Решение № 1852 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1852 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100509007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 11013/09.06.2025 г. по гр.д. № 25543/2024 г. по описа на СРС, 164 състав, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата 14 348,88 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за ползване на абонатна станция и топлопровод за присъединяване на жилищната сграда в гр. София, УПИ II-21, кв. 1, район „Лозенец“, бул. ****, дължимо за периода от 02.05.2019 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва от 02.05.2024 г. до окончателното заплащане на вземането.

Във въззивната жалба са наведени твърдения за неправилност и незаносъобразност на постановеното съдебно решение. Оплакванията са в посока, че СРС е дал неправилна правна кваллификация на спора между страните. Твърди се на следващо място, че от представените по делото доказателства не можело да се обоснове извод, че ищецът е собственик на процесната вещ. Липсвали доказателства, че именно ищецът е изградил съоръженията. Констативният акт за годност на строежа не представлявал 1 документ, от който може да се направи извод за принадлежност на правото на собственост, а разрешението за ползване представлявало единствено документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа, но не означавало собственост. Оспорва да е възникнало задължение за заплащане на обезщетение доколкото, за да възникне трябва ответникът необосновано да е отказал изкупи съоръжението. Посочва, че не е изпълнен фактическия състав на Наредба № 16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, изискуем съгласно чл. 125, ал. 3 ЗЕ, който да доведе до сключване на окончателен договор за изкупуване, като счита, че ищецът не е представил всички документи, необходими за сключване на такъв. Неправилно СРС бил приложил нормата на чл. 79 ЗС, тъй като процесната вещ била движима.

Моли ако се уважи претенцията и отхвърли въззивната жалба да се вземе предвид, че е приложима погасителната давност по чл. 111 ЗЗД, тъй като се касае за периодично плащане. Отправя възражение по чл. 80 ЗС, като смята, че по силата на придобивната давност съоръжението е преминало в патримониума на топлопреносното предприятие. Моли решението да бъде отменено, а искът отхвърлен.

Въззиваемата страна „Шалев Инвестмънт Груп“ ООД е депозирала отговор в срока по чл. 263 от ГПК, в който се поддържат твърдения за правилност на постановеното съдебно решение и искане същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящото производство.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

По същество намира жалбата за неоснователна.

Съдът в решаващия му състав намира, че решението е и правилно като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

2

В първоинстанционното производство е разгледан иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 137 ал.2 от ЗЕ. Неоснователно се явява възражението на въззиваемия, че това не е правната квалификация, субсумираща изложените факти в исковата молба. Обезщетението за ползване на чужда вещ без основание представлява частен случай на неоснователно обогатяване, поради което квалифицирането на предявения иск по чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137 ЗЕ не е в нарушение на материалния закон, а представлява правилното юридическо изражения на изложените факти.

Не е формиран спор между страните, че същите са били в договорно правоотношение по повод сключен договор № 423 от 21.12.2016 г. за присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа на

„Топлофикация София“ ЕАД, сключен между последния в качеството му на Топлопреносно предприятие и „Шалев Инвестмънтс Груп“ ООД в качеството на Клиент, съгласно който договор топлопреносното предприятие се е задължило да присъедини и обект – жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ II-21, кв.1, м. „Лозенец“, бул. ****. Топлопреносното предприятие се съгласило да присъедини освен гореописания обект, чрез присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция, наричани общо „Енергийни обекти“ . Това се установява и от съдържанието на самия договор, представен като доказателство по делото.

Що се касае до възраженията относно липсата на доказателства, че именно ищецът е изградил съоръжението, както и, че не той бил собственост на същите, съдът намери следното:

Съобразно сключения предварителен договор

1444/19.02.2015 г., клиентът – настоящ въззиваем, се е задължил да изгради за своя сметка строеж на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция при технически параметри, зададени в договора за жилищна сграда в гр. София, УПИ II-21, кв.1, м. Лозенец, Бул. ****. Въззиваемият се е задължил да изгради за своя сметка енергийните обекти за срок от 3 месеца от датата на разрешението за строеж, а Топлофикация София се е задължила да присъедини така изградения строеж 3 месеца от представяне на разрешение за ползване на строежа. Съгласно чл. 9, ал. 1 от предварителния договор, страните са се съгласили след завършване на строежа, клиентът да подаде 3 заявление за сключване на договор за присъединяване.

По делото е приложен и приет като писмено доказателство и сключеният между страните окончателен договор за присъединяване на битов клиент № 423/21.12.2016 г. С него въззиваемият е заявил искане, а въззивникът се е съгласил да присъедини обекта, предмет на предварителния договор – чл. 1, ал. 1. В чл. 4 е посочено, че сроковете за присъединяване на обекта са 3 месеца от датата на представяне на разрешение за ползване на Енергийните обекти. В чл. 7 от окончателния договор е посочено, че с подписването му, клиентът – въззиваем, се е задължил да представи това разрешение за ползване на Енергийните обекти.

