Решение № 30 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 606/2024
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 13.02.2026
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- Даниел Нанев Марков, Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев
Цитирани разпоредби
- чл. 70, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 73 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б."е" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 и т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343в, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343в, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Бургас, 13.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниел Н. Марков
Членове:
Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600606 по описа за 2024 година С присъда № 41 от 18.03.2024 г. по НОХД № 4294/2023 г. Бургаският районен съд признал подсъдимия Б. Д. Д., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 8.05.2021 г. в гр. Айтос, обл. Бургас, управлявал моторно превозно средство – т.а. марка „Мицубиши“, модел „L200“ с рег. № ****, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0237000004/07.01.2021 г. на началник група в РУ - Айтос към ОД на МВР - Бургас, влязла в сила на 29.01.2021 г., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 305, ал. 6 НПК вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Със същата присъда районният съд признал подсъдимия Б. Д. Д. за невиновен в това, че на 24.06.2022 г. в гр. Айтос, обл. Бургас, в условията на съвкупност с първото престъпление, управлявал моторно превозно средство – 1 л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0237000004/07.01.2021 г. на началник група в РУ - Айтос към ОД на МВР - Бургас, влязла в сила на 29.01.2021 г., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 305, ал. 6 НПК вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура - Бургас. Според прокурора съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, вследствие на което подсъдимият бил признат за невиновен и оправдан по второто обвинение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства може да се направи единствен и категоричен извод за доказаност на извършените от подсъдимия престъпления, за които неправилно е оправдан от първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на присъда, с която подсъдимият Д. бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения, за всяко от престъпленията му бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от 4 месеца, с приложението на чл. 66 НК за срок от 3 години и глоба в размер на 500 лева, като на основание чл. 23, ал. 1 НК му бъде наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години и на основание чл. 23, ал. 3 НК към общото наказание бъде присъединено наказанието глоба в размер на 500 лева. В изготвените Допълнителни съображения към въззивния протест се излагат подробни аргументи в подкрепа на поддържаната от прокурора теза, че подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство, чиято правоспособност временно е отнета, поради което на същия следва да бъде ангажирана наказателната отговорност по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа подадения от Районна прокуратура протест. Посочва, че в него подробно е аргументирана неправилността на постановения съдебен акт. Заявява, че изцяло споделя изложените от първостепенната прокуратура доводи, че събраните по делото доказателства 2 по несъмнен начин обосновават виновността на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато и предявено обвинение.
Защитникът адв. Гочев от Адвокатска колегия – Бургас изразява становище за неоснователност на протеста, като посочва, че допълнителните съображения към него не са съобразени с действащата съдебна практика в страната. Поддържа тезата, че няма извършено престъпление.
Подсъдимият Д. при дадената му последна дума заявява, че иска всичко да приключи и да си работи.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият Н. А. е направил ясно и недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът правилно е преценил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е постановил определение по чл.372, ал.4 НПК, с което е обявил, че ще ползва самопризнанието при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за признатите факти по обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК в мотивите на обжалваната присъда съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия Д. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По делото е установено, че на подсъдимия Б. Д. Д. било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № 205067885 от ОДМВР - Бургас, валидно до 24.11.2019 г. (вж.справка от КАТ - л. 9 от ДП).
На 07.01.2021 г. срещу подсъдимия Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 316961 за това, че на същата дата в община Айтос управлявал лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№***, собственост на друго лице, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2021 г., с което виновно нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ. С акта било иззето СУМПС № 205067885. Въз основа на акта била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ)
№
21-0237000004/07.01.2021 г., с която на подсъдимия Д. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“е“ от ЗДвП – Временно отнемане на СУМПС до представяне на сключена валидна застраховка. Заповедта била 3 връчена лично на подсъдимия на 14.01.2021 г. и не била обжалвана (л. 61 от ДП).
На 8.05.2021 г. около 01:30 ч. в гр. Айтос полицейските служители С. С. и М. М. спрели за проверка товарен автомобил „Мицубиши Л200“ с рег. № ***, който се движил по ул. „***“ в посока към ул. „***“. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Б. Д.. При проверката полицаите установили, че подсъдимият управлява превозното средство, след като е лишен от правоуправление със ЗППАМ № 21-0237-000004/7.01.2021 г. Д. силно миришел на алкохол, като отказал да бъде тестван за употреба на алкохол.
