Решение № 199 от 12.04.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Ямбол, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330101598 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба предявена от „Банка ДСК“ АД гр.

София, против М. А. Х. от гр. Я., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцовата банка сумата от 4 404, 00 лв., с която сума отвеникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцовата страна твърди, че ответника е титуляр на сметка, водена при дружеството за електронни пари и извършване на платежни услуги „Майфин“ ЕАД, като към сметката на ответника били извършени платежни операции с дебитни банкови карти, издадени от ищцовата банка, които са оспорени пред последната от притежателите на банковите карти като неразрешени от тях по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи ( ЗПУПС). Твърди се, че на основание чл.79, ал.1 ЗПУПС ищцовата банка, като доставчик на платежни услуги била възстановила сумите на оспорените платежни операции на своите клиенти. В резултат на това същите обеднели със сумата от 4 404 лв., а ответника се бил обогатил с посочената сума на оспорените плащания. Също така се твърди, че с дебитни карти на клиенти на банката били извършвани неразрешени парични преводи към ответника М. А. Х. по нейна сметка, открита при дружеството за електронни пари и извършване на платежни услуги „Майфин“ ЕАД. Всички преводи били направени чрез виртуален ПОС ( в интернет) с ръчно въвеждане на данните за карта, но без въвеждане на данни за автентикация- 3D парола и статичен ПИН, съгласно изискванията на чл.100 ЗПУПС за задълбочено установяване на идентичността на платеца. Всички операции били оспорени от наредителите като неразрешени от тях по смисъла на чл.77 ЗПУПС.

Средствата им били възстановени от банката съобразно чл.79, ал.1 ЗПУПС, с оглед на това, че преводите били извършени без 3D парола и статичен ПИН. При оспорване на 1 трансакциите от страна на банката пред „Майфин“ ЕАД като дружество била получена информация за лицето получател М. Х., както и че сметката й в посоченото дружество била захранена с получените средства. Посочени са преводите които са били извършени с дебитните карти на 3 ФЛ и 1 ЮЛ, датите на които са извършени, като получената от MyFin справка за постъпилите средства от изброените картодържатели по сметката на М. Х. били в приложение № ***.

Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат, като исковете са оспорени като неоснователни и недоказани. Категорично се заявява, че ответника не е титуляр на посочената сметка, водена при дружеството за електорнни пари и извършване на платежни услуги „Майфин“ ЕАД, както се твърдяло в ИМ, като никога не била чувала за посоченото дружество, съответно не била подавала искане пред същото за регистрация и за ползване на услуги. От представеното с ИМ Приложение № ***се виждало, че с нейните имена и данни била разкрита разплащателна сметка, по която са прехвърлени средства, с които обаче тя не била се обогатила неоснователно. Счита се, че е била извършена кражба на самоличността й или друго неправомерно действие, с което неизвестно за нея лице било разкрило сметка в MyFin и било получавало приходи по нея. От ОУ на посоченото дружество които били достъпни и качени на страницата му в интернет ставало ясно, че за да бъде клиент на дружеството и да ползва услугите му, следвало да се идентифицира с документ за самоличност и макар услугата да се извършвала електронно, чрез изпращане на искане за регистрация по електронен път, същата се извършвала при условия и при спазване на редица процедури по идентификация, представяне на документи, допълнителна снимка и т.н. за които категорично се твърди, че била представяла на никого и по никакъв повод, съответно не била титуляр на сметката и не била получила средства които банката претендирала да им заплати.

Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.

