Решение № 807 от 04.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. Русе, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520201889 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. Д., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 23-1085-001606/17.05.2023 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП за нарушения по чл.

98, ал. 1, т. 5 и чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Деянието, което се твърди да е извършил, било осъществено при условията на чл. 13, ал. 1 НК, тъй като се налагало да спаси имотни блага от непосредствена опасност. На 19.04.2023 г., около 12,15 ч, се налагало да отнесе скъпа техника, която не била негова собственост, до ремонтно ателие в близост до мястото. Техниката била тежка, но независимо от това жалбоподателят имал намерение да паркира на по-отдалечено, но поподходящо място, след което да я пренесе. Внезапно завалял проливен дъжд, който го възпрепятствал да реализира намеренията си. Било неотложно да отнесе техниката колко се може по-бързо, затова си позволил да спре на това 1 място. Бавил се не повече от около 10 минути, през които дъждът се усилил, след което преместил автомобила. Счита, че действайки по подобен начин е защитил от непосредствена опасност – погиване на скъпата електроника, от намокряне. Така причинените с деянието вреди били по-малко значителни от предотвратените, защото причинени вреди нямало. Наложени били две санкции за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 и чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за това, че е спрял за престой и паркиране на кръстовище и за това, че е паркирал на пешеходна пътека. Счита, че така посочените нарушения, макар и формално да изглеждали две, всъщност представлявало само едно такова. Това се дължало на обстоятелството, че наличието на пешеходна пътека на това място било обусловено единствено от съществуващото кръстовище. При липсата на кръстовище тук не би имало и пешеходна пътека. Съвсем друг бил въпросът по какъв начин е установено, че е паркирал на по-малко от пет метра от кръстовището, доколкото бил наказан въз основа на снимков материал.

Липсвало данни някой да е извършвал измерване и ако е извършвал – с какво средство. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. се явява лично и поддържа подадената от него жалба, като моли за нейното уважаване. Установено било, че служителите на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе не били извършили замерване на разстоянието между кръстовището и мястото, където бил спрян лекият автомобил, за да установят дали същият бил спрян на помалко от 5 метра от него. Актът бил съставен въз основа на снимков материал, на който не било установено дали не бил манипулиран и дали снимката отговаряла на действителността. В известени смисъл признава, че е извършвал подобно спиране, но дори и да е било така, то било направено единствено за извършване на товаро-разтоварна дейност, което се установявало и от разпита на посочения от него свидетел. Предвид тежестта му и обстоятелството, че към него момент валяло дъжд, спирането на това място било необходимо, още повече че по цялата ул. „Муткурова“ нямало място за спиране, защото била заета от автомобили.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

2

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 26.09.2023 г. чрез куриер, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя по пощата на 12.09.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-1085-001606/17.05.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е издадено против В. С. Д., за това, че на 19.04.2023 г., около 12,15 ч в гр. Русе, на кръстовището на бул. „Неофит Бозвели“ и ул. „Муткурова“, в качеството си на водач на лек автомобил „Форд Фокус“ С рег. № Р *** КР, управлявал това МПС, като го е паркирал на горепосоченото кръстовище и върху пешеходна пътека, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

По делото се установява, че процесното МПС - „Форд Фокус“ с рег. № Р *** КР, е собственост на Я. Н. М., ЕГН: **********, но жалбоподателят Д. е потвърдил в декларация, находяща се на л. 9 от делото, че на процесната дата и час (19.04.2023 г.) той е бил водач на това превозно средство. Това обстоятелство не е оспорвано от нито една от страните. На тази дата жалбоподателят В. Д. следвало да пренесе газов бойлер до офиса на фирма „Евис“ ООД, който бил оставен при него за ремонт. Офисът на фирмата, където следвало да бъде отремонтиран бойлера, се намирал на бул. „Неофит Бозвели“, в голяма сграда на кооперацията, в близост до кръстовището на булеварда с ул. „Муткурова“. Времето било със значителна облачност и макар и относителната влажност на въздуха да е била висока – 78%, не били регистрирани валежи, мъгли или други подобни явления. Към 12,15 ч на 19.04.2023 г. В. Д. се насочил с управляваното от него МПС – „Форд Фокус“ с рег. № Р *** КР към Т-образното кръстовище на ул. „Муткурова“ с бул.

„Неофит Бозвели“ в гр. Русе, като се движил по ул. „Муткурова“ в посока към това кръстовище. Стигайки това кръстовище, жалбоподателят спрял управлявания от него автомобил в левия ъгъл на ул. „Муткурова“, непосредствено до тротоара и в частта, където ул. „Муткурова“ срещала бул.

„Неофит Бозвели“, като предницата на автомобила била насочена в противоположната на движението на това платно за движение на бул.

„Неофит Бозвели“ посока. Жалбоподателят спрял лекия автомобил в 3 началото на пешеходната пътека, която пресичала ул. „Муткурова“ и била непосредствено разположена пред кръстовището на тази улица с бул.

„Неофит Бозвели“. На място дошъл служител на фирма „Евис“ ООД – св. М.

