Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20902 от 18.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57831/2021
Вид
Определение № 20902
Подписан
18.08.2022
В сила
18.08.2022
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 108, ал.2, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 и 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 и 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл.410 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20902 гр. София, 18.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20211110157831 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от ..... срещу ........ с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК чл.410 от КЗ вр. чл. 45 вр. чл.

49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2393,21 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско и злополуки“ №...... за отстраняване на имуществени вреди по т.а. ..... с рег. № ...., настъпили вследствие застрахователно събитие – ПТП от 08.08.2016 г., както и сумата от 729,32 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода 31.05.2018 г. – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2021 г. - датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31592/2021 по описа на СРС, 49-ти състав.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ..... е депозирал отговор на исковата молба, с който прави възражение за местна неподсъдност на спора на основание чл. 108, ал.2. Счита, че делото е подсъдно на РС - Елин Пелин.

Разпоредбата на чл. 108, ал.2, изр.1 от ГПК предвижда специална местна подсъдност за искове, насочени срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове. Същите следва да се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 от ГПК. Доколкото нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална и императивна, същата дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл. 115 и чл. 105 ГПК.

В случая ответник по предявените в настоящото производство искове е 1

..... (АПИ). Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата , АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Съобразно чл. 47, ал. 1 Закона за администрацията , държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено министерство. Следователно АПИ е държавна администрация, натоварена с посочените в чл. 21, ал. 3 ЗП и чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП функции във връзка с осъществяване на държавната политика по управление на републиканските пътища, за която е предвидено ежегодно финансиране от държавния бюджет.

Финансирането на АПИ от държавния бюджет е изрично посочено и в чл. 6, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ. При съобразяване на функциите, които изпълнява агенцията и начина на финансирането от държавния бюджет, се налага извод, че АПИ е държавно учреждение по смисъла на чл. 108, ал. 2 ГПК, поради което по отношение на настоящия спор е приложима и специалната местна подсъдност, предвидена в посочената разпоредба.

В исковата молба се твърди, че непозволеното увреждане, за което ответникът следва да отговаря в качеството му на възложител на работата на прекия причинител на увреждане, е осъществено при навлизане в тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“ 32+200 в посока гр. Ботевград. Посоченият участък от пътя се намира на територията на община Елин Пелин, което се установява и от приложените по делото доказателства – Протокол за ПТП. Следователно, правоотношението, предмет на настоящото производство, е възникнало в община Елин Пелин, в съдебния район на РС – Елин Пелин. Предвид посоченото, съдът намира, че възражението за местна неподсъдност, предявено в рамките на преклузивния срок по чл. 119, ал.3 от ГПК, е основателно, а местно компетентен да разгледа делото е Районен съд – Елин Пелин. Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо, а делото да бъде изпратено по компетентност на Районен съдЕлин Пелин.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №57831/2021г. по описа на СРС, 49 състав.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд - Елин Пелин по компетентност.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3