Решение № 808 от 15.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Пловдив , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай З. Петров при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20215330203513 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-002612, издадено на 25.03.2021г. от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с което на И. С. Г. с ЕГН ********** от гр.П., за осъществено административно нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДВП е наложено административно наказание "глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, както и за осъществено административно нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДВП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено поради недоказаност и наличие на процесуални нарушения водещи да нарушаване правото на защита.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не ангажира доказателства, изразява становище по същество за законосъобразност на атакувания административен акт и моли в случай не прекомерност на адвокатското възнаграждение да се намали до минимума в Наредба 1.

1

Жалбоподателя Г. редовно призована не се явява, в съдебно заседание се представлява от адв.И., който моли атакуваното НП да бъде отменено и за присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА.

След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателя Г. била наказана за това, че на 06.03.2021г. около 13.15ч. в гр.Пловдив на ул.Победа-кръстовище с бул.България, в посока бул.Руски при управление на лек автомобил Дачия Сандеро с рег. номер ** не спазила необходимото разстояние пред спрелия л.а. Ауди А6 с рег. номер ** и го ударила отзад като причинила ПТП с материални щети.След причиненото ПТП Г. преценила, че тъй като нямало щети по автомобилите ще си тръгне защото бързала за рентгенова снимка.Другия водач обаче не се съгласил и подал сигнал до ОД на МВР-Пловдив.

За така описаното нарушение г-жа Г. била призована в 03РУ и на 10.03.2021г. и бил съставен АУАН с бл. номер 787689 за това, че при управление на лек автомобил Дачия Сандеро с рег. номер ** не спазила необходимото разстояние пред спрелия л.а. Ауди А6 с рег. номер ** и го ударила отзад като причинила ПТП с материални щети на място бил съставен фиш, както и че не изчакала службата за контрол след настъпилото ПТП.Като нарушени норми в акта били посочени чл.23, ал.1 от ЗДВП и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДВП.Впоследствие било съставено и процесното наказателно постановление, където Г. била наказана за същите нарушени норми като е уточнено, че нарушението по чл.123, ал.1, т.3 е по б.А от ЗДВП.

В хода на производството не бе разпитан като свидетел, който не е пряк очевидец на нарушението, акта е съставен по преписка, материалите по която са приложени и процесуални представител на жалбоподателя заяви, че няма искания за събиране на доказателства, а видно от жалбата същата се основава на процесуални нарушения.

2

Съдът прие така описаната фактическа обстановка както въз основа на писмените доказателства по делото, а именно АУАН, Заповед, Справка нарушител, преписка ведно с приложения на 03РУ.

От така изложената фактическа обстановка и материалите по преписката е видно, че действително е налице разминаване на описаните факти и нарушената норма касателно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДВП.Същата гласи, че когато при ПТП с настъпили имуществени вреди водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.Същевременно в АУАН и НП се твърди Г. да не е изчакала контролните органи, което е нарушение по чл.123, ал.1, т.1, б.Б, която гласи да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.Ето защо в тази част само на това основание наказателното постановление се явява незаконосъобразно тъй като цифровото изписване на нарушението по никакъв начин не съответства на словното нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част.

Що се касае до нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДВП която гласи Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко съдът намира следното.Тази норма касае случаи в които и двете МПС са в движение както това което е предизвикало удара, така и това което се движи пред него.В случая това е бил. л.а. Ауди А6 с рег. номер **, който обаче според фактическата обстановка в АУАН и НП е бил спрял, тоест не е бил в движение.Ето защо според съда Г. не е нарушила тази норма тъй като от обективна страна не е извършила такова деяние.За да бъде съставомерно нарушението по тази норма следва и л.а. Ауди А6 с рег. номер ** да е бил в движение.В случая правилната квалификация е по чл.20, ал.2 от ЗДВП тъй като Г. не избрала подходящата скорост за движение съобразно трафика на движение и видимостта.Тъй като не и в вменено нарушение по тази норма от ЗДВП, а по чл.23, ал.1 от ЗДВП то според съда и в тази част НП се явява незаконосъобразно тъй като водачът Г. не е нарушила чл.23, ал.1 от ЗДВП.

За пълнота съдът следва да отбележи следното.Дори и да се приемеше, че липсват процесуални нарушения, следва да се вземе предвид един важен факт, който няма как да убегне от вниманието на съда. Това е поведението на 3 жалбоподателя Г. като водач на МПС, който става известен от приложената по делото справка за водач/нарушител.От същата е видно, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС от далечната дата 08.02.1995 година.За тези над 26 години стаж като водач на МПС с процесното наказателно постановление жалбоподателя Г. е санкционирана за първи път, от което следва че за целия този значителен период от време това е единственото вмененото и нарушение по ЗДВП.Факт е че липсват в справката дори и фишове за неправилно паркиране или каквито и да е други дребни нарушения.Липсват действително доказателства за каквито и да е материални вреди по двете МПС между които е имало съприкосновение. Ето защо според съда разглеждания случай на нарушение щеше да се явява маловажен и атакуваното наказателно постановление следваше да бъде отменено поради наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК и чл.38, ал.1, т.2 от ЗА поради извършена безплатна правна помощ, видно от представения договор за правна помощ.При така сключения договор за безплатна правна помощ възнагражденията в него са описани като 600лв.Според наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения именно 300лв. е минимума предвид размера на глобата, а според чл.38, ал.2 от ЗА присъждане на възнаграждение под този размер дори и при предоставена безплатна правна помощ се явява недопустимо.Ето защо с оглед изхода на делото ще следва ОД на МВР-Пловдив да бъде осъдено да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя адв.Р. И. И. с ЕГН *** в размер на 300лв., а не в размер на 600лева тъй като делото е с елементарна правна сложност, продължи в едно заседание, без разпит на свидетели и според съдът не следва за всяко отделно нарушение да се присъждат отделни възнаграждения.

Поради горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002612, издадено на 25.03.2021г. от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с което на ИВ. СЛ. Г. с ЕГН ********** от гр.П., за осъществено административно нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДВП е наложено административно наказание "глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, както и за осъществено административно нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДВП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на адв.Р. И. И. с ЕГН *** от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5