Решение № 4984 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4984 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100508887 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на Р. П. Т. – длъжник по изп. дело № 20169230400427 на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление с изх. № 3205 от 21.06.2024 г. по описа на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по искане на длъжника.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушения на процесуалния закон и моли да бъде отменено. Излага, че както при образуване на изпълнителното дело, така и до момента ЧСИ не е приложил нормата на чл. 230, ал.2 от ГПК. Признава факта, че с нот. акт № 166, том 101 от 20.07.2015г. и с нот. акт № 148, том 23 от 17.03.2016 г. е отчуждил по 1/6 идеална част от недвижими имоти, наследени от баща му, които са на обща стойност 10 974.39 лева, но поддържа, че действията са извършени преди образуване на изпълнителното дело срещу него, с надлежни разрешения от районен съд по всяка конкретна сделка, без да бъде назначен управител на наследството. Позовава се на ТР № 1/2021 на ВКС, ОСГК, че непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия, а молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 от СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството. Твърди, че след навършване на пълнолетие, с удостоверение изх. № 55370/05.06.2024г., издадено от СРС по гр. д. № 32240/2024г. се е отказал от наследството оставено от баща му П.В. Т., починал на 12.07.2014 г. Счита, че вписаният отказ от наследство, обективиран в цитираното удостоверение, е валиден и ЧСИ следвало да прекрати 1 образуваното пред него изп. дело № 20169230400427. Моли да бъде отменено обжалваното постановление, с което ЧСИ Г. Н. е отказал да прекрати ИД № 427/2016г.

При условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде оставена без уважение, моли да бъде постановен съдебен акт, по силата на който жалбоподателят да отговаря до размера на получената от продажбите на идеалните части сума в размер на 10 974.39 лв.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Г.Н. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че вписаният от СРС на 04.06.2024г. в особената книга по чл. 49 от ЗН на отказ от наследство е недействителен и не поражда правен ефект, защото преди неговото вписване на 20.07.2015г. длъжникът се е разпоредил с наследствен недвижим имот на покойния си баща. С нотариален акт от 17.03.2016г. длъжникът е продал друг имот, а с нотариален акт № 15/05.11.2020г. е признат за собственик по наследство на трети имот на своя баща. Поддържа, че приемането на наследство преди отказа е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но и го лишава от възможността да се откаже от него, а прието с ТР №1/2021г. на ОСГК на ВКС неводи до извод в противния смисъл. Излага мотиви, че нормата на чл. 230, ал. 2 от ГПК няма приложение в изпълнителното производството, поради специалната уредба на хипотезата на смърт на страната - чл.

429, ал.2 от ГПК. Моли да бъде отхвърлена жалбата на длъжника, като неоснователна.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20169230400427 на ЧСИ Г.Н. се установява, че то е образувано по молба от 17.09.2016г. с вх. № 01971 при ЧСИ Г.Н., изходяща от взискателя „Застрахователна компания Л.И.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2014 г., издаден по гр. д. № 39123 от 2013 г. по описа на Софийски районен съд (СРС). Видно от приложения изпълнителен лист П.В. Т. е осъден да заплати на взискателя сумата от 9060.45 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, както и 593.02 лв. разноски по делото.

С постановление от 10.10.2016 г. ЧСИ Г.Н., на основание чл. 429, ал.2 от ГПК е конституирал Р. П. Т., като длъжник в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20169230400427, вместо наследодателя му П.В. Т., починал на 12.07.2014г.

На 11.06.2024г. по изп. дело е депозирана молба от длъжника Р. П. Т., с която е представено удостоверение с изх. № 55370/05.06.2024г., издадено от СРС по гр. д. № 32240/2024г., за вписан отказ от наследството на покойния си баща П.В. Т. и е заявено искане за прекратяване на изпълнителното дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че частната жалба по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е внесена държавната такса по сметка на СГС. Следва, че жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство представлява предписан от закона способ за заместване на дължимо поведение, но неосъществено доброволно. Законът предвижда различни средства за осигуряване на принципно зачетени от правния ред интереси. В рамките на изпълнителното производство длъжникът дължи подчинение, доколкото 2 принудата е оправдана. В закона изрично и лимитативно са очертани хипотезите, засягащи отстоявания в изпълнителното производство интерес на длъжника.