Свидетелят С. съставил два акта срещу подсъдимия:
- АУАН серия АА,бл. № 856044 от 08.05.2021 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (л. 13 от ЗДвП), за което нарушение впоследствие, с НП № 210237-000100 от 23.06.2021 г. бил санкциониран с глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца;
-АУАН серия АА, бл. № 856045 от 8.05.2021 г. за нарушение по чл. 150а от ЗДвП (л. 15 от ДП). За това нарушение последвало издаване на НП № 210237-000083 от 20.05.2021 г., с което подсъдимият бил санкциониран на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лева. По предложение на прокурора, с решение № 1456/08.12.2022 г. на Административен съд- Бургас наказателното постановление било отменено по реда на възобновяването на основание чл. 73 вр. чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН (л.
54-55 от ДП).
На 24.06.2022 г. около 06:00 ч. в гр. Айтос подсъдимият Д. управлявал собствения си лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *** по ул.“***“ с посока на движение към ул. „***“. В района на кръстовището, образувано от двете улици, автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите С. С., Т. К. и Са. К., служители на РУ на МВР - Айтос. При извършената проверка на документите на водача полицейските служители установили, че СУМПС на подсъдимия било отнето с административен акт, както и че деянието е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на НП № 21-0237000083/20.05.2021 г., с което Д. бил санкциониран за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Подсъдимият отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“. За констатираните нарушения свидетелят С. съставил срещу подсъдимия 2 броя АУАН – 1) серия GA с № 572370 по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП (л. 8 ДП) и 2) серия GA с № 572371 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
При така установените фактически положения настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че с нито едно от двете си деяния подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 НК. Субект на това престъпление може да бъде правоспособен водач на моторно превозно средство, чиято правоспособност е временно отнета. В случая е безспорно установено, че срокът на валидност на свидетелството за управление на МПС на подсъдимия Д. е бил изтекъл още през 2019 г.
4
Посоченото обстоятелство е налагало подмяната му, тоест издаване на ново СУМПС, за което водачът е следвало да подаде съответните документи, сред които карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС (чл. 12, чл. 15, ал. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба І-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина). Следователно водачът е бил длъжен да докаже пред контролните органи пригодността си за управление на МПС. Затова свидетелството за управление на МПС с изтекъл срок на валидност не е „съответно“ по смисъла на чл. 343в, ал. 2 НК, а този законов текст е приложим за всички случаи на управление без съответно СУМПС. За посоченото престъпление не е предвидена в чл. 343г НК кумулативната санкция лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, именно защото водачът не притежава годен удостоверителен документ за правоспособността му да управлява МПС (в този смисъл Р 44-13-І н.о. на ВКС).
Впрочем поддържаната от прокурора теза в протеста, че подсъдимият е бил правоспособен водач, е в пълно противоречие с фактите, които той е изложил в обвинителния акт, където изрично е отбелязано: „Същият бил неправоспособен водач, тъй като срокът на валидност на СУМПС бил изтекъл.“ и още на две места: „Служителите на МВР направили справка и установил, че Д. бил неправоспособен“ (стр. 1 и стр. 2 от обвинителния акт).
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че с разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК е криминализирано управлението на МПС в срока на изпълнение на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“.
Същевременно в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е определено като административно нарушение управлението на МПС, след като свидетелството на водача за управление на МПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 и т.
4 от ЗДвП. Тоест установена е паралелна нормативна уредба за деяние с идентичен състав, като законодателят не е определил обективни критерии, въз основа на които да бъде извършена преценка кога деянието следва да бъде квалифицирано като престъпление и кога – като административно нарушение.
По този начин определянето на вида на отговорност е предоставена на субективната преценка на правоприлагащия държавен орган, което е недопустимо. При установена еднаквост на случаите се стига до нееднакво третиране на гражданите от законодателя, което е в нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Това са част от мотивите, с които разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК е обявена за противоконституционна с Решение № 7 на КС от 2025 г.
Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/879b78f3-4399-430d-8fa7-194c208d4f7a