Решение № 205 от 11.04.2023, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. В., 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20231420100200 по описа за 2023 година

С. И. В., ЕГН ********** от гр. В., ул. „В.ю.“ № ***, чрез адв. П. П. от АК В., с адрес на кантората: гр. В., ул. „Л.“ № ***, офис *, тел. *** „ЕМ “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „М.д.“, ул.

„Р.П.К.“ № 4-6, представлявано от Р. И.а М. - Т. и Т. И. В. - управители с който иска да бъда признато за установено по ОТНОШЕНИЕ НА „ЕМ “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „М.д.“, ул.

„Р.П.К.“ № 4-6, че С. И. В., ЕГН ********** от гр. В., ул. „В.ю.“ № ***, не дължи поради изтекла погасителна давност сумата от 1552.00 лв., представляваща вземане по договор за банков кредит от 28.05.2007 г. сключен с „Т.Ф.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, вземанията по които са прехвърлени на „ЕМ“ ЕООД,, въз основа на договор за цесия от 04.03.2013 г, който кредит е вписан в Централния кредитен регистър, воден от Българска народна банка под № ***, като погасена по давност с присъждане на деловодни разноски.

Предявения иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като недопустима като твърди,че ищеца не доказва правен интерес,което е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК с оглед факта,че съм настоящия момент от страна на ответника след прекратяване на производството пред ЧСИ *** не е 1 образувано ново изпълнително дело,респективно не са предприети действия по събиране на вземанито,които възражения не се споделят от съда с оглед факта,че самия ответник признава,че задължението на ищеца съществува макар и вече платимо по доброволен път от него доколкото не може да бъде събрано по съдебен ред, т.е. ищеца има правен интерес от предявения иск ,между страните съществува спор по дължимостта на вземането, съответно същото реално не е отписано от страна на ответника от регистъра за задлъжнялост от ЦКР на БНБ.Респективно се правят и възражения за неоснователност на предявения иск по съображения подробно изложени в отговора,също и възражение на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и възражение за недължимост на разноски, с оглед факта,че ответника не е дал повод за завеждане на делото при евентуално уважаване на исковата претенция.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства,приема следното:

На 28.05.2007 г. ищеца е сключил с „Т.Ф.С.“ ЕАД,по силата на който на ответника е отпуснат заем по кредитна карта Транскарт в размер на 500 лв. договор за предоставяне на кредит - ТРАНСКАРТ, като след усвояването му, кредита не е погасен.

В чл.4,т.1 от Договора е посочено,че срока за ползване на кредита е 24 месеца,като този срок съвпада и със срока на валидност на кредитната карта.

Главницата по кредита, която ответника претендира е в размер на 1552.00 лв.

През 2013 г „Т.Ф.С“ ЕАД, ЕИК *** е прехвърлил вземанията си на „ЕМ“ ЕООД, въз основа на сключен договор за цесия.За събиране на вземанията си, ответника се е снабдил със заповед за изпълнение № 775/08.03.2017 г. по чл.

410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1064/2017г. по описа на ВРС против доверителя ми, за което е издаден изпълнителен лист в полза на „ЕМ“ ЕООД гр. В. за процесната сума. Въз основа на изпълнителния лист ответникът е образувал изп.д. № 20178990400767 по описа на ЧСИ И.Ц. с пег. № 899 на КЧСИ, с район на действие ОС В.. Тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение не му е била връчена по надлежен ред, ищеца е подал възражение по чл.423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. С разпореждане № 1139/23.06.2020 г. по ч.гр.д № 1064/2017 г на ВРС, районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и издадения изпълнителен лист, като е прекратил производството.

