Решение № 1027 от 22.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100509933 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20212476/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 85454/17 г. по описа на СРС, 49 състав, поправено с решение № 20046780/07.07.2022 г., е отхвърлен предявения от Градска потребителска кооперация „И.“ – гр.

Нови Искър срещу С. В. Л. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Градска потребителска кооперация „И.“ – гр. Нови Искър е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Нови Искър, Столична община, област София, район Нови Искър, ул. „Христо Ботев“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, целият с площ съгласно скица № 45803/29.07.2013 г. на

СГКК – гр. София, презаверена към

19.01.2015 г., от 624 кв. м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 256, кв. 121а, парцел 1 , съседи по скица: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор ***, заедно с построената в

1 имота друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Нови Искър, община Столична, област София, район Нови Искър, ул. „Христо Ботев“, със застроена площ съгласно скица № 15 – 79687/25.02.2025 г. на СГКК – гр.

София от 55 кв. м., брой етажи – 1, номер по предходен план: няма, стар идентификатор: няма. С решението Градска потребителска кооперация „И.“ – гр. Нови Искър е осъдена да заплати на С. В. Л. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1400 лв. – разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от Градска потребителска кооперация „И.“ – гр. Нови Искър срещу решение № 20212476/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 85454/17 г. по описа на СРС, 49 състав, поправено с решение № 20046780/07.07.2022 г. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че кооперацията – ищец не е доказала, че владее процесните имоти от 10 години, както и че от събраните по делото доказателства се установявало, че ответникът, ведно със своя наследодател, са владяли имотите добросъвестно повече от 10 години. Твърди, че процесните имоти са придобити от кооперацията въз основа на давностно владение, като тя владее земята и сградата от 1965 г. трайно и необезпокоявано. Посочва, че за придобиване на имотите въз основа на придобивна давност е бил съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност № 118, том II, рег. № 14303, нот. дело № 289/15 г. на нотариус с рег. № 274 на НК и с район на действие – СРС, като доказателствената сила на нотариалния акт не е била оборена. Счита, че твърденията на ответника, че процесният поземлен имот с идентификатор *** е бил закупен от баба му Л.Ц. И. през 1958 г. с частен писмен документ – договор от 11.02.1958 г., са неоснователни. Твърди, че по делото не се установява договорът от 1958 г. да е действително сключен, тъй като липсват подписи на лицата, посочени като продавач и купувач, а и не се установява идентичност на имота, описан в договора от 11.02.1958 г., и процесния имот. Счита, че договорът от 11.02.1958 г. не съставлява основание, годно да направи ответника собственик на имота по давност. Поддържа, че обстоятелството, че праводателят на ответника и самият ответник са ползвали имота, като са садили в него, оставяли са каруцата си в него, а впоследствие са паркирали колите си, не установява 2 владение за придобиване на имота, тъй като същите не са отблъсквали владението, осъществявано от ищеца чрез стопанисването на построената от кооперацията кръчма. Твърди, че неоснователно ответникът оспорва правото на собственост и върху намиращата се в процесния имот сграда с идентификатор ***, като поддържа, че е закупил сградата с договор от 10.08.2004 г. и фактура № 4605/10.08.2004 г. Поддържа, че ответникът не е установил идентичност между металния павилион, предмет на договора, и процесната сграда с идентификатор ***, а такава не е налице предвид разликата в площите на двете сгради. Твърди, че разпитаните по делото свидетели установяват, че ответникът е закупил от кооперацията и ползва метален павилион, а не – сграда от 55 кв. м., поради което факта на изтекла придобивна давност в полза на ответника по отношение на процесната сграда е недоказан. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че сключеният в обикновена писмена форма договор установява началото на владението на имотите от ответника, респ. от наследодателя му, тъй като процесната сграда № 3, с площ от 55,00 кв. м., не е предмет на този договор. Счита, че разграничение на сградите, находящи се в имота, не е извършено и от разпитаните по делото свидетели. Твърди, че съдът не е обсъдил подадените от ищеца декларации по чл. 14 ЗМДТ, както и факта на плащане на местните данъци за процесните имоти. Поддържа, че от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства /показания на св. Т.Ц.Г. и Б.Н.Б./ и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което земя с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** са заведени в активите на кооперацията още през 1979 г., отразени са в данъчните декларации на кооперацията, и са декларирани от ищеца в СО – Дирекция „Общински приходи“, отдел „Нови Искър“, съгласно изискванията на ЗМДТ, се налага безспорния извод, че ищецът е собственик по давностно владение на процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият – С. В. Л. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди, че оплакването на въззивника за противоречие на решението със събраните по делото писмени и гласни доказателства, е неоснователно.

