Решение № 177 от 31.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Благоевград, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело № 20251200900065 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано след като с Определение № 134/19.3.2025 година, постановено по търг.дело № 111/2024 година съдът е отделил за разглеждане в отделно производство заявения насрещен иск от „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***, представлявано от управителя С. М. В., чрез адвокат В. П., против „ВИМ-Х“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя Н. В. Х., със съдебен адрес за кореспонденция: гр. Б., ул.

***, чрез адвокат Г. Ч. и против „ЕЛЕНОВО - СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***, представлявано от управителя П. Б. К..

Заявената искова претенция съдът е разгледал по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК - „Производство по търговски спорове“.

Ищецът твърди, че „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД няма задължения към „ЕЛЕНОВОСЕРВИЗ“ ООД, както и, че „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД не е имало вземания към „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД към дата 15.5.2024година, като се твърди, че Договор за цесия от 15.5.2024г. е без обективен предмет.

Твърди се, че Договор за цесия от 15.05.2024г. е нищожен поради невъзможен предмет, липса на основание, привидност на възмездния характер на договора, както и поради противоречие със закона и добрите нрави, като в съдебно заседание сочи, че е нищожен и поради липса на представителна власт на лицето, което го е подписало от името на дружеството „Еленово – сервиз“ ООД.

Твърди се, че интересът на „ТЕЛЕКОМ ТРУП“ ООД от предявяване на иска е мотивиран от това, че въпреки нищожността на процесният договор за цесия, същият е бил основание за предявяване на иск от цесионера по договора за цесия срещу дружеството за заплащане на цесионера на сумата от 33 900 лв., представляваща вземане по Договор за цесия от 15.05.2024г.. ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

1

Сочи се от ищеца, че договорът за цесия няма предмет - сочи се, че няма валидно и изискуемо вземане за „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД, поради което се твърди начална невъзможност на предмета на процесния договор за цесия.

Твърди се от ищеца, че е налице липса на основание на договора за цесия, като се сочи, че липсата на посоченото в чл. 2 от Договора за цесия от 15.05.2024г. допълнително Споразумение за заплащане на цената за прехвърленото вземане означава, че същото не съществува.

Ищецът твърди, че е налице привидност на възмездния характер на договора за цесия, като се твърди, че описаното в чл. 2 от Договора за цесия от 15.05.2024 година възмездно прехвърляне на на вземане прикрива дарение между свързани лица -дъщеря и баща, като съуправител и управител. Твърди се, че с Възражение от 10.06.2024г., П. К. като съуправител на „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ ООД“, заявява, че по сметката на „ЕЛЕНОВО- СЕРВИЗ ООД няма постъпвали никакви плащания но процесния договор за цесия от „ВИМ- Х“ ООД и декларира, че всякакви вземания на „ЕЛЕИОВО-СЕРВИЗ" ООД след февруари 2023 г. са оспорени от „ТЕЛЕКОМ ГРУП" ООД като недължими. В този смисъл се иска от съда да приеме това изявление в соченото възражение като признание на управителя на „ЕЛЕНОВО СЕРВИЗ“ ООД - П. К., признание на цедента, за безвъзмездния характер на цесията и за липсата на предмет на Договора за цесия.

Твърди се, че вземането е прехвърлено с дарствена цел, за което не е спазено законовото изискване за форма на договора, като се сочи, че когато вземането или правото се прехвърля с дарствена цел, договорът трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите по аргумент от чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Твърди се от ищеца, че процесния договор за цесия противоречи на закона. Сочи се, че подписаният процесен договор за цесия и упражняването на права по него, с предявяване на иск, има за цел единствено неправомерно обогатяване па ищеца по първоначалния иск и увреждане на ответника по първоначалния иск -„ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, респективно увреждане на цедента с претенции за неустойка, ако пьрвоначалннит иск бъде отхвърлен.

Сочи се, че предвид текста на процесния договор за наем, цедентът е наемател п същият няма вземане за наем, произтичащо от Договора за наем от 02.05.2019 година, което да може да бъде предмет на правновалидна цесия и това е било известно на цесионера.

