Акт от 19.09.2023, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 220 гр. Русе, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, III-ти постоянен тричленен състав, в открито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

СПАС СПАСОВ при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Радослав Градев, като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. № 264 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 208-228 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на първо РУ при ОДМВР – Русе, чрез юрк. Димитрова, срещу решение № 455/22.06.2023 г. по а.н.д. № 1431/2022 г. на Районен съд - Русе с което e отменено издаденото от него наказателно постановление № 22-1882-000013/16.02.2022 г., с което на Б.Г.А., на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“.

В касационната жалба се сочи, че нарушителят не е съобразил поведението си с пътния знак B2, поради което нарушението е подведено под съответната правна норма. Изводът за извършеност на нарушението се подкрепял от събраните доказателства. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на обжалваното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност досежно претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът

– Б.Г.А. – в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е допустима.

От фактическа страна е установено, че на

21.01.2022 г. в неустановен по делото час, комисия от служители на Община Русе, въз основа на заповед въвеждат временна организация за движението по ул. „Пристанищна“ като по проект същата се затваря за движение в участъка от ул. „Генерал Радецки“ до ул. „Етър“. Според одобрена скица знаци са поставени не на кръстовището с ул. „Генерал Радецки“, а на около петдесет метра след това кръстовище без възможност за изход на стигащите до пътните знаци участници в движението освен с движение назад. Според скицата за движещите се от кв. Сарая към тази част са поставени знаци Ж13 - път без изход, А23 - участък от пътя в ремонт, Г10 за заобикаляне преди препятствието, С4 - сигнализация за изменение на широчината на пътното платно и преместваема бариера с поставен върху нея знак В2, като от скицата не може да се установи дали бариерата прегражда част от пътното платно или цялото, но е поставена пунктирана линия, която е под ъгъл на оста на пътното платно и перпендикулярно на една от пресечките - ул. „Тодор Минков“ (л. 72 от делото).

Преградата е подвижна за да може да се отстранява за навлизане на превозни средства обслужващи строежа.

Актосъставителят се позиционирал в близост до рампата на Гара Запад (около средата на затворения пътен участък) и започнал наблюдение за нарушители. В часовия период от 10:58ч. до 11:55ч. в посока от ул. „Генерал Радецки“ в участъка навлизат четири автомобила, на водачите на които били съставени АУАН. През този период актосъставителят (разпитан като свидетел) няма поглед върху бариерата с поставения върху нея знак и по делото не е установено дали тя не е премествана от работниците.

В 11:55ч. в момент когато бариерата с поставения върху нея знак В2 не прегражда пътното платно, а е поставена успоредно на оста на пътя (по твърдения на оспорващия) покрай нея преминава А., управлявайки л.а., след което му е съставен АУАН, а в последствие и НП.

Разпитан е още един свидетел, който също не е установил наличието на знак.

От правна страна съдът е изложил, че нарушението не е било безспорно установено.

Решението е правилно.

Касае се за временна маркировка, чието точно местоположение към момента на извършване на нарушението, не е безспорно установено.

Въззивният състав правилно е кредитирал тези гласни доказателства, които касаят лично възприети обстоятелства (факти) – чл.

117 НПК.

От свидетелските показания на актосъставителя не може да се установи с точност дали към момента на съставяне на АУАН временната маркировка е била налична на позиция и в този смисъл действаща, а ако е била там където се твърди, то положението й не съответства на отредената по скица позиция. Твърденията, че на мястото е съществувал строителен порядък, присъствието на работници и поставени около тях пътни знаци сочат на изводите, установени от РС.

Налага се извод, че нарушението не е установено по несъмнен начин и НП е издадено в нарушение на чл. 53, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАНН.

Решението следва да се остави в сила.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА решение № 455/22.06.2023 г. по а.н.д. № 1431/2022 г. на Районен съд - Русе

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

1.

2.