Определение № 19390 от 16.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19390 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20261100509036 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 24348/03.07.2026г. по гр.д. № 30838/2025г. по описа на СРС, 182 състав, съдът е оставил без уважение молбата на СИТИ КЕШ ООД за изменение на Решение № 5482/23.03.2026г. по гр.д. № 30838/2025г. по описа на СРС, 182 състав, в частта на разноските.

Съдът е сезиран с частна жалба от СИТИ КЕШ ООД срещу така постановения акт с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски. Изложени са съображения, че било невъзможно да се установи дали представеният по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Счита се, че е налице порочна практика по представяне на един и същ неопределен и неиндивидуализиран договор за правна помощ по всички заведени от ищеца дела. В процесния договор било единствено посочено, че адвокатското възнаграждение се заплаща при изключението на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, но без посочване на конкретно дело, страни и предмет, поради което се счита, че договорът не е индивидуализиран, така и доколкото било уговорено подаване на една искова молба, а били подадени пет такива. Изложени са и съображения за злоупотреба с право, защото ищецът подавайки петте искови молби целял възлагане в тежест на ответника разноски в прекомерен размер. Така и евентуално намира, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразно с фактическата и правна сложност на делото. Правят се доказателствени искания за служебно извършване на справки за установяване дали същият договор за правна защита е представен и по другите дела, както и да се изискат и приложат по делото исковите молби, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна.

1

В срок е подаден отговор на частната жалба от ищцата М.М. чрез адв. Б., в който се оспорва основателността по съображения, че изрично пълномощно не е необходимо, не е налице злоупотреба с право, доколкото делата касаят различни правоотношения, а присъденият размер е под минималния по НМРАВ.

Софийски градски съд установи следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 30838/2025г. е образувано по искове за обявяване нищожност на Договор за потребителски кредит от 10.01.2025г., сключен между Сити Кеш ООД и М.М., и за осъждане ответника да заплати неоснователно платена по нищожния договор сума над чистата стойност на главницата. Към исковата молба е представен Договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025г., с който се упълномощава адв. Б. за процесуално представителство, осъществено при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

В отговора на исковата молба се сочи, че ищцата завела още четири идентични дела /гр.д. № 30855/2025г., 30857/2025г., 30838/2025г. и 30853/2025г. по описа на СРС/, отнасящи се до различни договори за кредит, но с еднакви оспорвания, с което поради което счита, че ищецът злоупотребил с формалното си право да инициира отделни производства с цел генериране на разноски. По същество оспорва основателността по съображения, че договорът за потребителски кредит е действителен.

С атакуваното решение исковете са уважени, а в частта за разноските /представляващи единствено разноски по чл.38, ал.2 ЗАДв./ е прието, че следва да се присъдят такива в размер на 153.39€ като разумни, пропорционални и справедливи, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото.

С молба в срок по чл.248 ГПК ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските с отхвърляне искането им за присъждане по съображения, че не може да се установи дали договорът за правна защита и съдействие е свързан с делото, същото било заведено при условията на злоупотреба с право, а присъденият хонорар бил прекомерен.

С атакуваното определение е прието, че молбата е неоснователна, доколкото законът не поставял изискване в договора да бъде посочен конкретният договор, във връзка с който ищецът се представлява безплатно, а е необходимо само да се посочи конкретното основание, на което същата се предоставя, което в случая било сторено.

Размерът на възнаграждението бил съобразен с фактическата и правна сложност. Така и в действителност имало пет постановени решения по дела между страните, но същите били с различен предмет (по различни договори за потребителски кредит), а не като частични претенции по едно правоотношение, което обуславяло липсата на твърдяната злоупотреба с право.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, но по 2 същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. За да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. За да упражни адвокатът правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение не е заплатено от подзащитния, а е безплатно на съответното основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не се нуждае от доказване отношението между клиент и адвокат. По делото е представен договор за правна помощ сключен преди завеждане на исковата молба, с който е възложена правна услуга, каквито услуги са предоставени по първоинстанционното производство. След като процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38 ЗА и е приложен договор, то и с оглед изхода на делото се дължат присъждане разноски за адвокатско възнаграждение.

Доводите за недобросъвестно поведение от страна на ищцата, изразяващо се в предявяването на самостоятелни искове и образуването на отделни дела по претенциите във връзка със сключени с ответника различните договори за потребителски кредит са неоснователни, доколкото се касае до различни облигационни правоотношения по различни договори и не може да се отрече правото на потребителя на свободна преценка по какъв начин да осъществи защитата си по всеки от нищожните договори - в едно или в различни производства. Жалбоподателят сам посочва, че заведените други производства от ищеца се отнасят до сключени други договори, макар и при сходни условия. Само по себе си предявяването на отделни искове за нищожност на всеки от договорите за кредит в отделни производства не представлява злоупотреба с права, защото за потребителя не съществува задължение да предяви исковете си с една искова молба. При това положение неоснователно се явява доказателственото искане на жалбоподателя за изискване и прилагане по настоящото дело на искови молби, по които са образувани други гр. дела между страните.

Наличието на множество дела със сходни предмети все пак се съобразява при определяне на размера на възнаграждението на процесуалния представител, което в случая е и конкретно сторено от районния съд. Наред с това, правилно е прието, че в преценката си не е ограничен от предвидения в НМРАВ минимум, отчетено е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило в едно заседание, без изслушване на свидетели или експертизи, без явяване на страните и при сравнително нисък материален интерес. В този смисъл и определеният размер от 3

153.39€ не е прекомерен, а е съобразен с легитимните цели на тежестта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 231842/20.07.2026г. от „СИТИ КЕШ“ ООД срещу определение № 24348/03.07.2026г. по гр.д. № 30838/2025г. по описа на СРС, 182 състав, съдът е оставил без уважение молбата на СИТИ КЕШ ООД за изменение на Решение № 5482/23.03.2026г. по гр.д. № 30838/2025г. по описа на СРС, 182 състав, в частта на разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4