Твърди се, че е налице злоупотреба с право като се сочи, че в този смисъл със сключването на процесния договор за цесия цесионерът е преследвал придобиване па правно основание за предявяване на иск срещу „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, както и на основание за претенции за неустойки срещу цедента, ако първоначалния иск бъде отхвърлен от съда.

Твърди се, че е налице нищожност на клаузата за неустойка уговорена в договора за цесия.

Ищецът твърди, че е налице противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите. Сочи се, че предвид липсата на доказателства за плащане на цената по договора за цесия - може да се направи заключение, че е налице дарение на цедираното вземане от И. Х. Н. - М. в полза на дружествотоцесионер, чийто управител е баща й Х. В. Н., и в което дружество тя е съдружник с баща си Х. В. Н., майка си В. Б. К. и сестра си М. Х. Н. - С..

Твърди се от ищеца, че извършената цесия противоречи на добрите нрави, тъй като се извършва неправомерно обогатяване без правно основание на свързано дружество с управителя, сключил процесния договор за цесия.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за цесия от 15.05.2024година, като се прави искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

2

С допълнителната искова молба, ищецът сочи и описва правния си интерес и поддържа заявените с исковата молба твърдения и доказателствени искания.

С отговора на исковата молба ответникът „ЕЛЕНОВО - СЕРВИЗ“ ООД не оспорва предявения иск. Този ответник сочи, че липсват вземания от „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД от страна на „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД към дата 15.5.2024г., сочена в Договора за цесия.

Завява се декларативно, че към 15.5.2024г. не е съществувало правно валидно вземане на „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК * от „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК* на основание Договора цесия основание и размер.

Описва се от този ответник, че съобщение за Договор за цесия от 15.05.2024г. между „Еленово-Сервиз“ ООД и „ВИМ- Х” ООД, отправено от Х. Н. е пристигнало в седалището на дружеството, лично при управителя П. К., макар и адресиран до „Телеком Груп” ООД, но без да е приложен самия договор или копие от него и без анекса към него, с който следва да е уточнена престацията срещу цедиране на вземането. Оспорва се и датата на сключване на твърдения от „ВИМ-Х” ООД, с ЕИК * договор за цесия от 15.05.2024 година, твърди се, че вероятна реална дата на Договора за цесия е дата след 02.07.2024г. , когато И. Х. Н. - М. е престанала да бъде както съуправител , така и съдружник в дружеството цедент.

Твърди се, че към 15.05.2024г. И. Х. Н. - М. не е притежавала качество на управител с пълни самостоятелни права по чл. 141, ал.1 на ТЗ. Сочи се, че съгласно вписани обстоятелства със заявление А4 №* по партидата на дружеството на 22.05.2023г., относно управлението на дружеството, управители на дружеството са П. Б. К. и И. Х. Н. - М., които представляват дружеството само заедно.

С отговора на исковата молба се сочи, че представения по делото Договор за цесия от 15.05.2024г. невярно твърди обективирано съгласие за сключване на Договор за цесия от 15.05.2024г. от страна на „ЕЛЕНОВО СЕРВИЗ“, като се сочи, че П. К. никога не е изразявал съгласие за сключване на този договор, в никаква форма.

С отговора на исковата молба, този ответник сочи, че е основателно твърдението на ищеца за нарушена норма на чл.289 от ТЗ , чрез договаряне на задължение за неустойка , дължима от цедента, без същия да е получил престация срещу прехвърляне на вземане.

В дадения срок за допълнителен отговор такъв не е постъпил от „ЕЛЕНОВО СЕРВИЗ“ООД.