2

Разпореждането е влязло в законна сила още на 04.07.2020 г. Въз основа на разпореждането изпълнителното дело на ЧСИ *** бе прекратено. Твърди се, че след извършената цесия, доверителят ми е обект на системен тормоз от страна на представители на ответното дружество с адресирани напълно неоснователни парични претенции. През 2022 г ищецът е направил опит да кандидатства за отпускане на кредит в банкова институция, но след извършена справка в ЦКР му е отказано с аргумента, че от „ЕМ“ ЕООД се подават данни до ЦКР за това, че ищеца има просрочени и несъбрани вземания. През м. 11.2022 г ищецът се снабдява със справка за кредитната му задлъжнялост от ЦКР на БНБ, издадена му по ЕГН, от която се установява, че съществува запис текущ кредит с отчетна единица „ЕМ“ ЕООД, с идентификатор на кредита: ***, валута BGN, сума във валута - 1552 лв., вид на кредита: придобиване на вземания по кредити от 04.03.2013 г, дата издължаване - 04.03.2018 г, усвоен размер - 1552 лв, период на просрочие над 360 дни, остатък предсрочна главница - 1552.00 лв., балансова експозиция — 3095 лв. В раздел „Просрочил по активни и по погасени кредита“, кредитът е посочен като активен над 360 дни. През м. 12.2022 г ищецът е отправил искане до ответника за извършване на корекция относно кредитната му задлъжнялост в ЦКР при БНБ, като се отрази, че кредита не е активен, въз основа на влезлия в сила съдебен акт за обезсилване на издадената заповед на изпълнение и изпълнителен лист. В отговор с изх. № 02339/14.12.2022 г ответникът твърди, че си изпълнява задълженията си по чл. 10 от Наредба№ 22/16.07.2009 г. на БНБ за ЦКР, като предоставя до 15 число на всеки месец за всички кредити на своите клиенти до окончателното им погасяване. В писмото се твърди, че предприемат извънсъдебни действия за събиране на валидни и изискуеми вземания от задължените лица.

От изложените за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който да се установи, че претендираната от ответника сума в размер на 1552.00 лв. не се дължи, поради изтекла погасителна давност.

Правната сфера на ищеца се явявала накърнена, поради което за него е налице правен интерес със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че не съществува задължение спрямо "ЕМ" ЕООД. С оглед факта, че вземането на главницата по договор за кредит се погасява с обща петгодишна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, а съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо,а именно от 28.05.2009г.

3

Независимо от издадената заповед за изпълнение на парично задължение, давността не е прекъсната, тъй като заповедта е обезсилена с разпореждането от 2020 г. Поради това следва да се приеме, че вземането се е погасило по давност и като такова същото е недължимо. Вземането съществува в правния мир, но под една „латентна“ форма, като е налице единствено възможност за неговото доброволно плащане от длъжника.

В случая, обаче ищеца оспорва дължимостта по договора за предоставяне на кредит, поради продължителната пасивност на кредитора, то това притезание се явява лишено от своето основание и необходимост от съществуване.

Интересът на ищецът от предявяване на иска за несъществуване на вземането произтича от обстоятелството, че процесното вземане фигурира като дължимо и неплатено в Централния кредитен регистър при БНБ, както и от правото да иска установяване на действително правно положение със сила на присъдено нещо, а именно че вземането е погасено по давност.

Както вече бе отразено по горе вземането на ответника по процесния договор е изискуемо от 28.05.2009г. и е погасено на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на пет годишен давностен срок на 28.05.2014г.

През този период ответника не е предприемал каквито и да било изпълнителни действия,такива са предприети едва през 2017 г. след изтичане на давностния срок.Няма ангажирани доказателства за прекъсване или спиране на давността до 28.05.2014г.

С оглед на изложеното исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена така както е предявена.

Съдът не споделя доводите на защитата на ответника,че не следва да понесе отговорност за разноски.

Ответника с поведението си, а именно неотписване на задължението на ищеца от ЦКР на БНБ и претенциите за издължаване дори при направени възражения от страна на ищеца за погасяване на задължението по давност е дал повод за завеждане на делото,при което следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за внесена държавна такса 65.65 лв. и за адвокатско възнаграждение 600 лв. или общо 665.65 лв.

С оглед на изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,ЧЕ С. И. В., ЕГН ********** от гр. В., ул.

„В.ю.“ № *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕМ “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „М.д.“, ***-6, представлявано от Р. И.а М.

- Т. и Т. И. В. сумата от 1552.00 лв., представляваща вземане по договор за банков кредит от 28.05.2007 г. сключен с „Т.Ф.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, вземанията по които са прехвърлени на „ЕМ“ ЕООД,, въз основа на договор за цесия от 04.03.2013 г, който кредит е вписан в Централния кредитен регистър, воден от Българска народна банка под № ***, като погасена по давност .

ОСЪЖДА„ЕМ “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „М.д.“, ***-6, представлявано от Р. И.а М. - Т. и Т. И. В. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. В., ЕГН ********** от гр. В., ул. „В.ю.“ № *** деловодни разноски за настоящата инстанция за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 665.65 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5