3

Посочва, че първоинстанционният съд е приел за начална дата на установяване на владението върху имота от страна на ответника и неговия баща – 10.08.2004 г. /датата на извършената продажба на сградите в имота от страна на ГПК „И.“/, като владението е продължило повече от 10 години.

Поддържа, че при формирането на този извод съдът не се е позовал на писмения договор за продажба на земята от 1958 г. Твърди, че правилно съдът е приел, че договорът за продажба на сградите не е в изискуемата от закона нотариална форма, респ. същият не е произвел транслативен ефект, но е взето предвид облигационното му действие, което поставя началото на давностното владение от страна на купувача и ответник по делото. Поддържа, че в покрепа на горния извод са и събраните по делото гласни доказателства, от които се установява непрекъснато, необезпокоявано и демонстрирано по отношение на всички, в т. ч. и по отношение на ищеца, владение на процесния имот от страна на ответника и на неговия баща – праводател. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъждал договора от 11.02.1958 г., с който бабата на ответника Л. И. е закупила имот, тъй като по делото не е установена идентичност между имотите в договора и имотите, предмет на делото.

Поддържа, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се установява по безспорен начин, че процесният недвижим имот с идентификатор ***, заедно с изградената постройка – производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, са заведени в активите на кооперацията. Твърди, че от представеното по делото извлечение от балансова сметка 203 не се установяват никакви параметри, които да идентифицират процесните постройки като заведени в баланса. Посочва, че по делото ищецът не е представил преписи от декларации по ЗМДТ от 2002 г. и 2003 г., с които вещото лице твърди, че е запознало при извършената от него проверка, а представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ от 2015 г. е подадена след снабдяване с нотариален акт за обстоятелствена проверка, като е декларирана една търговска сграда, с площ от 55 кв. м. Моли за потвърждавне на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, 4 ал. 1 ГПК.

Ищецът Градска потребителна кооперация „И.“ – гр. Нови Искър твърди, че е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Нови Искър, Столична община, област София /столица/, район Нови Искър, ул. „Христо Ботев“, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; целият с площ съгласно скица № 45803/29.07.2013 г. на СГКК – гр. София, презаверена към 19.01.2015 г., от 624 кв. м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 256, кв. 121а, парцел I , съседи по скица: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, заедно с построената в имота друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Нови Искър, община Столична, област София, район Нови Искър, ул. „Христо Ботев“, със застроена площ съгласно скица № 15 – 79687/25.02.2025 г. на СГКК – гр. София от 55 кв. м., брой етажи – 1, номер по предходен план: няма, стар идентификатор: няма. Твърди, че описаните имоти са придобити въз основа на давностно владение, като кооперацията владее земята и сградата от 1965 г. трайно и необезпокоявано.

Поддържа, че за придобиване на имотите въз основа на придобивна давност е бил съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност № 118, том II, рег. № 14303, нот. дело № 289/15 г. на нотариус с рег. № 274 на НК и с район на действие – СРС. Посочва, че на 05.10.2015 г. с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 134, том II, рег. № 16271, нот. дело № 297/15 г. на нотариус с рег. № 274 на НК и с район на действие – СРС, на основание извършена обстоятелствена проверка В.Л.Р. е признат за собственик на застроено дворно място, находящо се в гр.

Нови Искър, Столична община, район Нови Искър, ул. „Христо Ботев“, представляващо по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Нови Искър, Столична община, област София /столица/, район Нови Искър, ул. „Христо Ботев“, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 256, кв.

121а, парцел I, при граници: ***, ***, ***,

5

***, заедно с построените в мястото: сграда за търговия с идентификатор ***, със застроена площ от 143,00 кв. м., при граници: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, от две страни – дворно място, и постройка с идентификатор ***, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, със застроена площ от 55,00 кв. м., при граници: от три страни – дворно място и имот с идентификатор ***.

Поддържа, че с оглед съставения по – късно нотариален акт, с който се признава право на собственост върху посочените по – горе земя и сграда в полза на В.Л.Р., се налага извода, че ответникът С. В. Л. оспорва притежаваното от ГПК „И.“ – гр. Нови Искър право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** и върху сграда с идентификатор ***, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване в отношенията между страните, че кооперацията е собственик на процесните недвижими имоти въз основа на давностно владение. Посочва, че В.Л.Р. е починал, като е оставил за свои наследници по закон – С. В. Л. /син/, Е.В.К. /дъщеря/ и В.М.Р.