Решение № 1166 от 19.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20231000500649 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 263518 от 21.12.2022 г. по гр.д. № 10071/2020 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Гражданско отделение, I-16 състав, съдът по предявения от В. С. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.

София, бул. Витоша № 2, иск при правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на В. С. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда № 307 от 14.12.2017 г. по НОХД № 3839/2017 г. по описа на СГС, Н.О., X състав, която е потвърдена с решение № 159 от 26.10.2018 г., по н.д. № 685/2018 г. на Върховния касационен съд, III Наказателно отделение, ведно със законна лихва, считано от 26.10.2018 г. (датата на влизане на присъдата) до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 1

8000 лв. до пълния размер от 80 000 лв.

С решението съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на В. С. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** , съдебноделоводни разноски в размер на 10.00 лв. /десет лева/.

Недоволна от така постановеното решение е останала Прокуратурата на Република България, която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ изцяло , с оплаквания за неправилност и необоснованост. Релевира се нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото СГС бил определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Така определеният от съда размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди не кореспондирал със събраните доказателства по делото, като счита, че негативните емоции, които е изпитал В. С. К., както и неговите страдания не са извън обичайните за подобни случаи. По-конкретно, по делото липсвали доказателства за наличието на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по причина на неоснователното обвинение, както и същото да е довело до злепоставянето му в обществото, до раздялата със съпругата му, както и затруднения при намирането на работа. В допълнение, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е отчетено в достатъчна степен обстоятелството, че процесното наказателно производство не е било единственото за В. С. К., което макар и при настъпила реабилитиция, следвало да се съобрази с оглед данните за личността на пострадалия. Не на последно място, по-голямата продължителност на процесното наказателно дело, в неговата съдебна фаза, се обуславялала от процесуалното поведение на В. С. К. и неговите защитници, станали причина за отлагане на пет от проведените съдебни заседания по делото. По тези причини се настоява за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемата страна – В. С. К. не взема становище по депозираната въззивна жалба от Прокуратурата на Република България в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Решение № 263518 от 21.12.2022 г. по гр.д. № 10071/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-16 състав в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ о т В. С. К. срещу Прокуратурата на Република България за 2 обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на органи на ответника, изразяващи се в повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда № 307 от 14.12.2017 г. по НОХД № 3839/2017 г. по описа на СГС, Н.О., X състав, която е потвърдена с решение № 159 от 26.10.2018 г., по н.д. № 685/2018 г. на Върховния касационен съд, III Наказателно отделение, ведно със законна лихва, считано от 26.10.2018 г. (датата на влизане на присъдата) до окончателното плащане на главницата.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Решението на първоинстанционният съд е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, доколкото по делото не е спорно, а и при 3 съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че по водено досъдебно производство № ЗМ 633/11 на 08-мо РУП, пр. пр. № 18787/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура, с Постановление от 15.04.2011 г.

– В. С. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 14.04.2011 г. в гр. София, местност „Врана“, на около 200 метра източно от „Оранжерия Врана“ се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18 години – В. Р. Г., на 17 години, като я принудил към това със сила и заплаха – престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК, както и на 14.04.2011 г., в гр. София, местност „Врана“, на около 200 метра източно от „Оранжерия Врана“, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – В. Р.

Г., на 17 години – престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. С Постановление от същата дата на прокурор при СРП е постановено задържането на В. С. К. за срок до 72 часа в следствения арест в гр. София, бул. Г.М.Димитров № 42.

По искане на прокурора с протоколно определение от 18.04.2011 г. по НЧД № 7101/2011 г. по описа на СРС, Н.О., 94 състав, спрямо В. С. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като същата е потвърдена с протоколно определение от 29.04.2011 г. по ВНЧД № 1806/2011 г. по описа на СГС, Н.О., II-възз.състав. По-късно тази мярка е изменена в „парична гаранция” с Определение на НОХД № 15916/2011 г. по описа на СРС, Н.О., 106 състав.

По внесен от СРП обвинителен акт на 24.08.2011 г. е образувано НОХД № 15916/2011 г. по описа на СРС, Н.О. С присъда от 05.12.2016 г., постановена по НОХД № 15916/2011 г. на СРС, Н.О., 109 състав, В. С. К. е признат за виновен в престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК, извършено на 14.04.2011 г. в гр. София , местност „Врана“, като е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг режим на изтърпяване, като е признат за невиновен и оправдан за извършване на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК.

След обжалване на присъдата на първоинстанционния съд е образувано НОХД № 3839/2017 г. по описа на СГС, Н.О., X състав. По този начин, с присъда № 307 от 14.12.2017 г. по НОХД № 3839/2017 г. по описа на СГС, Н.О., X състав, е отменена присъда от 05.12.2016 г., постановена по НОХД № 15916/2011 г. на СРС, 109 състав, в частта, с която В. С. К. е признат за 4 виновен в извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг режим на изтърпяване, като вместо това подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за гореописаното обвинение. С решение № 159 от 26.10.2018 г., по н.д. № 685/2018 г. на Върховния касационен съд, III Наказателно отделение, е оставена в сила оправдателната въззивна присъда № 307 от 14.12.2017 г. по НОХД № 3839/2017 г. по описа на СГС, Н.О., X състав, последната която е влязла в сила на 26.10.2018 г.

От значение към предмета на настоящото гражданско производство, следва да се отбележи, че видно от приетата по делото справка за съдимост, В. С. К. е осъждан по две наказателни дела за тежки престъпления, съответно по чл. 198, ал. 1 от НК и по чл. 201, ал. 1 от НК. Пострадалият е реабилитиран на основание чл. 88А от НК на 10.12.2018 г.

От правна страна, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

За да бъде уважен искът в тежест на ищеца е да докаже: 1) че му е било повдигнато обвинение, по което е бил привлечен като подсъдим; 2) постановена оправдателна присъда, която е влязла в сила ; 3) претърпени вреди; 4) причинна връзка между повдигнатото обвинение и вредите.

Следва да се отбележи, че по предявени искове по ЗОВОД, държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. В тези случаи отпада необходимостта от доказването на вина, която се предполага, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда (решение), ищецът следва да установи реално претърпени вреди, както и причинна връзка между претендираните вреди и повдигнатото обвинение, тъй като на репариране подлежат само 5 действително настъпилите в патримониума на ищеца вреди. На основание § 1 от ПЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост

В производството по ЗОДОВ законът предвижда държавата да се представлява от различни органи, но това по никакъв начин не възпрепятства присъждане на дължимото обезщетение в пълна степен.