Д., като заедно с жалбоподателя Д. двамата извадили газовия бойлер от автомобила и тръгнали да го пренасят към офиса на фирмата, намиращ се на около 50 м, и се отдалечили от мястото, където автомобилът „Форд Фокус“ бил спрян. В това време около мястото се движел свидетелят Д. Н., на когото му направило впечатление, че лекият автомобил Форд Фокус“ с рег. № Р *** КР бил спрян неправилно в района на кръстовището и върху пешеходна пътека, за което направил фотоснимка с намерение да я изпрати като сигнал към компетентните органи. След като направил снимката с личния си телефон, св. Н. продължил движението си, като не забелязал около автомобила да е имало други лица или същият да е бил спрян с активирани аварийни светлини. След около 10 минути жалбоподателят Д. се върнал при автомобила и потеглил. На 26.04.2023 г. св. Д. Н. изпратил съобщение по електронна поща до Сектор „Пътна полиция“, към което приложил направената от него фотоснимка, и сигнализирал службата за контрол на движението по пътищата, че на 19.04.2023 г., около 12,15 ч, лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № Р *** КР е спрял в кръстовището на бул. „Неофит Бозвели“ и ул. „Муткурова“ и е паркирал върху пешеходната пътека и в лентата за насрещноидващите автомобили от бул. „Неофит Бозвели“, завиващи към ул. „Муткурова“. Проверка по случая извършил св. К. И., която установила собственика на лек автомобил Форд Фокус“ с рег. № Р *** КР, както и че към процесната дата и час същият се управлявал от жалбоподателя Д., поради което пристъпила към съставяне на АУАН № 044233/02.05.2023 г. за извършени две нарушения по ЗДвП от страна на жалбоподателя - на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП. В АУАН жалбоподателят вписал възражение, че е бил спрял на това място за около 10 мин, за да пренесе товар, като това е бил единственият възможен начин за спиране.

Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на разпита на свидетелите Н., И., Д., приложената по делото фотоснимка, възраженията на жалбоподателя, вписани в АУАН, от метеорологична справка с изх. № 115/16.10.2023 г., и останалите по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на св. Д. в частта, в която същият е посочил, че когато са пренасяли газовия бойлер с жалбоподателя Д. е валяло дъжд. Това се 4 опровергава от друго доказателство, а именно от метеорологична справка с изх. № 115/16.10.2023 г. от НИМХ, филиал Варна, метеорологична обсерватория Русе, според която, макар и влажността на въздуха да е била висока – 78%, и да е имало нисковисочинна и значителна облачност, времето е било безвалежно. Съдът кредитира отчасти и възраженията на жалбоподателя, вписани в съставения от него АУАН, като съобрази, че така направените самопризнания, макар и в писмен вид, косвено потвърдени от показанията на св. Д. и изявленията на жалбоподателя в съдебно заседание, не могат да бъдат единственото доказателство за доказване на административното нарушение – по аргумент от чл. 116, ал. 1 НПК. Въпреки това, същите са в унисон със заетата от жалбоподателя защитна позиция относно това, че е спрял процесния автомобил за ограничено време на мястото на нарушението, като съдът кредитира възраженията на жалбоподателя относно времетраенето, през което автомобилът е останал на мястото, където е забелязан от св. Н., спрямо казаното от св. Д., защото жалбоподателят като водач, който е управлявал този автомобил, може да бъде най-наясно с времевата обстановка между спирането на това МПС и неговото потегляне.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съдът не споделя съжденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че административните нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, макар и да били две, следвало да бъдат третирани като едно нарушение. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП се забранява паркирането на 5 кръстовище и на по-малко от 5 м от него. Чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП забранява паркирането върху пешеходни пътеки и н a разстояние по-малко от 5 м преди тях. Видно от анализа на тези разпоредби обществените отношения и правилата за движение, които се засягат, са различни. Според § 6, т. 8 на ДР ЗДвП "кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Паркирането в рамките на кръстовището или непосредствено 5 м от него нарушава възможността на автомобилите, които се движат по пътните платна на улиците и булевардите, срещащи се при кръстовището, да извършват безопасно маневри, както и ограничават видимостта към намиращите се на другия път превозни средства, поради което с това нарушение се засяга движението на пътни превозни средства по платното за движение. От друга страна, с паркирането върху пешеходна пътека, макар и съществуването на същата действително да е обусловено от наличието на кръстовище така, както заявява жалбоподателят, и във връзка с дефиницията за „пешеходна пътека“ съобразно § 6, т. 54, изр. 2 ДР ЗДвП: „На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.“, то това нарушение засяга възможността на пешеходците да пресекат правилно и законосъобразно и, в известени смисъл, и безопасно платното за движение, поради което това нарушение се явява самостоятелно и отделно спрямо нарушението за паркиране на превозно средство на по-малко от 5 метра от кръстовище. Докато съобразно цитираната разпоредба на § 6, т. 54, изр. 2 ДР ЗДвП всяко продължение на тротоара върху платното за движение при кръстовищата следва да се третира като пешеходна пътека, друг аргумент за самостоятелността на нарушението е, че такава пешеходна пътека може да се намира и на 5 м от кръстовището, без да представлява продължение на тротоара при него и тогава отново ще бъдат налице две отделни нарушения, извършени в условията на идеална съвкупност, затова настоящият съдебен състав приема, че сочените от административнонаказващия орган административни нарушения, извършени от жалбоподателя Д., са осъществени самостоятелно и при условията на идеална съвкпуност, доколкото с едно деяние – паркиране на МПС на посоченото в АУАН и обжалваното наказателно постановление и фиксирано с направената от св. Н. фотоснимка, се извършват две отделни нарушения, които не са в състояние на поглъщане.