Ответникът оспорва исковете, чрез пълномощник адвокат.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установява от приложения по делото писмени доказателства, като в тази насока липсва и спор между страните, че третите не участващи в процеса лица Д.Й.А., П.Н.Н., И.И.Й. и „Модулор 2“ ЕООД са клиенти на банката и мат договори за платежни сметки, за интернет банкиране и обслужване на дебитна карта и за издаване на бизнес дебитни карти. Представено са искания за оспорване на трансакции с банкови карти от 11.02.2022 г. за лицето Д.Й.А., от 31.01.2022 г. за лицето П.Н.Н., от 01.02.2022 г. за лицето И.И.Й., от 31.01.2022 г. за лицето Г.Л.Б. и приложените към тях анкетни листове при неразрешен от картодържателя с банкова карта, издадена от Банка ДСК, извлечения за съответните периода с описания на операцията и изтеглените суми и периодите. Представено е от „ MyFin“ отчет по сметка, изготвен на 04.03.2022 г., касаещ разплащателна сметка на ФЛ – Digital bank за лицето М. А. Х. от гр. Ямбол, касаещ периода 26.01.2022 г.- 31.01.2022 г., с посочени дати и прехвърлени средства.

Също така от третото неучастващо по делото ЮЛ „Майфин“ АД са представени 2 писмени обяснения от които става ясно, че посоченото лице М. А. Х. с ЕГН и адрес имало открита на *** г. платежна сметка в дружеството. Постъпилите средства по платежната сметка на Х. били само от карти с номера и от дати в приложен документ за извършени Top up операции. Със средствата от платежната сметка били извършени само плащания на ПОС на Revolut Bank UAB. Приложен бил документ за отчет по платежната сметка на М. А. Х..

Представено е от „ MyFin“ отчет по сметка, изготвен на 05.10.2022 г., касаещ разплащателна сметка на ФЛ – Digital bank за лицето М. А. Х. от гр. Ямбол, касаещ периода 27.12.2021 г.- 04.10.2022 г., с посочени дати и прехвърлени средства.

От страна на „ MyFin“ е предоставена информация, че лицето М. А. Х., ЕГН ********** има регистрация от *** г., със статус блокиран по посочена сметка, като са посочени за информация и IP адресите, както и служебно заверени копия за движение на наличностите по посочената сметка, за периода *** г.- 11.11. 2022 г. и също така и две служебно заверени копия на документи от клиентско досие. ( лист 127-132 по делото).

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че от сметките на лицата Д.Й.А., П.Н.Н., И.И.Й. и „Модулор 2“ ЕООД са наредени парични средства към сметка в„ My Fin“ в размер на общо 4 404,00 лв., като на посочените в експертизата дати от банковите сметки на посочените по горе лица и ЮЛ, като титуляри в лева. По данни от делото и приложените заверени копия на извлечение от банкови сметки в лева на посочените по горе лица и ЮЛ, като титуляри, „Банка ДСК“ АД извършила паричен превод по сметките им, като посочените преводи кореспондирали със сумите, посочени в „ Искане за оспорване на трансакции с банкова карта“, подадени от лицата, както и с претендираната в исковата молба сума.

При изслушване на в.лице същото е заявило, че поддържа представеното заключение, като същото било изготвено на база материалите, приложени по делото.

Направена била справка в „Банка ДСК“ АД относно обяснението по самите документи, но друго допълнително не му било предоставено от банката.

Във връзка с представените писмени обяснения от „Майфин“ АД ( лист 90 от делото) на основание чл.201 ГПК е назначена допълнителна ССЕ. В същата е посочено, че от сметките на лицата Д.Й.А., П.Н.Н., И.И.Й. и „Модулор 2“ ЕООД са наредени парични средства към посочена сметка в „Майфин“ ЕАД в размер на общо 4 404,00 лв. На база описаните показатели в т.1.1 до т.4.2 ( номер на карта, дата, час и сума) становището на експертизата било, че транзакциите от банковите сметки в „Банка ДСК“ АД са постъпили по разплащателна сметка в лева в „Майфин“ ЕАД, с посочен номер.

При изслушване на л. лице същото е заявило, че поддържа представеното заключение, като от допълнително представените справки от „Майфин“ ЕАД, можело да се направи връзка с банковите сметки на пострадалите в „Банка ДСК“, като и в извлеченията от двете се виждало номера на картата, по която били направени трансакциите. В. лице нямало какво друго да добави освен операциите които било описани в констативната част на заключението.