От представените по делото доказателства съдът намира, че се установява фактът, че собственик на енергийните обекти е именно ищецът. В кориците на делото са приети като писмени доказателства констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – Образец 15, Приложение № 15 към чл.7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3, който е подписан от ищеца, ответника и други лица и не е бил оспорен от страните по делото. С този акт е констатирана изправност на строеж на Енергийните обекти с възложител „Шалев Инвестмънт Груп“ ООД, Столична община и „Топлофикация София“ ООД – като експлоатационно дружество. По делото видно от представения предварителен договор между ищеца и ответника, чл. 1 е посочено, че ищецът се е задължил да изгради за своя сметка присъединителен топлопровод, съоръжения и абонатна станция към сграда, която в ал. 2 на същия член е декларирал, че тази сграда е негова собственост. Обстоятелство, което тогава е било известно на ответника, доколкото е подписал предварителния договор.

Така между страните е подписан и окончателен договор, с който отново „Топлофикация София“ ООД се е съгласила да присъедини изградения от ищеца обект. Съдът взе предвид и изпратено от ответника до ищеца становище, представено и прието като писмено доказателство по делото /л.48 от първоинстанционното дело/, видно от което „Топлофикация София“ ООД е посочила, че за да бъде продължена процедурата по прехвърляне собствеността на енергийните обекти, то ищецът следва да представи допълнителни справки, както и нотариално заверена декларация, че дружеството-инвеститор на сградата

4

/ищецът/ не е прехвърлило собствеността на въведените в експлоатация енергийни обекти. Съдът намира, че така представеното становище, което е било приложено от делото именно от ответника, съдържа индиция за признаване на правото на собственост на ищеца от ответника. Подобно оспорване или въобще съмнения за собствеността не са се породили у ответника в нито един момент на подписване на предварителния, окончателния договор, на съставяне на констативния протокол или в цитираната кореспонденция между страните.

Въпреки и косвени доказателства, всички изброени са годни за пълното и главно доказване, дължимо от ищеца, че е собственик на изградените съоръжения.

Не само това, но и съдът взе предвид нормативно регламентираната процедура за подобен вид дейност по изграждане на топлопреносни съоръжения, която се намира в чл. 137 ЗЕ. Там изрично се посочва, че при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиенти след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1. Сключеният между страните предварителен договор за изграждане на съоръженията представлява именно съгласуване с топлопреносното предприятие. Установява се, че „Шалев Инвестмънт Груп“ ООД се е задължило да изгради тези обекти за своя сметка. А като взе предвид и, че осъщественото право на строеж е годно придобивно основание съгласно чл. 77 от ЗС, то съдът намира за установен факта за индивидуалната принадлежност на правото на собственост върху изградените съоръжения към патримониума на ищеца. Възраженията в тази посока не могат да бъдат споделени от съда. Неоснователно е оплакването, че липсвали доказателства, от които да се установи, че ищецът е изградил съоръженията /за приложението на чл.77 ЗС/. По делото са представени множество документи, от които може да се заключи, че ищецът е възложил на изпълнител изграждането на тези обекти, за което е заплатил съответните 5 цени, обстоятелство изводимо от представените: техническа документация за абонатна станция, декларация за съответствие, издадена на клиента „Шалев Инвестмънт Груп“ ООД, с което изпълнителят е декларирал, че е изградил обектите в съответствие с нормативните изисквания; фактура № 0000002401 с получател „Шалев Инвестмънт Груп“ ООД на стойност 1320 лв. с наименование на услугата: „доставка и монтаж на топлозахранване и абонатна станция“ за процесната жилищна сграда; както и протокол 1 образец 19 по количествена сметка, с който са установени възложените от „Шалев Инвестмънт Груп“ ООД СМР по процесната жилищна сграда. От всички представени документи се установява, че енергийните съображения са били изградени от изпълнител за сметка на възложител по договор „Шалев Инвестмънт Груп“ ООД, поради което и именно това дружество е възложило изграждането на съоръженията, като техен собственик.

Съдът напълно се съгласява с изразеното становище във въззивната жалба, че констативният акт за годност на строежа не представлява документ, от който може да се направи извод за принадлежност на правото на собственост, а разрешението за ползване представлявало единствено документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа, но не означавало собственост. Същите не са титул за собственост. Въпреки това обаче могат и са послужили по делото като косвени /индициращи/ доказателства, които наред с останалите установяват собствеността. Това е така, доколкото с така посочените документи като възложител е посочен ищеца и като лице, на което е издадено разрешението за строеж. Това преценено в съвкупност с останалите гореизброени доказателства, както и самото поведение и становище на „Топлофикация София“ ООД са достатъчни, за да докажат наличието на право на собственост у ищеца. Не на последно място, чл. 17, ал. 3 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването определя издадения констативен акт като релевантен момент за подаване на заявление за сключване на договор с топлопреносното предприятие.