Решение № 46 от 10.06.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Враца, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20211400900091 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 961/14.07.2021 г. на Ц. З. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, подадена чрез пълномощника й адв.Р.П., с която срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, са предявени обективно съединени искове за присъждане на следните суми: 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и 2 230 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие ПТП от 07.05.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 14.08.2020 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 07.05.2020 г. към 10:25 ч. в с.***, общ.Криводол, обл.Враца на *** водачът Д. Д. П., управлявайки на заден ход лекотоварен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ”, с рег.

№ ЕН *** КМ, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, вследствие на което е реализирал пътнотранспортно произшествие като е блъснал пешеходката Ц. З. Я. и й е причинил травматични увреждания.

По повод настъпилото ПТП е образувано ДП № 418/2020 г. по описа на РУВраца /пр.пр.№ 904/2020 г. по описа на РП-Враца/, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” НК, като това производство е прекратено с постановление от 03.11.2020 г. на основание чл.343, ал.2 НК – по искане на пострадалото лице.

Посочва се, че извършеното деяние съставлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и са налице всички елементи от фактическия състав: деяние на водача Д. Д. П., противоправност, вина на дееца и пряка причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, представляващо застрахователно събитие по сключената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, и 1 получените от ищцата травми.

Твърди се, че в резултат на ПТП Ц.Я. е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни физически болки и емоционални страдания, вследствие причинените й травми, предприетото лечение и настъпилите пожизнени физически увреждания.

Посочва се, че след инцидента ищцата е била хоспитализирана в МБАЛ „Христо Ботев”-Враца, където са констатирани следните травми: счупване на лява бедрена кост, счупване на латералния епикондил на лява раменна кост и раздробено счупване на десен олекранон, счупване на 3-то, 4-то и 5-то десни ребра, както и кръвонасядане в областта на главата. Проведеното болнично лечение е включвало извършване на спешна оперативна интервенция, при която счупените крайници са фиксирани с помощта на остеосинтезни материали, медикаментозно лечение и строг постелен режим, съчетан с обездвижване с гипсова имобилизация на дясната ръка. Пострадалата е изписана на 25.05.2020 г. като възстановяването й е продължило в домашни условия, първоначално при строг постелен режим и медикаментозна терапия, а впоследствие – с постепенно раздвижване на увредените крайници и възстановяване на възможността за самостоятелно придвижване с помощни средства, но само в рамките на дома, каквото продължава да е състоянието й и към момента. Твърди се, че въпреки проведеното продължително лечение, ищцата все още не се е възстановила – има ограничени в обема си движения на счупените крайници и нарушена походка вследствие настъпило скъсяване на левия крак, а в областта на оперативните разрези са се оформили и трайни белези.

В исковата молба се сочи, че ищцата е претърпяла и продължава да търпи интензивни физически болки и страдания вследствие получените травматични увреди, както и че ПТП е довело до негативна промяна в емоционалното й състояние, което се влошава с напредване на времето и неъзможността 73-годишната жена да се възстанови. Твърди се, че наред с изпитвания значителен битов дискомфорт и невъзможността за самостоятелно придвижване и обслужване, тези обстоятелства са довели и до редица отрицателни емоционални преживявания – отчаяние, тревога, раздразнителност, чувство за непълноценност, несигурност и зависимост, които не могат да бъдат предолени и до момента.

Посочва се, че Ц.Я. е претърпяла и имуществени вреди в общ размер от 2 230лв., представляващи направени разходи за приложеното й оперативно лечение чрез имплантиране на остеосинтезни материали.

Твърди се, че към момента на възникване на непозволеното увреждане гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното застрахователно дружество съгласно полица

№

BG/30/119001647563/13.06.2019 г. със срок на валидност от 13.06.2019 г. до 12.06.2020 г. Ето защо ищцата е подала заявление, което е получено от ответника на 14.08.2020 г., за изплащане на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди. По образуваните щети № 0801-003725/2020-1 и ***/2020-2 застрахователното дружество с уведомление изх.№ 3451/04.09.2020 г. е поискало представяне на редица документи, с част от които пострадалото лице не е имало възможност да се снабди в хода на неприключилото досъдебно производство, а други – не са съставяни.

2

В исковата молба се навеждат доводи, че правната възможност на увредените лица при ПТП да предявят пряк иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените вреди е предвидена в чл.432, ал.1 КЗ, като целта на законодателя е всяко такова лице да получи справедливо обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”. За да се ангажира отговорността на застрахователя следва да е налице виновно и противоправно деяние на водач на застраховано МПС, при което на трети лица да са нанесени вреди като пряка и непосредствена последица от деянието. Предвид настъпилото застрахователно събитие – ПТП, при което е увредена Ц.Я., и понесените щети, за нея възниква правен интерес от предявяване на осъдителни искове за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди срещу ответника.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№. 2819/05.11.2021 г. от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез юрисконсулт И.В. , в който предявените искове се оспорват по основание и по размер. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове изцяло и присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, ако иска бъде намерен за основателен, ответникът моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение, тъй като е налице съпричиняване от страна на Ц. З.

