Определение № 411 от 11.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Бургас, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500127 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.577 ГПК, вр.чл.32а от ПВп и е образувано по частна жалба, подадена от Д. Р. Т. – помощник нотариус по заместване при нотариус Диана Светиева Райнова, с рег.№ 278 в регистъра на НК, и от А. Ж. Х. от ***, срещу Определение за отказ № 1/13.01.2025 г. на Съдията по вписванията при Районен съд Бургас, с което е отказано вписване н а Служба по вписванията - Бургас към Агенцията по вписванията, на извършеното пристъпване към изпълнение - Молба за вписване на брачен договор вх.N 348/13.01.2025 г.

В частната жалба са изложени аргументи за неправилност и незаконосъобразност на постановения от съдията по вписванията отказ.

Твърди се, че доколкото с представения за вписване брачен договор между жалбоподателката А. Х. и съпруга й Х. К. Х., съпрузите са уредили имуществените си отношения на основание чл.37 ал.3 от СК (с нотариално заверени подписи), с което са установили в отношенията си, че прекратяват семейната имуществена общност върху придобития по време на брака недвижим имот, находящ се в *** с идентификатор №***, „закупен от съпругата с нейни лични средства и същата безвъзмездно става едноличен и изключителен собственик на гореописания недвижим имот“, и са постигнали и съгласие, че имуществата, придобити след сключване на брачния договор принадлежат на съпруга, на чието име са закупени, съпрузите на практика са установили в отношенията си, че А. Х. е едноличен собственик на придобития по време на брака недвижим имот, тъй като същият е придобит с нейни лични средства, т.е.придобитото имущество представлява трансформация на лични средства и е лична собственост на съпругата, а не е налице уговорено прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти между съпрузите.

1

По изложените съображения се твърди, че в случая, съдията по вписванията извършвайки контрол върху подлежащия на вписване акт в рамките на правомощията си, е следвало да прецени дали с брачния договор е осъществена някоя от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК, съотв.дали за вписването на представения за вписване брачен договор е необходимо прехвърлителят да няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения.

Посочва се, че със сключването на процесния брачен договор съпругата А. Х., която има непогасени публични задължения, става едноличен и изключителен собственик на целия недвижим имот, находящ се *** с идентификатор ***, който имот дотогава по силата на семейната общност имотът е бил собственост на двамата съпрузи, т.е в резултат на приетото в чл.2 и чл.9 от брачния договор прекратяване на съпружеската имуществена общност, имуществото на съпругата се е увеличило и не е налице възмездно разпореждане или прехвърляне/учредяване на вещни права върху недвижим имот по смисъла на чл.264 ал.1 от ДОПК, поради което не следва да се прилага забраната в посочената разпоредба за извършване на сделката при наличие на непогасени публични задължения. Твърди се, че в случая е налице уговорка между съпрузите относно факти, на които законът придава правно значение за имуществените им отношения, а не е налице уговорено прехвърляне или учредяване на вещни права между съпрузите, поради което условие за вписване на брачния договор е наличието само на данъчна оценка, в която фигурира името на съпруга, на чието име е придобит имота с отбелязване за липса на непогасени данъчни задължения за имота, в който смисъл е приетото в определение № 29/07.02.2018 г. по ч.гр.д.20/2018 г. на ВКС, I г.o.

Посочва се, че целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. С оглед на това се твърди, че е ирелевантно за приложението на чл.264 ал.4 ДОПК обстоятелството, че съпругата, придобиваща еднолично собствеността върху имота, има непогасени публични задължения, тъй като в случая е налице безвъзмездно увеличаване на нейното имущество, което само би улеснило евентуалното принудително изпълнение срещу нея в качеството й на длъжник.

На второ място се твърди, че е неоснователен вторият довод на съдията по вписванията, с който е мотивирал отказа си за вписване на брачния договор - поради липса на приложена вносна бележка за платена държавна такса. Твърди се, че към момента на депозиране на молбата таксата е изцяло внесена, но при окомплектоване на документацията е пропуснато същата да бъде приложена.

Претендира се съдът да отмени отказа на съдията по вписванията и да постанови вписване на брачния договор.

Към жалбата е приложена като доказателство вносна бележка за заплатена от А. Ж. Х. държавна такса за вписване.

Съдията по вписванията при РС Бургас е депозирал писмено 2 становище, с което се заявява, че жалбата е неоснователна. На първо място се твърди, че за жалбоподателите липсва правен интерес от обжалване, тъй като представяйки вносната си бележка, с конклудентни действия потвърждават, че държавната такса за вписването на брачния договор е заплатена след подаване на документите за вписване. На второ място се твърди, че цитираното в жалбата определение на ВКС е незадължително и е постановено преди измененията на ДОПК. Наведени са и допълнителни съображения за законосъобразност на постановения отказ за вписване.

