Определение № 3 от 08.01.2026, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Карлово, 08.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Частно наказателно дело № 20255320200564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК.

С постановление на РП – Пловдив от 10.11.2025 г. по прокурорска преписка № 6229/2025 г., на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т.

1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 319/2025 по описа на РУ на МВР Карлово, водено за престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК.

Недоволни от постановлението са останали Р. В. Х. и Т. Б. А. и са депозирали жалби срещу него пред Карловски районен съд. Считат същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което молят за неговата отмяна и връщане на делото за допълнително разследване.

Съдът, като провери на основание чл. 243 ал. 5 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:

Жалбите са подадени от лица сред посочените в чл. 243 ал. 4 от НПК и в законоустановения седмодневен срок, поради което следва да бъдат разгледани от съда.

Разгледани по същество са основателни.

За да състави обжалваното постановление, наблюдаващият прокурор е приел, че съгласно подаден в РП гр.Пловдив сигнал от Р. В. Х. от гр.Пловдив и Т. Б. А. от с. И., обл.П., същите по наследство имат равни части върху недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. "К." №*** /ул. "**" №**/, състоящ се 1 от стара жилищна сграда и 1/3 ид.ч. от дворно място в парцел Н-658 в кв.41 по плана на гр.К., съгласно нотариален акт за нотариално завещание №15, нот.дело №381 от 04.04.1970 год. на Карловски районен съд и решение по гр.дело № 422/1983 г. През месец декември 2024 г. при посещение на имота констатирали, че не могат да влязат до своята идеална част от имота, където била старата жилищна постройка, тъй като патронникът на входната врата е сменен без тяхно знание и съгласие от Л.то М.Х.. Впоследствие на 13.03.2025 г. отново посетили своя имота, като видели в двора багер, който събарял стара жилищна сграда, която Р. Х. и Т. А. претендирали за тяхна собственост. За случващото се в момента запознали кмета, който пристигнал на място, за да разбере какво се случва. По-късно се прибрал и другия собственик М.Х. Х., който заявил че къщата е негова и само той лично има права на собственост върху този имот. По тази причина наредил старата къща да бъде съборена. В хода на разследването по досъдебното производство Х. и А. представили по делото нотариално завещание от 1970 г. и 2 бр. удостоверения за наследници на М.Х.П.. Приложена билаи скица на имота. При проведения разпит св.Т. Б.

А. заявила, че преди години на няколко пъти е ходила на гости при своята баба, като и направило впечатление, че бравата на вратата била сменена. След това когато с леля си подали сигнал срещу М.Х. разбрали, че той притежава нотариален акт за собственост по отношение на спорния имот. За имота не били водили гражданско дело, с което да обезсилят нотариалния акт на М.Х., а се задоволили единствено с подаване на жалба до Районна прокуратура гр.Пловдив. На 19.05.2025 г., когато за пореден път отишли до своя имот в гр.К. видели един багер, който събарял старата им наследствена къща. Р. В. Х. също присъствала, когато в двора, където е старата и къща имало багер и хора които я събаряли. На място пред домът си пристигнал и св.М.Х., е нейн първи братовчед, като и обяснил че има нотариален акт за целия имот и като собственик на никой не е нарушил правата му. След като не могла да реши възникналия граждански спор тя и нейния съпруг си тръгнали за да потърсят адвокат, който да упълномощят да заведе съответно дело за връщане на правата и на собственик по наследство. Упълномощила адвокат, който да се занимава с нейния граждански случай. В хода на разследването бил проведен разпит на св.М.Х. Х., който заявил, че от раждането си до момента живее в бащината си къща, която преди това е била собственост на неговата баба.

Същия сочи, че през 1997 г. неговите покойни родители му прехвърлили 1/3 2 идеална част от имота. От разпита на св.Х. е видно че преди около 50 години в имота е идвала единствено Р. и за кратко е оставала. Това продължило, докато Р. завършила 8-ми клас. По отношение на другата тъжителка сочи, че не я е виждал и не я познава. Тъй като никой от наследниците не се е интересувал и не е посещавал този имот през 2022 година св.М.Х. придобил останалите 2/3 от имота по давностно владение с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание наследство и давностно владение от 23.12.2022 г. Като едноличен собственик св.Х. се заел с почистването на дворното място. При разпита св.Х. сочи, че на 13.03.2025 г. дошла Р. Х., като водела и кмета на гр.К. с претенцията да бъдат преустановени всякакви строителни дейности. Въпреки това св. Х. се считал за собственик и независимо от възникналия граждански спор продължил да извършва ремонтни дейности в дворното си място, което счита, че е негова собственост.