Я. за осъществяване на процесното ПТП.

В отговора не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и твърди, че не съответства на действително осъществилите се събития. Счита, че нито от изложеното в обстоятелствената част, нито от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица става ясно какъв точно е механизма на произшествието. Посочва, че съгласно практиката на ВКС констативният протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на констатираните от органите на МВР обстоятелства, които те не са възприели лично. Изтъква, че в случая органите на МВР не са били там по време на ПТП и няма как да са възприели обективно самия механизъм. В тази връзка се оспорва наличието на виновно поведение на водача на МПС марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ”, с рег.№ ЕН*** КМ, и се твърди, че пешеходецът Ц.Я. е излязла внезапно и рисковано на пътното платно, като е предприела пресичане на непредназначено за това място.

С отговора се прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че към момента на сблъсъка ищцата се е намирала на пътното платно, с което е извършила нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.1 ЗДвП. Посочва се, че местопроизшествието е осъществено на пътното платно на ***, като към мястото на ПТП няма данни да е налична пешеходна пътека и улицата разполага с достатъчно широки тротоари, отделени от пътя с бордюри от двете му страни, по които безпрепятствено могат да се придвижват пешеходци. Ето защо ответникът счита, че ищцата е предприела рисковано пресичане на неразрешено за това място и без да се увери дали не приближава превозно средство, което е в разрез с разпоредбите на чл.113 и чл.114, т.1 ЗДвП. Ответникът се позовава и на изготвената автотехническа експертиза в 3 досъдебното производство, според която Ц.Я. е предприела пресичане, след като вече е възприела движещия се на заден ход лекотоварен автомобил. Найсетне ответникът твърди, че ударът е настъпил в т.нар. „мъртва зона” за шофьора, тъй като автомобилът не разполага с остъклени задни врати и видимостта на шофьора в зоната на удара е била ограничена.

В отговора се прави оспорване на иска и по размер, като се навеждат доводи, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, както и че получаването на обезщетение за претърпени вреди не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. Ответникът счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетението е прекомерно завишен. Развива съображения, че не е установено безспорно дали от ищцата е прилаган стриктно необходимия оздравителен режим за бързото й възстановяване от причинените телесни увреждания вследствие на пътнотранспортното произшествие, както и че предвиденият възстановителен период за причинената фрактура на лакътния израстък и на счупените ребра е за период не повече от 3 месеца до пълно възстановяване. Оспорва твърденията на ищцата за претърпения стрес и негативно емоционално състояние, като изтъква, че не са представени доказателства за посешение при психолог или друг специалист в тази област.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва от 14.08.2020 г., ответникът възразява, като заявява, че такава лихва може да се претендира от момента на предявяване на исковата молба.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК Ц.Я. , чрез пълномощника си адв.Р.П., е п од а л а допълнителна искова молба вх.№ 3112/23.11.2021 г. С оглед изразеното становище от ответника моли да бъде признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на лекотоварен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 311 ЦДИ”, с рег.

№ ЕН *** КМ, към датата на ПТП – 07.05.2020 г., обективирана в полица № BG/30/119001646573 с период на покритие 13.06.2019 г.-12.06.2020 г.

Посочва, че механизмът на възникване на ПТП ще бъде установен в хода на съдебното производство. Оспорва направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат, релевирано с допуснати нарушения на чл.108, ал.1 ЗДвП и чл.113 ЗДвП.

Твърди, че не се е движила успоредно на пътното платно, за да е приложима първата от посочените разпоредби, както и че пресичането не е било осъществено на пешеходна пътека, но е било съобразено с конкретната пътна обстановка, тъй като в близост няма пешеходна пътека и в този случай втората от посочените разпоредби допуска пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за това места. Твърди още, че в момента, в който е предприела пресичането на пътното платно автомобилът не е бил навлязъл от „главния път на селото” и не се е движил в насрещната за движението си пътна лента на ул.”Лопушанска дружина” и то на заден ход, поради което пешеходката не е била длъжна да очаква и да предвиди подобно неправомерно поведение на водача, който е предприел движение на заден ход в насрещната за движението си пътна лента. Ищцата посочва, че е била изминала 4,70 м. от пътното платно и едва в края на пресичането на 1,20 м. от тротоара е настъпил удара /при обща ширина 5,90 м./, с оглед на което 4 водачът е могъл да наблюдава движението й докато пресича, в случай, че е гледал в ляво странично огледало. Оспорва наведените в отговора доводи за попадането й в т.нар. „мъртва зона” на видимост зад лекотоварния автомобил, като изтъква, че при липса на видимост водачът е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасност, съгласно чл.40, ал.2 ЗДвП.