Решение № 701 от 28.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. Варна, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110101097 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника което да осъдите ответника ЕТ „****“, ЕИК ****, действащ чрез ****, ЕГН ********** да заплати на С. А. Н., ЕГН ********** следните суми: сумата от 18000 лв, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 13.05.2022 г. за процесуално представителство и защита по т. д. 575/2021 на Окръжен съд Варна, сумата от 3598 лв представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 18 000 лв за периода от 13.05.2022 до 28.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда – 29.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 18000 л в . представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 1.12.2022 г. за процесуално представителство и защита по т. д. 575/2021 на Окръжен съд Варна, сумата от 2588 лв представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 18 000 лв за периода от 1.12.2022 до 28.01.2024 г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда - 29.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 12000 лв., представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по Анекс №1/9.09.2022 г. към Договор за правна защита от 13.05.22 г. по т. д. ****г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на иска в съда - 29.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 12000 лв., представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по Анекс №1/9.09.2022г. към Договор за правна защита от 13.05.22 г. по т. д. **** на ВОС по т. д. 435/22 на Окръжен съд Варна, сумата от 1214 лв, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 12000 лв за периода от 17.08.2023 датата на влизане в сила на решение № 368/5.09.2022 г. в частта, в която е отхвърлен иска в размер на 117600 лв. за неустойка по договор за заем №****-21.12.2018 г. и 2400 лв. неустойка по договор за заем ****-20.12.2018г. до 28.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда - 29.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В проведено открито съдебно заседание на 19.11.2024г., с оглед направено от ищцовата страна оттегляне на искови претенции, съдът прекрати производството по отношение на предявената искова претенция за сумата от 12 хил.лв. представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по Анекс № 1/09.09.2022 г. към Договор за правна защита от 13.05.2022 г. по т.д.№ **** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда – 29.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. Ответникът претендира разноски върху оттеглената част от претенциите.

В исковата молба се твърди, че на 13.05.2022 г. между адв. С. А. Н. и ответника ЕТ „****” е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който последният е задължен да заплати възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първа съдебна инстанция по т.д.

575/2021г. на Окръжен съд Варна в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лв.

Твърди се, че доколкото в договора няма договорено разсрочване плащането на вноски на възнаграждението и няма договорен конкретен по-късен срок за плащане, то възнаграждението се дължи на основание чл. 2, ал.6 от Наредба №1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, авансово или към датата на подписването му - 13.05.22 г. Твърди се, че ищецът е изпълнил в пълнота задълженията си по Договора за правна защита от 13.05.2022 г., като е осъществил процесуално представителство и защита по т. д. **** на ВОС, подал отговор на исковата молба с вх. номер 21307/22.10.21.

По делото е постановено решение № 368/5.09.2022 г„ с което е отхвърлен иска 2 в частта относно 80 033,33 лв за наказателна лихва по договор за заем №****21.12.2018 г., 117600 лв. за неустойка по договор за заем №****-21.12.2018 г., 1633.33 лв наказателна лихва по договор за заем ****-20.12.2018г., 2400 лв неустойка по договор за заем ****-20.12.2018г. Решението е обжалвано в съответните части от двете страни. Твърди се, че адв. С. Н. многократно е канил ответника ЕТ „****” да заплати дължимото му възнаграждение, но през цялото време заплащането не е било направено. Твърди се, че с покана за доброволно изпълнение, връчена на сина Витали Веселинов на ответника ЕТ „****” на 30.10.23 г. му е даден срок за плащане на възнаграждението до 3.11.2023 г., но включително и до момента плащане не е извършено. Твърди се, че с подписаната от ответника „Справка за задълженията към адв. С. Н. от 12.04.2023 г. е налице признание на дълга от 18000 лв за защитата по т. д. **** на ВОС от 18000 лв. Приема се, че с този документ изходящи от ответника **** в качеството си на ЕТ Дом **** се доказва възникването между страните на облигационно отношения във вид на договор за правна защита и изправността на адв. С. Н. по него, и признание от ****, че за него е възникнало насрещно облигационно задължение да заплати на ищеца стойността на предоставената правна услуга в размер на 18 000 лв по т. д.

**** на ВОС. Твърди се, че ответникът от 13.05.2022г. не изпълнява задължението си за плащане на дължимото възнаграждение на адв. С. Н. по договор за правна защита от 13.05.2022г., поради което на основание „Справка за задълженията към адв. С. Н.” от 12.04.2023 г.. ответникът дължи обезщетение за неплащането на дължимото възнаграждение от датата на подписване на договора 13.05.2022 г. до окончателното му заплащане в размер на законната лихва, като към 28.01.2024 г. е 3598 лв.

Твърди се, че на 1.12.2022 г. между адв. С. А. Н. и ответника ЕТ „**** 44, ЕИК **** е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който последният е задължен да заплати възнаграждение за процесуално представителство и защита пред втора съдебна инстанция по т. д. 100/2023 г. на Апелативен съд Варна в размер на 18000 /осемнадесет хиляди/ лв. Приема се, че доколкото в договора няма договорено разсрочване плащането на вноски на възнаграждението и няма договорен конкретен по-късен срок за плащане, то възнаграждението се дължи на основание чл. 2, ал.6 от Наредба №1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 3 авансово или към датата на подписването му - 1.12.2022 г. Твърди се, че ищецът е изпълнил в пълнота задълженията си по Договора за правна защита от 1.12.2022 г., като е осъществил процесуално представителство и защита по в. т. д 100/22 на ВАпС, подал отговор на въззивната жалба с вх.

