Решение № 7317 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7317 гр. ., 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110154800 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД.

Ищците Б. С. М. и М. Л. П. твърдят, че на 07.08.2025 г. са сключили с ответниците С. К. Е. и М. Л. Е. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № . в гр. .. Поддържат, че в изпълнение на договора са заплатили задатък (капаро) в общ размер на 24056,70 лв. по банкова сметка на ответника М. Е., със съгласието на съпругата му С. Е., като Б. М. е платил 6014,17 лв. на ответника М. Е. и 6014,18 лв. на ответницата С. Е., а М. П. е платила 6014,18 лв. на М. Е. и 6014,17 лв. на С. Е.. Сочат, че крайният срок за изповядване на сделката е бил 10.10.2025 г. в 10:00 часа, като на горната дата и час са се явили пред нотариус, но ответниците не са се явили, за което е съставен Констативен протокол № .. Излагат твърдения, че на 23.10.2025 г. са подписали с ответниците писмено споразумение, в което изрично е било признато, че договорът се прекратява поради виновно неизпълнение от страна на ответниците, в качеството им на продавачи, като последните са се задължили да върнат платения задатък в двоен размер (48113,40 лв.) в срок до 06.11.2025 г. Посочват, че към момента на подаване на исковата молба плащане не е извършено от ответниците, поради което претендират сумата от по .28,35 лева (понастоящем 6150 евро), претендирана от всеки ищец срещу 1 всеки един от ответниците, или сума в общ размер от 48113,40 лева, представляваща получен задатък в двоен размер, съгласно подписано между страните споразумение от 23.10.2025 г. за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 07.08.2025 г. между ищците, като купувачи и ответниците, като продавачи, ведно със законната лихва върху всяка от горните главници от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. К. Е. и М. Л. Е. не са подали отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание се явяват и признават предявените срещу тях искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД:

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК, в тежест на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД е да докаже сключването на споразумение (спогодба) с ответниците, по силата на което всеки от тях се е задължил да заплати на всеки от ищците претендираните суми в уговорения срок, както и че падежът на задълженията е настъпил.

С оглед признанието на исковете, с доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право. Доколкото по делото е признато претендираното право, следва да бъде постановено решение, основано на признание на иска. Същевременно, съдът не установи наличие на обстоятелствата, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК, явяващи се пречка за постановяване на такова решение.

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български лева, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

По разноските:

2

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на направените от тях разноски, съразмерно с уважената част от исковете, възлизащи в общ размер на 984 евро, държавна такса за водене на делото по предявените и разгледани искове. В настоящото производство на ищците е оказана безплатно правна помощ и съдействие, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на оказалия помощта по-горе адвокат следва да бъде определено и присъдено възнаграждение от съда, чиито размер, с оглед размерите на всеки от предявените четири иска, фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че последното е разгледано в едно съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства, не следва да надвишава 3032,07 евро. За разликата над установените за присъждане разноски в полза на ищците, до пълния претендиран размер (1148,06 евро, държавни такси) искането на процесуалния представител на ищците не следва да бъде уважено, доколкото първоначалният размер на дължимата държавна такса е определен съобразно размера на предявените искове, който размер е редуциран впоследствие от ищците, а за част от останалите разноски, посочени в списъка на разноските (такса „вписване на възбрана“) по делото не са представени доказателства ищците да са направили такива разноски. В допълнение съдът отбелязва, че двете суми по 40 лв., заплатени на ПОС терминал на касата на СРС на 12.12.2025 г. и 17.12.2025 г. не са дължими, доколкото държавната такса по молба за обезпечение на бъдещ иск се дължи за производство, каквото в случая не е провеждано. Не се дължи присъждане на сторени разноски за такса за издаване на обезпечителна заповед, доколкото такава такса не е предвидена в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. К. Е., ЕГН ********** и М. Л. Е., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. ., ул. „.“, бл. ., вх. Е, ет. 5, ап. ., да заплатят разделно на Б.

С. М., ЕГН ********** и М. Л. П., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“, № 6, ет. 3, ап. 4, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.

365, ал. 1 от ЗЗД, сумата от по 6 150 евро, дължима от всеки един от ответниците на всеки един от ищците, представляваща задатък в двоен размер по предварителен договор от 07.08.2025 г. и споразумение от 23.10.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С. К. Е., ЕГН ********** и М. Л. Е., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ., ул. „.“, бл. ., вх. Е, ет. 5, ап. ., да заплатят на Б. С. М., 3

ЕГН **********, и на М. Л. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 984 евро, разноски в производството, а на адвокат В. П. Г., САК, личен номер ., със служебен адрес в гр. ., ул. „.“, № 6, ет. 3, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 3032,07 евро, адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ и съдействие на Б. С. М. и М. Л. П. в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4