Определение № 5649 от 04.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5649 гр. София, 04.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20238002104828 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Н., подадена лично и чрез пълномощника й адвокат Г. Т., против решение № 960 от 31.07.2023 г., постановено по гр. д. № 856 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 509 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 11113/2021 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявения от С. И. Н. против Г. И. Г. положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение на 1/6 ид. ч. от дворно място от 669 кв. м. в [населено място], [улица], поземлен имот с идентификатор *** и 1/6 от построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 120 кв. м., имот с идентификатор ***.

Г. И. Г. е подала чрез пълномощника си адвокат Д. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че искът е основан на твърденията, че имотът е бил на родителите на страните, като баща им починал неочаквано на 20.11.2003 г., като приживе казвал, че имота е за нея, а след смъртта му майка й й прехвърлила нейните 4/6 ид. ч. След смъртта на майка им ищцата установила владение, ръководейки се от изявлението на сестра си, че имотът в Б. не я интересува. Със съпруга й направили основен ремонт, сменили обзавеждането. Тя заплащала данъците още от смъртта на баща им. Спорът възникнал след като през 2020 г. решила да се снабди с констативен нотариален акт, за което общината уведомила ответницата и тя завела дело за делба.

В отговора на исковата молба ответницата е оспорила допустимостта на иска с оглед 1 заведеното дело за делба, по което настоящата ищца е направила възражение за давност, евентуално основателността му, тъй като С. Н. винаги е била държател на нейната идеална част. За намеренията на сестра си разбрала чак когато общината я уведомила за подадената молба-декларация за признаване правото на собственост върху целия имот.

Съдът е приел за установено, че имотът е придобит през 1952 г. от бащата на страните И. Г.

И., като не се спори, че към този момент е бил в брак с майка им К. С. Г.. И. Г. И. е починал на 20.11.1991 г. и негови наследници са съпругата му К. С. Г. и дъщерите му Г. И. Г. и С. И.

Н.. С договор за дарението от 1997 г. К. Г. е дарила на ищцата 4/6 ид. ч. от имота. К. С. Г. е починала на 15.12.2003 г. като нейни наследници по закон са страните по делото.

С. И. Н. е подала декларация по чл. 14, ал. 7 ЗМДТ с вх. № ***. В приложение № 1 тя е посочила като собственик на спорния недвижим имот в [населено място] себе си, като е извършила поправка, заличавайки посочен преди това съсобственик. След корекцията обаче все пак е добавена като съсобственик Г. И. Г.. В графата „ид.ч. по документа за собственост в Таблица № 1 е декларирала, че е собственик на 5/6 ид. ч., а съсобственикът й на 1/6 ид. ч.

Графологичната експертиза е установила, че в декларацията името на ответницата, ЕГН и адреса й не са изписани от С. И. Н..

С. Н. е заплащала данъците на имота от 2003 г. до 2019 г. на свое име и на името на Г. Г., а за 2020 г. е платила данъка изцяло на свое име.

Съдът е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели.

Св. Н. сочи, че тъща му починала през 2003 г. и правили помен на 40-тия ден, на който присъствали близки и съседки. Г. била като гост, не участвала в подготовката, не поела разноски. На помена С. и Г. си говорели дали Г. има претенции за дял от наследството. Г. казала, че не я интересува имота /в Б./ и нищо не иска от тях. Свидетелят прави извод, че този имот принадлежи само на С.. Още докато бил жив дядо И., баща й на С. казвал, че къщата остава за С., а е дал каквото трябва на голямата дъщеря-някаква сума платил за апартамента й. След консултация с нотариус през 2004 г. С. разбрала, че може да придобие 1/6 ид.ч. на сестра си по давност и по съвет на нотариуса отишла, придружена от него да пусне декларация в Б. за имота на баща си. Влязла при служителка, която да й помогне с попълването на декларацията, но се забавили много. Той останал в коридора да чака. Като излязла С., служителката я последвала и забелила името на Г., защото не трябвало да го пише и С. написала, че корекцията е от нея. Той видял, че името на Г. го нямало тогава, а кой и кога го е дописал може да знае някой от общината. Свидетелства, че преди да почине майка им, Г. идвала при нея, но като починала не е идвала повече. Малката й дъщеря идвала веднъж с детенцето и мъжа си. Голямата дъщеря идвала два-три пъти на гости за малкополовин-един час. Пълнели им колата, но помощ никаква не получавали. След смъртта на тъщата, къщата била за основен ремонт. Поправили оградата към комшиите, покрива, сменили ел. и В и К инсталациите, прозорците, вратите - вънка и вътре, направили козирка на терасата от поликарбон, сменили и портата на гаража. След като правили тези ремонтни работи може би един път дошли и видели, че ги правят, но нямало никаква реакция-добре ли е, не е ли и той продължил с ремонтните работи.

Св. И. поддържа, че са комшийки със С. в Б. и са работили заедно. Знае, че С. има сестра, но 2 я е виждала два-три пъти. Единият път майката на двете сестри била още жива и сестрата на С. дошла да я види, докато тя самата я наглеждала. След това я видяла на погребението и на 40-те дни. На помена сестрата на С. не отишла дори до гробищата, защото било студено.

Като се върнали, С. казала на сестра си, че къщата е в окаяно състояние и предстои ремонт.

Сестра й казала: „Не ме интересува нищо, не искам нищо, нито децата ми искат“. След това не я е виждала да идва и да полага грижи за имота. Къщата била преобразена - замазана, със сменени прозорци, порти. Заявява, че преди 40 и повече години, преди 1979 г. живеела и работела като касиерка в билетна каса на БДЖ в бюрото на А. Г. /сега Ц. С./ във Варна.

