Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9622 от 21.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33484/2023
Вид
Решение № 9622
Подписан
21.05.2024
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9622 гр. .., 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Св. Л. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110133484 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К., в качеството им на наследници по закон на В.

Г.ев К., починал на 23.04.2020 г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 94,45 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г.; 27,26 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г., 5,88 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г. (а не 30.10.2020 г., както е прието с доклада по делото, доколкото м. октомври 2020 г. е с 31, а не с 30 дни), както и 1,59 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на Ц. М. К.

– 4/6, а именно: 62,97 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода 1 от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., 18,13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г.; 3,92 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., (а не 30.10.2020 г., както е прието с доклада по делото, доколкото м. октомври 2020 г. е с 31, а не с 30 дни), както и 1,05 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане, по отношение на Г. В. К. – 1/6, а именно: 15,74 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г.; 4,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г., 0,98 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., (а не 30.10.2020 г., както е прието с доклада по делото, доколкото м. октомври 2020 г. е с 31, а не с 30 дни), както и 0,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане, по отношение на Д. В. К. – 1/6, а именно: 15,74 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., 4,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г., 0,98 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., (а не 30.10.2020 г., както е прието с доклада по делото, доколкото м. октомври 2020 г. е с 31, а не с 30 дни), както и 0,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Правят възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. Оспорват и акцесорната претенция за лихва за забава, тъй като не са представени доказателства за отправена покана към наследниците на В. Г.ев К.. Поддържат, че ответницата Д. К. е подала молба – декларация за откриване на партида на нейно име. Сочат, че не са уведомявани на по-ранен етап за възникването на задължения на наследодателя им, а едва получавайки препис от исковата молба по настоящото дело. Оспорват да са налице неплатени задължения към ищеца, позовавайки се на представената от тях фактура № 1602190934, отнасяща се за отчетен период 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г. Сочат, че добросъвестно са изпълнили задълженията си по чл. 63 от ОУ, което считат за самостоятелно основание за недължимост на исковите суми, доколкото не са уведомени за наличието на задължения на наследодателя им към момента на прехвърляне на партидата. Оспорват разпределението и отчитането на топлинна енергия да е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба и на база реално потребена такава, тъй като това е ставало по прогнозни данни на база максимален специфичен разход на сградата, без реално да е отчитано количеството консумирана топлинна енергия за обекта. Навеждат доводи за допуснати нарушения на чл.

13 от Директива № 2006/32/ЕО. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – заповед № РД-41-1442/07.08.1986 г. на ИК на СНС, акт за сключен граждански брак № 621/16.10.1988 г. и удостоверение за наследници с изх. № РНД23-УФ01-796/3/26.06.2023 г. и др. съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот при следните квоти – по 1/3 всеки, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Найнапред, от съдържанието на представената заповед № РД-41-1442/07.08.1986 г. на ИК на СНС (л. 96 от делото) се установява, че на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) В. Г. К. е бил обезщетен за отчужден по реда ЗТСУ негов личен имот, като е признат за собственик на апартамент (жилище) № 82, находящ се в ...., вх. В, ет. 7, заедно с мазе № 20 и 5,585 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Когато се дължи разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с ППЗТСУ (отм.), а ако разликата не бъде внесена органът по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) отменя първоначалната заповед за обезщетяване и обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с по-малка стойност – арг. ал. 2 и ал. 3 на чл.

103 от ЗТСУ (отм.). В случая, по делото не се твърди, а и не се доказва заповед № РД-411442/07.08.1986 г. на ИК на СНС да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и сл. ЗТСУ (отм.), респ. същата да е била отменена поради неплащане на разликата между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот в случай, че такава е била налице. Ето защо, съдът приема, че на основание заповед № РД-41-171/16.01.1984 г. посоченото лице е станало собственик на отстъпения му като обезщетение имот. В същото време обаче, по делото няма данни към момента на осъществяване на отчуждителната процедура В. Г. К. да е бил в брак, поради което съдът приема, че апартаментът, предмет на същата, е станал негова изключителна собственост. На следващо, място от удостоверение за наследници с изх. № РНД23-УФ01-796/3/26.06.2023 г. (л. 33 от делото) става ясно, че В. Г.

К. е починал на 23.04.2020 г., оставяйки за свои наследници по закон – Ц. М. К. - съпруга, Г.

В. К. – син и Д. В. К. – син, като при липсата на данни по делото относно осъществяването до смъртта на юридически факти, довели до промяна в правата върху него, съдът приема, че 3 процесният апартамент № 82 е бил част от наследствената маса на наследодателя, при което може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е станало носител на по 1/3 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. Изрично с протоколно определение от 01.02.2024 г. съдът е допълнил доклада по делото, указвайки на ищеца, че не сочи доказателства относно твърдяния от него обем от права в съсобствеността на ответниците при посочените в исковата молба квоти, но въпреки това от негова страна не са ангажирани доказателства в тази насока. Точно обратното, от данните, удостоверени в представения акт за сключен граждански брак от 16.10.1988 г. (л. 126 от делото), става ясно, че брачната връзка между В.

Г. К. и ответницата Ц. М. К. е възникнала повече от 2 години след приключване на отчуждителната процедура по силата на горната заповед № РД-41-1442/07.08.1986 г. на ИК на СНС. В случая, такъв не следва и от данните, удостоверени в представеното удостоверение за наследници, че след смъртта си на 23.04.2020 г. В. Г. К. оставя за свой наследник по закон и съпруга – Ц. М. К., тъй като сам по себе си този факт не свидетелства, че това е било така и към момента на придобиване на процесния апартамент № 82, още повече, че по делото се установи, че бракът помежду им е сключен по-късно. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. не твърдят и не доказват да са приели наследството на В. Г. К. по опис, или да са се отказали от него, поради което се налага извод, че след смъртта му на 23.04.2020 г. на основание наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил съответна идеална част от правото на собственост върху процесното жилище, а именно: по 1/3. По делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. именно ответниците се явяват активно легитимирани да отговарят за процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/3 всеки. За периода от 01.05.2019 г. до 23.04.2020 г. (смъртта на наследодателя К.) това е така, доколкото те следва да отговарят за включените в наследствената му маса задължения, а за периода от 24.04.2020 г. до 31.10.2020 г. това е така в качеството им на собственици на жилището, придобивайки го на основание наследствено правоприемство след смъртта на наследодателя им, доколкото същото е било част от наследствената му маса. Следва да се отбележи още, че ирелевантно за възникване на качеството потребител на топлинна енергия е обстоятелството на чие име се води партида с аб. № 301112, доколкото този въпрос има само вътрешносчетоводно значение при ищеца, а освен това не става ясно кога е открита тя на името на един от ответниците. Действащата нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична, като тя свързва качеството потребител на топлинна енергия единствено с титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, като първото измежду двете е установено по делото, а да се приеме обратното означава, че да се дерогира установената законова уредба в тази насока.