Определение № 2244 от 02.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2244 гр. София, 02.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Атанас Ст. Атанасов

Лилия Н. Георгиева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231100604235 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А.А. от САК, защитник на подсъдимия Д. И. К., срещу протоколно определение от 12.07.2023 год., постановено по НОХД № 3128/2020 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, с което първият съд е оставил без уважение искане на същия защитник за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

С депозираната жалба, адв.А. изразява несъгласие с определението на съда, с което е отказано прекратяването на съдебното производство, като счита същото за неправилно и моли да бъде отменено, а делото да бъде върнато на прокурора. В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Същото становище е заел защитника и в хода на проведеното разпоредително заседание при обсъждането на въпросите по чл.248, ал.1, т.1-8 от НПК. Твърди се, че в изготвения по делото обвинителния акт има противоречие между отразената фактическа обстановка и посочените съставомерни признаци на престъплението. Изложени са аргументи, че липсват правни изводи относно фактите кога, къде и как и какво е направил подсъдимия К., както и че не е изяснен въпросът касателно отношенията между подсъдимия и свидетелката Н.М., какви гражданско – правни отношения и договорки е имало между тях, съгласно представения по делото договор, за изпълнение на каква работа е са сключили договора и на каква цена, респективно каква част от работата е била изпълнена и платена.

Според защитата изясняването на посочените въпроси са от съществено значение за делото във връзка с инкриминираната кражба, но и във връзка с 1 размера на гражданските искове на пострадалото лице. Твърди се, че обвинителния акт е с непълно описание на фактите, които обуславят съставомерността на деянието.

Въззивният съд, след като съобрази изложеното в частната жалба на адв.А., атакуваният съдебен акт, постановен от първоинстанционния съд и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

В Софийски районен съд е било образувано НОХД №3128/2020 год. по описа на същия съд, НО, 16 състав по внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура на 20.02.2020 год. С обвинителния акт е повдигнато е предявено обвинение на Д. И. К. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Разпоредително заседание по делото е било проведено на 12.07.2023 год. , като първоинстанционния съд е разгледал въпросите визирани в чл.248, ал.1, т.1 – 8 от НПК, като е приел че делото е подсъдно на Софийски районен съд, не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаването на правата на подсъдимия или на пострадалата. Съдът е изложил мотиви, че обвинителния акт съответства на изискванията на чл.246 от НПК, не е противоречив и в него има изложени всички факти касателно елементите на фактическия състав на престъплението, за което е предявено обвинение на подсъдимия К..

Възраженията на защитата за отношенията между подсъдимия и пострадалата са отхвърлени, като неоснователни и е прието че същите имат отношение към съществото на обвинението и не попадат в обхвата на въпросите, подлежащи за разглеждане в разпоредително заседание.

Освен горното, първият съд е приел че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, не са налице основания за назначаване на лица по чл.248, ал.1, т.5 от НПК, както и е преценил, че не са налице предпоставки за вземане на мярка за неотклонение спрямо подсъдимото лице. Районният съд е приел по делото доказателства и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните и свидетели.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба на защитника на подсъдимия Д. К. е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в жалбата на адв.А., ги намира за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Възраженията на адв. А. в разпоредително заседание, които са идентични с изложените от нея такива в разглежданата 2 жалба, като въззивния състав споделя крайното становище на Софийски районен съд за липса на съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимия в производството и които да налагат прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора.

Настоящият въззивен състав след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първоинстанционния съд е изпълнил своите задължения в пълнота, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК, при което не се констатират допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото. В хода на проведеното разпоредително заседание, след като са изслушани становищата на страните по въпросите очертани в нормата на чл. 248, ал. 1 НПК, в т.ч. и по т. 3 НПК, СРС се е съобразил със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т. 4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен внесения обвинителен акт от съдържателна страна. В конкретния случай, следва да се отбележи, че обвинителния акт е ясен и в неговата обстоятелствена част са посочени, датата, времето, мястото, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните обществени отношения. Ето защо въззивният съд споделя извода на първия съд, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното НОХД, е редовен, годен е да постави фактическите и правни рамки на обвинението, респективно да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето в атакуваното определение.

Изложените от защитата на подсъдимия К. обстоятелства, за които се сочи липса на описание в обвинителния акт, са свързани по скоро със защитната линия на последния, но не касаят описание на съставомерни елементи на деянието, за което е предявено обвинение, т.е. действително същите се обвързват със съществото на делото, а не с въпросите разглеждани в разпоредително заседание. Отделно от това следва да се посочи, че изложеният аргумент от страна на адв.А. касателно размера на евентуално предявени граждански искове, са неоснователни, доколкото предявеният такъв от пострадалата е отхвърлен по делото и свидетеля Н.М. е конституирана като частен обвинител по делото.

Въззивният съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъплението по 194, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение спрямо Д. К.. Не се установява неяснота или противоречие във волята на държавния обвинител, респективно между обстоятелствена част и диспозитив, не е било ограничено правото на защита на подсъдимия, 3 респективно неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства.

Описаните факти в обстоятелствената част съответстват на диспозитива (касае се все пак за прости аритметични действия), с оглед на което правилно районният съд е приел, че е налице съответствие и пълнота на описаната парична сума от прокурора в обвинителния акт, който по своето съдържание отговаря на изискванията заложени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК.

При това положение въззивния съд намира, че определението на първостепенния съд, постановено в разпоредителното заседание по настоящото дело е правилно и законосъобразно. При извършената от въззивния съд служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, поради което и жалбата на адв. А., като защитник на подсъдимия Д. И. К., следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.07.2023 г., постановено по НОХД № 3128/2020 г. по описа на СРС, НО, 16 състав.

Връща делото на СРС, НО, 16 състав за продължаване на съдебното производство по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4