Решение № 16 от 17.02.2020, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е Н

И Е №.................. град Свиленград,17.02.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №834 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №6605 от 28.11.2019 година на Началник отдел „Контрол по

РПМ”,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,Агенция „Пътна инфраструктура”, с което Н.Ж. Д. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б./А/ от Закона за пътищата/ЗП/ във вр.с чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено на основание чл.53,ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/административно наказание “ГЛОБА”,в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят Н.Ж. Д. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същият за неправилен и незаконо-съобразен.Твърди,че не е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение за което е санкциониран.Отделно от това ,счита че дори и да било налице нарушение ,то се явявало такова по ЗДвП ,а не по ЗП. Излагат се доводи в насока за отмяна на обжалваният акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. От пълномощника е постъпила,в която подържа жалбата по изложените в нея доводи,като претендира разноски по делото и се прилага списък на основание чл.80 от ГПК.

Административнонаказващият орган /АНО/ - Началник отдел „Контрол по РПМ”,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,Агенция

„Пътна инфраструктура” в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалванато НП като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – Свиленград,редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Г.П.Г. и П.Г.Д. се установява, че на 05.11.2019г. около 9,24 часа на път III-505 на 500м. от входа на село Малко градише ,посока гр.Свиленград-гр.Ивайловград жалбоподателят управлявал МПС товарен автомобил марка МАН ,модел 35.322 с рег.№ Х 2606КР. Двамата свидетели ,служители към АНО спрели за проверка товарният автомобил , управляван от жалбоподателя.

В процеса на проверката свидетелите измерили МПС с везна DFW-KR 118844 и ролетка 1302/15/5м/, при което констатирали ,че жалбоподателя осъществява движение на тежко пътно превозно средство с 4 оси с две управляеми оси ,без разрешение от администрацията управляваща пътя, като при максимално допустимо натоварване на ос на МПС ,при разстояние на осите-1,40метра-19000кг./19тона/,съгласно чл.7,ал.1т.5 ,б.В от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001г. на МРББ,същият е с натоварване на двойната задна задвижваща ос /3 и 4/на МПС- 25390кг./25,390т./ За така направеното измерване,свидетелите извършили разпечатка от везната,която е приложена към АНПр.

Жалбаподателят представил на двамата свидетели товарителница от 05.11.2019г. за извършено натоварване на 23,20тона,пътен лист от същата дата,копие на личната карта и на СР на МПС част 2,както и разписка,ведно с декларация от същата дата.

Доколкото чл.3,т.2 от Наредбата предвиждал ,че при превишаване на нормите по чл.7 ППС е тежко,а измерените параметри покзавали ,че ППС е извънгабаритно по смисъла на парграф 1 ,т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС ,а водачът нямал разрешително или платена квитанция за платени пътни такси за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя към часа на проверката, свидетелите приели ,че има извършено нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б.А от ЗПП.

За така констатираното нарушение в присъствието на жалбоподателя бил съставен,предявен и връчен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №0007403/05.11.2019г.В самият акт жалбоподателя не е вписал възражение по него.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.

Въз основа на

Акта е издадено обжалваното НП №6605 от

28.11.2019 година на Началник отдел „Контрол по РПМ”,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на Н.Ж. Д. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б./А/ от Закона за пътищата/ЗП/ във вр.с чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено на основание чл.53,ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/административно наказание “ГЛОБА”,в размер на 1000 лв.

НП е редовно връчено на 02.12.2019г.,като жалбата е входирана в регистратурата на АНО на 05.12.2019г. ,поради което същата се явява допустима.

Приложена е Заповед РД-11-1266 от 17.10.2019г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” за упълномощаване на В.Б.А.-началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол в А”ПИ” да издава НП по констатирани нарушения по ЗП.

Видно от Заповед РД-11-1267 от 17.10.2019г. на председателя на УС на А”ПИ” се установява поименно служителите /в случая актосъставителя Г.П.Г./към Дирекцията „Анализ на риска е оперативен контрол ,които да извършват контролни проверки на превозните средства и при констатирани нарушения да съставят АУАН по ЗДвП, ЗП и издадените по прилагането им подазаконови нормативни актове ,респ. Наредба №11 от 03.07.2001 на МРББ за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства.

Налично към АНПр е и пълномощно юрисконсулта на АНО -Е.П.П..

С жалбата са представени два броя квитанции за платени пътни такси в Република България ,съответно с №125012530013091 от 05.11.2019г. в 10,10ч. и №125012530013090 от 05.11.2019г. в 09,57ч. от името на Надежда 2007 ЕООД с.Добрич.

От страна на процесуалният представител на АНО са представени в съдебно заседание и приети като доказателства по делото –Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване,съгласно наредба за средствата за измерване,подлежащи на метрологичен контрол,касателно везната,с която двамата свидетели са измерили процесното МПС,заверена до 03.2020г. и документи – Декларация за съответствие на джобна ролетка съгласно Директива 2014/32/ЕС, потвърждение на поръчка от 08.05.2018г., с която е закупена процесната ролетка.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Г.П.Г. и П.Г.Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на посочените двама свидетели, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Г.П.Г. и П.Г.Д. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на АПИ, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние по чл.26,ал.2,т.1,б./А/ от Закона за пътищата/ЗП/ във вр.с чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на неизпълнение на водачът за издадено разрешително или платена квитанция за платени пътни такси за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя към часа на проверката на управляваното от него ППС,което се явявало тежко ,респ. извънгабаритно.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.

Преценена по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Спазена е изцяло и административната процедура по съставяне на акта и издаване на обжалваното постановление.

Същите отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган. Ето защо съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административната процедура по реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, които да водят до незаконосъобразност на НП.

При издаването на

Акта и Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

По отношение на възражението, че по делото липсват доказателства за техническата годност на процесната везна и ролетка ,респективно за везната такива дали тя е преминала съответната метрологична проверка, следва да бъде отбелязано, че по делото са представени -Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване,съгласно наредба за средствата за измерване,подлежащи на метрологичен контрол,касателно везната,с която двамата свидетели са измерили процесното МПС,заверена до 03.2020г. и документи – Декларация за съответствие на процесната ролетка съгласно Директива 2014/32/ЕС, потвърждение на поръчка от 08.05.2018г., с която е закупена процесната ролетка, които удостоверяват изпълнението на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие(обн.

ДВ. бр. 23 от 25.03.2016 г.). В този смисъл настоящата инстанция не възприема възраженията на жалбоподателя за неустановена техническа годност на използваната везна и ролетка.

Жалбоподателят сочи още, че описанието на нарушението не съответства на визираните нарушени норми, което на практика водело до неяснота относно вмененото му нарушение,като счита,че дори и да имало допуснато нарушение същото било по ЗДвП,но не и такова по ЗП.

В случая актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, издадено въз основа на него, са съставени във връзка с това, че Н.Ж. Д. на 05.11.2019г. около 9,24 часа на път III-505 на 500м. от входа на село Малко градише ,посока гр.Свиленград-гр.Ивайловград жалбоподателят управлявал МПС товарен автомобил марка МАН ,модел 35.322 с рег.№ Х 2606КР., т.е. управлява и осъществява движение на МПС с четири оси с две управляеми оси, което е квалифицирано като тежко пътно превозно средство по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, с параметри, без да има разрешение /или платена квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя към часа на проверката на управляваното от него ППС.