Законът изрично сочи пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен контрол по реда на чл. 435 от ГПК.

Страните спорят дали отказът от наследството, извършен от длъжника Р. П. Т. в хода на изпълнителното производство и и чието извършване и надлежно вписване е удостоверено в удостоверение с изх. № 55370/05.06.2024г., издадено от СРС по гр. д.

№ 32240/2024г., е породил правно действие.

Следва да се разгледа дали подлежи на прекратяване изп. дело № 20169230400427 на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, поради насочването му срещу ненадлежен длъжник.

Настоящият въззивен състав приема за правилен и законосъобразен обжалваният акт на ЧСИ Г.Н., с който е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като споделя мотивите му, че отказът от наследството, обективиран в удостоверение с изх. № 55370/05.06.2024г., издадено от СРС по гр. д. № 32240/2024г., е недействителен и не поражда правен ефект.

Длъжникът изрично признава в жалбата си, че още преди образуване на изпълнителното производство се е разпоредил с 1/6 идеална част от недвижими имоти, наследени от баща му, за което са приложени нот. акт № 166, том 101 от 20.07.2015г. и нот. акт № 148, том 23 от 17.03.2016 г. Следва, че още преди образуване на изпълнителното производство през 2016г., конституираният на 10.10.2016г. длъжник Р.

П. Т. е приел наследството на наследодателя си П.В. Т., починал на 12.07.2014г., с конклудентни действия. В този случай следва да намери приложение нормата на чл.

60, ал. 1 от ЗН, респ. Р. П. Т. отговаря за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получава. Последвалият отказ от същото наследство, вписан на 05.06.2024г., не поражда правно действие, тъй като е нищожен поради невъзможен предмет, каквато е константната практика на съда и правилно е възприета от ЧСИ.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая следва да намери приложение приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по т. д. № 1/2021 г. на ВКС, ОСГК. Настоящият съдебен състав счита, че при приложимата правна уредба, която е подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл.

130, ал. 2 от ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресати на тази норма, може да се изисква да се съобразят с това тълкуване до обявяване на цитираното ТР.

Т.е. извършените до 23.01.2024 г. конклудентни действия, с които от длъжника Р. П. Т. е прието наследството на починалия наследодател П.В. Т., са произвели правно действие и следва да бъдат зачетени от ЧСИ, а вписаният на 05.06.2024г. отказ от наследството е нищожен поради невъзможен предмет. Да се приеме противното, т.е. че всички разпоредителни сделки преди 23.01.2024 г. от ненавършили пълнолетие лица след издадено разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 от СК, с активи от наследствената маса на наследодателя им, които са извършени без приемане на наследството по опис, са порочни, би довело до несигурност по отношение на вече осъществени правоотношения, тъй като Тълкувателното решение изисква правните субекти да са съобразявали поведението си с тълкуване, което не е съществувало към момента, когато са извършвали волеизявлението си.

В настоящото производство съдът не дължи разглеждане на искането, заявено от жалбоподателя при условията на евентуалност (неправилно сочено като алтернативно), за постановяване на съдебен акт, по силата на който жалбоподателят да отговаря да размера на получената от продажбите на идеалните части сума в размер на 3

10 974.39 лв., тъй като законодателят не е предвидил такива правомощия на съда в съдебното производство.

По изложените съображения съдът отхвърля жалбата, като неоснователна.

Разноски не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-Н състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2747 от 16.07.2024 г. от Р. П.

Т., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20169230400427 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу постановление с изх. № 3205 от 21.06.2024 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство по искане на длъжника, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4