станал повод за предявяване на признат иск, въззивният съд намира, че отговорността за разноски не следва да се възлага нему. Определението, с което е отказано ревизиране на решението в частта за разноските се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Тъй като ответникът (сега частен жалбоподател) с молбата по чл. 248, ал.

1 от ГПК не е поискал присъждане на разноски в собствена полза, разноски не следва да се присъждат на никоя от страните, а следва да останат така както са направени.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4400/04.08.2025г. по гр.д. №1336/2025г. по описа на Бургаския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр.София, чрез адв. Милушева за изменение в частта за разноските на решение № 1544/27.06.2025г., постановено същото дело, на осн. чл.248, ал.1 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №1544/27.06.2025г.постановено по гр.д. № 1336/2025г. по описа на Бургаския районен съд в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВЯ, че разноските остават между страните така, както са направени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4