При така приетото от фактическа страна, прокурорът е счел, че липсва извършено престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК или друго престъпление от общ характер и е прекратил наказателното производство. Приел е, че М.Х. е собственик по наследяване на 1/3 от имота и тъй като останалите наследници били дезинтересирани придобил и останалите 2/3 от същия по давност. След като станал едноличен собственик решил да започне някои ремонтни дейности. Едва през месец март 2025г. Р. Х. оспорила правото му на собственост, което навело прокурора до съждението, че се касае за гражданскоправен спор от компетентността на граждански съд. Съдът споделя довода, че спорът за собствеността върху процесната постройка е от гражданскоправен характер и може да бъде разрешен само чрез инициране на производство пред гражданския съд, а не по жалба до прокурора.

Необоснован е изводът обаче, че след като се касае до спор за собственост, то липсва престъпление по чл. 323 от НК, доколкото наличието на спор предпоставя същото. Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в осъществяване на едно оспорено от другиго, действително или предполагаемо притезателно право. От обективна страна, деецът следва да разполага лично или в качеството му на представител с някакво имуществено право- вещно, облигационно или друго имуществено право, което от своя страна трябва да съществува обективно (действително право) или поне субективно (предполагаемо право) в представите на дееца като претендент за него, ползва се от държавна защита и по отношение на което право да е 3 възникнал спор с насрещната страна по правоотношението. Този спор е винаги наЛ., когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване.

Несъгласието може да бъде изразено под най- различни форми- с думи, действия, по разбираем за дееца начин. Вместо спорът да бъде отнесен за решаване до съда или до друг компетентен орган, деецът сам осъществява правото си. По този начин деецът осъществява спорното си право самоволно и не по установения ред- предприема действия за упражняването му по свое усмотрение, без да се съобразява с волята или възражението на насрещната страна, упражнява правото си по начин, който не отговаря на закона, игнорира властта, към която по закон е следвало да се обърне, за да защити или упражни това свое право. От доказателствата по делото се установява наличие на спор относно недвижим имот сграда в гр. К., по отношение на която, както жалбоподателките, така и М.Х. претендират да са собственици на отделно основание. Тъй като Х. предприел събаряне на сградата, жалбоподателките се обърнали към кмета на населеното място св. Б. и заедно с него и пред него манифестирали правата си пред Х., оспорвайки неговите. На база претенциите на двете страни свидетелят им обяснил, че тъй като се касае за спор за собственост, следва да постигнат съгласие помежду си или да решат въпроса по съдебен ред, като следва да се преустановят всякакви дейности по спорния имот. Х. и тъжителките се съгласили с казаното от св. Б. и строителните работи били спрени. След месец обаче М.Х. ги продължил като съборил изцяло сградата. Видно е, че след оспорване на правата му да е собственик и да ги упражни като събори имота, Х. след кратък период възстановил строителните работи и премахнал изцяло постройката по свое усмотрение, без спорът да се отнесе до съда, като с право на иск, отрицателен установителен, разполага и той самият, след като жалбоподателките претендират и се легитимират, вкл. пред трето Л. като собственици на сградата. Посоченото покрива състава на чл. 323 ал. 1 от НК. На следващо място не е изследван въпросът спазена ли е процедурата по чл. 197 от ЗУТ, което също е от значение по установения ред ли е предприето премахване на сградата. Липсват данни и възоснова на какви доказателства – писмени и устни, Х. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху заключена от собствениците сграда, в която се твърди да са се съхранявали вещи на жалбоподателките и до която достъпът им е ограничен преди по4 малко от 10 години – през 2022г. Според показанията му те не я били посещавали и ползвали от години, но не твърди и той самият да е осъществявал непрекъсната фактическа власт върху сградата, ползвайки я и манифестирайки, че я владее като собственик. Посочената предпоставка за придобиване на имот по давност в хода на нотариалното производство се установява посредством показания на свидетели, годен субект на престълнение по чл. 290 от НК. Неизяснена е съдбата и естеството на намиращи се в къщата вещи, собственост на А. и Х..

В този смисъл, обжалваното постановление, като постановено при непълнота на доказателства и необосновано, следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора за допълнително разследване, в рамките на което следва да се изяснят горните обстоятелства, гарантиращи правилното приложение на закона.

Поради изложеното и на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на РП – Пловдив от 10.11.2025 г. по прокурорска преписка № 6229/2025 г., с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 319/2025 по описа на РУ на МВР Карлово, водено за престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на РП – Пловдив мотивната част. за изпълнение на указанията в

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-модневен срок от съобщаването по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ ЛН

5