Запознала се с бащата на двете сестри, който й казал, че помогнал на едната дъщеря да си купи жилище, а на другата ще остане къщата. Тогава не познавала дъщерите му. По-късно случайно се запознала със С., защото се оказало, че работят в едно и също предприятие.

Св. С. излага, че със С. били колеги на фериботния комплекс от 1980 г., а после се сприятелили. Свидетелства, че Г. отказала да дойде да види баща си преди смъртта му в болницата, както и да отиде на гробища при помена на майка им. Тя била инициатор С. да разговаря със сестра си за предстоящия ремонт на къщата. Настояла да я пита дали ще участва в ремонта, защото има 1/6. Тогава Г. казала, че не я интересуват ниви, наследство, нищо в Б. не я интересува, да прави сестра й каквото иска.

Св. П. е приятелка на Г. и познава сестра й С.. До смъртта на родителите им Г. ходела в бащината си къща в Б. да помага. След смъртта им, Г. имала своя стая в къщата, където държала свои вещи. Дъщеря й И., която продала свой имот и заминала за Испания занесла там свои вещи, посуда, завивки. Свидетелката със съпруга й 2-3 пъти водели с автомобила си Г. в къщата в Б.. Тя си вземала вещи от там- завивки, предмети от чеиза си, докато те я чакали в колата. Тя влизала спокойно, не е била спирана от сестра си да влиза. Сочи, че преди година присъствала на проведен от Г. телефонен разговор, при който сестра й я питала, колко иска да й плати за дела й. Г. била шокирана, не очаквала. Свидетелката видяла С. за последно преди 4 години.

Св. П. знае, че Г. има имот в Б.-къща. Сочи, че е ходил на гости там, че е ходил със съпругата си П. да вземат вещи от там. Съпругата му съхранявала лични вещи там, картини, защото била художничка. Преди няколко години, сестра й на П.-И., като си продала апартамента във Варна, занесла покъщнината от апартамента в къщата в Б.. От доста време И. била в Испания. Спомня си за случай, година преди съдебното заседание, когато със семейството си и с приятелката на тъща си С. били на гости на Г., когато телефонът й звъннал и се обадила С.. Тя без да поздрави попитала направо сестра си колко пари иска за дела й. Г. не могла да отговори. Изпаднала в паника. Заявява, че той няма ключ за къщата, но съпругата му и сестра й имат.

Съдът е счел, че не следва да цени показанията на свидетеля Н., че ищцата е попитала сестра си дали има претенции за дял от имота, а Г. отвърнала, нищо не я интересува по имота и нищо не иска от тях, тъй като тези показанията са изолирани и неподкрепени от други доказателства за отправения въпрос и получения отговор. По отношение показанията на свидетелките И. и св. С., че С. уведомила сестра си, че къщата е в много лошо състояние и попитала дали ще участва като съсобственик в ремонта, при което Г. отговорила, че нищо не 3 я интересува, не интересува и децата й, съдът е приел, че изявлението на ответницата не е равнозначно на отказ от наследство, в какъвто смисъл го интерпретират свидетелите, но дори да се приеме, че е искала да каже точно това, следва да се имат предвид обстоятелствата, при които е направено изявлението и психичното й състояние в този момент – помен на родната й майка 40 дни след смъртта й. Направен е извод, че ответницата по-скоро е отказала да участва със средства в ремонта, което обаче не я лишава от право на собственост, а би било само основания за претенция за обезщетение.

Същевременно твърдението на ищцата, че е установила владение върху идеалната част на сестра си се опровергава от показанията на свидетеля П., която след смъртта на родителите на страните е водила 2 - 3 пъти с кола Г. да взема вещи от стаята, която имала в къщата в Б., като влизала непрепятствана от никого. Показанията се подкрепят и от свидетеля П., който е ходил до къщата да взема разни неща, карал е и съпругата си П., която държала там картините си и знае, че сестра й И. занесла там покъщината си за съхранение след като продала собствения си апартамент. Същият свидетел установява, че съпругата му и сестра й имат ключ от къщата.

Твърдението на ищцата, че е завладяла идеалната част на сестра си от месец декември 2003 г. се опровергава и от подадената декларация по ЗМДТ от 24.01.2004 г., в която макар да не е изписала името на сестра си, не е оспорено, че е изписала притежаваната от нея 1/6 ид. ч.

Съдът е посочил, че не цени показанията на свидетеля Н. в обратния смисъл, доколкото такива твърдения не са наведени в исковата молба. Заявил е, че поначало няма значение кой е плащал данъците за имота, но в случая в периода, в който се твърди владението, С. Н. е заплащала данъка, както за себе си, така и отделно за сестра си Г. Г. според идеалните части в съсобствеността, т. е. тя не е считала себе си за изключителен собственик. Едва през 2020 г., променяйки намерението си свои идеалната част на сестра си е платила целия данък на свое име.

Аргумент, че ищцата не е била владелец на идеалната част на ответницата съдът е извел и от показанията на свидетеля Н., че сестрата на съпругата му не е идвала след смъртта на майка си, но е идвала един път на гости малката й дъщеря и два-три пъти голямата, като „минават, заминават, пълниш им колата и толкова, помощ никаква“, което изявление е възприел като оплакване, че дъщерите на съсобственичката не помагат, т. е. като израз на схващането на семейството, че те дължат грижа за имота, съответно С. Н. не се е смятала за единствен собственик, който владее имота, придобивайки го по давност.

Съдът е посочил и че не обсъжда показанията на свидетелите Н. и И., че бащата на страните е помогнал на ответницата да си купи апартамент в [населено място], затова къщата в Б. била за ищцата, тъй като ищцата не е навела подобни твърдения, които да подлежат на доказване и при ангажирани свидетелски показания, да бъдат приети за доказани.