От ответника „ВИМ-Х“ ООД, не е постъпил отговор на исковата молба, като за този ответник съдените книжа са редовно връчени на регистрирания в Търговския регистър адрес и седалище на управление на дружеството по реда на чл.50, ал.2 от ГПК.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто анализ поотделно и в съвкупност и по смисъла на чл.12 от ГПК съдът и мотивиран да стори следните фактически констатации и правни изводи:

В настоящето производство заявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1, и ал.2 от Закона за задълженията и договорите с искане да се обяви за нищожност Договор за цесия от 15.5.2024 година.

Управителят на „Еленово Сервиз“ ООД, явилият се в съдебно заседание П. К. не оспорва заявените възражения относно действителността на договора, като сочи, че липсват вземания и, че липсва съгласие от управителя П. К. за подписването на процесния договор.

Доказва се от доказателствата по делото, че е подписан Договор за цесия от 15.05.2024 година, който носи подписите на Н. В. Х., цесионер, като представител на „ВИМ – Х“ ООД и И. Х. Н., цедент, като представител на „Еленово сервиз“ ООД.

Видно от съдържанието на договора е, че страните са се споразумели, че цедентът прехвърля в собственост на цесионера свои парични вземания, а именно: вземания от „Телеком Груп“ ООД, представляващи вземания по договор за наем от 2.5.2019 година в 3 размер на 33 900,00 лева, за периода от декември 2023 година, месец април 2024 година, ведно с всички непогасени към деня на сключване на договора за цесия главница и лихви за забава, включително всички разноски и всякакви изтекли до момента лихви, заедно с всички привилегии и обезпечения.

От приетия по делото като писмено доказателство – Договор за наем от 2.5.2019 година – лист 25-26 от делото е видно, че същият е сключен между „Телеком груп“ ООД, като наемодател и "Еле„ово – сервиз“ ООД, като наемател. По силата на същия наемодателят „Телеком груп“ ООД предоставя на наемателя „Еленово – сервиз“ ООД електронно – съобщителни мрежи и физическа инфраструктура за временно и възмездно ползване срещу месечен наем. От раздел Трети, чл.1 е видно, че наемателят „Еленово – сервиз“ ООД се е задължил да плаща на наемодателя „Телеком груп“ ООД месечна наемна цена за всеки отделен актив в размер на общо 5650,00 лева с ДДС.

От съдържанието на договора за наем не се установява наемодателят – „Телеком груп“ ООД да е поел заплащане на парични задължение във вид на наемна цена за имущество на наемателя „Еленово – сервиз“ ООД.

С оглед на така установеното от фактическа страна са основателни доводите на ищеца, че договорът за цесия е лишен от предмет. Очевидно е, че посоченото в чл.1/1/ на договора за цесия – че се прехвърлят парични вземания на „Еленово – сервиз“ ООД от „Телеком груп“ ООД, представляващи наемни вноски по договор за наем от 2.5.2019 година не отговаря като предмет на договора за наем, от който се твърди, че се прехвърлят вземанията. Така описаното очертава липсата на предмет на договора за цесия, което е порок и води до неговата недействителност по смисъла на чл.26, ал.2, предложение първо от Закона за задълженията и договорите.

По твърденията на ищеца, че договорът е подписан от лице без представителна власт се установява от фактическа страна, че към датата на подписване на договора за цесия в Търговския регистър е направено вписване, от което е видно, че представляващи и управляващи дружеството посочено като цедент „Еленово – сервиз“ ООД се представлява и управлява от П. К. и И. Н. само заедно. При това подписването на договор от единия представляващ, без да носи подписа на втория от тях, а обратното П. К. изрично оспорва да е бил съгласен с подписването на такъв договор, каквито изявления и смисъл прави в съдебно заседание и в депозирания отговор на исковата молба - води до нищожност на договора за цесия по смисъла на чл.26, ал.2, предложение второ от Закона за задълженията и договорите. Така по смисъла на чл.141, ал. 1 от Търговския закон - при няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго, както е в настоящия казус. Не се установява управителят Н. да е била изрично упълномощена или общо упълномощена от управителя П. К., или от общото събрание на съдружниците да сключва договори от името и за сметка на дружеството.

Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87990b1d-6219-4de8-9a98-5166bd0d0ca9