№30565/30.12.2022 г. по описа на ВОС, подал е въззивна жалба вх. № 26565/14.11.2022 г. по описа на ВОС, участвал е в осз на 19.09.2022, подал е писмена защита с вх. № 4397/15.06.23, след което е постановено решение № 219/04.07.2023 г., с което е потвърдено решението на ВОС. Твърди се, че ищецът многократно е канил ответника ЕТ „****” да заплати дължимото му възнаграждение, но през цялото време заплащането не е било направено. С покана за доброволно изпълнение, връчена на сина Витали Веселинов на ответника ЕТ „****” на 30.10.23 г. е даден срок за плащане на възнаграждението до 3.11.2023 г. но включително и до момента плащане не е извършено. Твърди се, че с подписана от ответника „Справка за задълженията към адв. С. Н.” от 12.04.2023 г. е налице признание на дълга от 18000 лв. по в. т. д. 100/23 на ВАпС. Приема се, че с този документ изходящ от ответника **** в качеството му на ЕТ Дом **** се доказва възникването между страните на облигационно отношения във вид на договор за правна защита и изправността на адв. С. Н. по него, и признание от ****, че за него е възникнало насрещно облигационно задължение да заплати на ищеца стойността на предоставената правна услуга в размер на 18000 лв по в. т. д.

100/23г. на ВАпС. Твърди се, че ответникът от 1.12.2022 г. не изпълнява задължението си за плащане на дължимото възнаграждение на адв. С. Н. по договор за правна защита от 1.12.2022, поради което на основание „Справка за задълженията към адв. С. Н.” от 12.04.2023г., ответникът дължи обезщетение за неплащането на дължимото възнаграждение от датата на подписване на договора 1.12.2022 г. до окончателното му заплащане в размер на законната лихва, като към 28.01.2024 г. е 2 588 лв.

Твърди се, че на основание подписан Анекс №1/9.09.2022 към Договор за правна защита от 13.05.2022 г. между ищеца и ответника е договорено дължимостта на резултатен хонорар в размер на 10 % от размера на отхвърлената част на иска по т. д. **** на ВОС от датата на влизане в сила 10.11.2023 г. Твърди се, че по делото е постановено решение № 368/5.09.2022 г., с което е отхвърлен иска в частта относно 80 033,33 лв за наказателна лихва по договор за заем №331- ВН-21.12.2018 г., 117600 лв. за неустойка по договор 4 за заем №****-20.12.2018г., 1633.33 лв. - наказателна лихва по договор за заем ****- 20.12.2018г., 2400 лв. - неустойка по договор за заем ****-20.12.2018г.

Твърди се, че с решение № 219/04.07.2023 г по в. т. д. 100/23 г. на ВАпС се потвърждава решението на първата инстанция. Твърди се, че **** ООД подава касационна жалба с вх. №5833/18.08.2023 г. срещу частта, в която е отхвърлен иска за 80033,33 лв за наказателна лихва по договор за заем №****21.12.2018 г. и 1633.33 лв наказателна лихва по договор за заем ****20.12.2018г. Твърди се, че в другата част решението е влязло в сила на 17.08.2023 г. и е отхвърлен иска за 117600 лв. за неустойка по договор за заем №****-21.12.2018г. и за 2 400 лв неустойка по договор за заем ****20.12.2018г. Твърди се, че общата сума за която са отхвърлени исковете е 120000 лв, поради което 10 % от тази част в размер на 12000 лв е резултатния хонорар. Твърди се, че на основание споразумение от 12.04.2023 г. ответникът дължи обезщетение за неплащането на дължимото възнаграждение за резултатен хонорар от датата на влизане в сила на решението в отхвърлената част -17.08.2023 г. до окончателното му заплащане в размер на законната лихва, която към 28.01.2024г. е 1214 лв.

В отговора на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на иска и се моли за отхвърлянето му и присъждане на деловодни разноски. Релевират се доводи за нищожност на сключените договори за правна защита и съдействие, поради противоречие с нормите на чл.99 ЗЗД и чл.36, ал.2 ЗАдв. Оспорва се да е налице реално договаряне на размер на адв.възнаграждение между страните. Приема се, че определеният размер противоречи на разпоредбите на чл. 36, ал.2 от ЗА, а и не е налице фактическа, или правна сложност на производството, за което се отнасят сключените договори. Оспорва се основанието и размера на претендираното обезщетение за забава.

В пледоарията по същество и в представените писмени бележки ищецът поддържа исковете на заявените в исковата молба основания и моли за тяхното уважаване в цялост.

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност обективно кумулативно съединените искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от 5 фактическа страна:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: Договор за правна защита от 13.05.22 г.; Договор за правна защита от 1.12.22 г.; Анекс №1/9.09.22 г. към Договор за правна защита от 13.05.22 г., Пълномощно от ЕТ **** за адв. С. Н.: Справка за задълженията към адв. С. Н. от 12.04.23 г.; Покана за доброволно изпълнение от 30.10.2023 г.; Вх. № 21307/22.10.21 г. на ОИМ по т. д. **** г. на ВОС - 1 стр.; Протокол 598/20.09.22 г. по т. д. **** г. ВОС; Решение 460/19.10.2022 г. по т. д. **** г. на ВОС; Протокол 212/7.06.2023 г. по в. т. д. 100/23 г. на ВАпС; Решение 219/29.06.23 г. по в. т. д. 100/23 г. на ВАпС; Касационна жалба с вх.