Претендира се съдът да отхвърли жалбата и потвърди постановения отказ.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт (чл.32а от ПВп), поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съдията по вписванията при РС Бургас е бил сезиран с молба с вх.№ 348/13.01.2025 г. на Служба по вписванията гр.Бургас, подадена от Д. Т. – помощник нотариус при нотариус Д.Райнова, рег.№ 278 в регистъра на НК, за вписване на брачен договор, акт № 01, том I, рег.№ 20, на нотариус Д.Райнова, със страни по договора А. Ж. Х. и Х. К. Х..

В молбата е посочено, че към нея са приложени: екземпляри от брачния договор, скица, данъчна оценка и квитанция за платена държавна такса.

С обжалваното определение № 1/13.01.2025 г. съдията по вписванията отказал да впише представения от помощник нотариуса брачен договор по съображения, че при извършена по електронен път проверка в НАП е констатирал, че едната страна по брачния договор – А. Ж. Х. има непогасени публични задължения в размер на 14 720,61 лв, а съгласно чл.264, ал.1 ДОПК, „вписването се допуска след проверка от съдията по вписванията по електронен път в НАП, в резултат на която се установи, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“.

Посочено е още, че към молбата липсва приложена квитанция за заплатена държавна такса за вписване, каквото е императивното изискване на законодателя.

Настоящият съдебен състав намира, че така обжалваното определение е неправилно.

На първо място съдът констатира от приложените към частната жалба Преводно нареждане/вносна бележка с дата 13.01.2025 г., 14:53 ч. и извлечение от входящия регистър, че държавната такса за вписване е заплатена 9 минути след подаване на молбата за вписване на брачния договор – 13.01.2025 г., 14,44 ч.

Действително, към момента на постъпване на молбата за вписване на процесния брачен договор, тя не е била придружена от доказателства за внесена държавна такса, а съгласно мотивите по т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 7/2012 г., ОСГТК, липсата на внесена държавна такса е основание за постановяване на отказ за вписване. В случая обаче, доколкото 3 таксата е била внесена 9 минути след регистриране на подаването на молбата за вписване, съдът приема, че това е станало в рамките на допустимото необходимо технологично време за заплащане на таксата, поради което молителят не би следвало да бъде санкциониран за това с постановяване на отказ за вписване. Следва да се посочи още, че според настоящия състав, не е налице пречка в настоящото производство да се съобрази приложеното като доказателство към частната жалба Преводно нареждане/вносна бележка от 13.01.2025 г.

На следващо място съдът намира, че неправилно съдията по вписванията е отказал да впише брачния договор на основание чл.264, ал.1 ДОПК по съображения, че при извършената от съдията по вписванията служебна проверка е установено, че едната страна по брачния договор - А. Ж.

Х., има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр.66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет (чл.264, ал.4 ДОПК). Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им - арг.чл.264, ал.4 ДОПК. Нормите на чл.264, ал.1 и ал.4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

В настоящия случай на първо място от представения брачен договор се установява, че с него не се извършва разпореждане/прехвърляне на собствеността върху придобития по време на брака недвижим имот, находящ се в *** с идентификатор № ***, а само се установява, че съпругата А. Х. е едноличен собственик на този имот, придобит по време на брака с нейни лични средства, т.е. в случая е налице уговорка между съпрузите относно факти, на които законът придава правно значение за имуществените им отношения, а не е налице уговорено прехвърляне или учредяване на вещни права между съпрузите по смисъла на приетото в определение № 29/07.02.2018 г. по ч.гр.д.20/2018 г. на ВКС, I г.o. Ето защо според настоящия състав в случая не е налице някоя от хипотезите на чл.264, ал.1 ДОПК (прехвърляне или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог), за които вписването се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по 4

ЗТРРЮЛНЦ или длъжностното лице по вписванията по ЗОЗ по електронен път в НАП, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Дори да се приеме, че с установяването с брачния договор, че посоченият недвижим имот представлява лична собственост на съпругата, е налице изявление от отказ от права от съпруга, съдът намира, че отново не е налице пречка по чл.264, ал.1 ДОПК за вписването на този брачен договор, тъй като тази норма предвижда забрана за вписване на такъв акт, в случай, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, ипотекарният длъжник или залогодателят, т.е.лицето, което се разпорежда със свое имущество, налага тежести върху свое имущество или се отказва от свои права, да няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.