На пълномощника на ответника в.лице отговори, че не можело да каже за IP- то, но виждала номерата на картата, като часът го определила от извлечението. Били две извлечения и от там правило връзката за часовете и картата, като номерата на картата не се виждали. Преди малко и показали извлечение, като нямало номера на карти.

Допълнителното извлечение от „Майфин“ ЕАД, от което можела да направи тази 3 връзка, защото преходното извлечение не съдържало тази информация. Същото съдържало часовете и сумите, но не съдържало номер на картите. Чисто счетоводно било поискано извлечение, което било представено, като нямала технически способи за да прави проверка.

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че когато потребителя създаде регистрация в системата на „Майфин“ и се идентифицирал по съответната процедура, същия можел да инсталира приложение в което, след оторизация в системата да зарежда пари в собствената си сметка и да прави плащания. В случая на страницата на „Майфин“ се предлагал софтуер за телефони с операционна система „ Android“ и устройства на „Apple“ с операционна система „ios“.

В общи линии мобилното устройство с инсталиран такъв софтуер, представлявало електронен портфейл, свързан със съответната банкова сметка, в който можели да бъдат добавяни пари, извършвани безконтактни плащания и преводи по други сметки.

От представената информация от „Майфин“ било видно, че средствата били постъпвали по посочената сметка, като добавяне на пари ( захранване на сметката). В конкретния случай потребителя бил изпълнил вход в системата ( със съответните потребител и парола или пин код), след което добавил средства по сметката, като бил въвел номер на дебитна карта, валидност на картата и кода за сигурност ( security code) изписан на гърба на картата, както и сумата с която се захранвала сметката. След това системата била проверила атрибутите на картата и наличност по сметката. С оглед на това, че проверката била преминала успешно бил извършен превод между сметките, който в последствие бил осчетоводен. Към посочената сметка били издадени шест виртуални дебитни карти с посочени номера в експертизата ( лист 140-141). Според справката след това наличните пари били изтеглени от сметката през 6-те виртуални дебитни карти към „Revolut“, като преводите били потвърдени с парола изтеглена на номер ***. Посочените IP адреси от които достъпвана системата на „Майфин“ били с локации- Люксембург; Германия; Франция;Италия; Швеция; Англия и България.

Движенията на средствата по посочената сметка *** били видни от представената справка. Описаните в И.М. суми се наблюдавали като постъпления по сметката и отговаряли по обем и дата на превода.

До в.лице са изпратени документи и обяснения от „ MyFin“ приложени на лист 142-151 по делото.

При изслушването на в.лице същото поддържа представеното заключение, като е направило следните уточнения. „Майфин“ ЕАД била дъщерна фирма на „ПИБ“ и не можели да им се връчват призовки. Те нямали офиси на място, като всяка информация следвала да се търси само в София, в сградата на ПИБ. Отзад в експертизата в.лице написало като термини ПОС терминал и NFC. Процедурата била следната, дистанционно по интернет, клиента създавал регистрация, след като потвърдил самоличността си в „Майфин“. Това се случвало със селфи и снимка на личната карта от двете страни и по техни сведения, тази информация се проверявала в Реджикс, което било регистър за електронна информация, във връзка с електронно правителство и електронната обмяна на информация между институциите. Там се проверявал статута на клиента и дали бил длъжник в някоя банка, дали личната карта била валидна в МВР, като посочената информация се проверявала в Реджикс и след това се потвърждавали данните, като не се контролирала от човек. При регистрацията лицето посочвал телефон и е-мейл и си правил селфи, като не можела да се закачи снимката на друг човек. След като се направила регистрацията на телефона се инсталирало приложение на „Майфин“ и се правила връзка с виртуална карта и това ставало с електронен 4 портфейл, който се явявал и ПОС-терминал. За целта телефона трябвало да има вграден NFC чип, който чип работил на принципа на безконтактните дебитни карти.