Решение № 103 от 08.04.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Русе , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло А. Йорданов при участието на секретаря Радостина И. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520200031 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Т. (К.Т.), чрез адв. М. П. – АК-Русе, депозирана против наказателно постановление № 38-0002358/22.12.2020г., издадено Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, в частта му по т. 1, в която част на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 103, пр. 3 ЗДвП.

В частта му по т. 2 от НП, същото не е обжалвано и е влязло в сила.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление, в обжалваната му част по т. 1 е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание.

Оспорват се изцяло фактическите констатации в АУАН и НП, касателно това нарушение. В подкрепа на ангажираните твърдения, се релевират доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като нарушението не е 1 индивидуализирано по изискуемия от закона начин и в текстовата част не е посочен обективен признак на състава на нарушението. Посочва се, че цитираната указателна табела – В 27, която забранява паркирането и престоя, касае автомобили, които са паркирани в зона ГКПП „Дунав мост“, а в случая водачът се е намирал в колана, изчакваща преминаването на ГКПП „Дунав мост“ в посока Румъния. Застъпва се тезата, че посоченото в текстовата част на АУАН и НП, представлява констатация на актосъставителя и на АНО, но не и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както изисква ЗАНН. Релевират се доводи, че в случая не става ясно, какви са били указанията на инспектора, след като товарния автомобил е бил в колона и не е бил в движение и жалбоподателят не е могъл да ги разбере, защото в този момент не е присъствал преводач, а преводът е извършен на следващия ден – 22.12.2020г. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

2

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 281778/21.12.2020г., за това, че на 21.12.2020г., около 21,20 часа, в град Русе, бул. „България“, в района на ГКПП „Дунав мост” изход от Република България, управлявал товарен автомобил марка Mercedes, кат. N 3, с рег. № 27ВСА89, оборудван с дигитален тахограф със сериен № 430015, с прикачено към товарния автомобил полуремарке, марка Alim, кат. О4, с рег. № 34LN6195, като извършвал обществен международен превоз, попадащ в обхвата на А ETR, с маршрут на движение от Р. Турция за Румъния, за следните нарушения: 1.

Водачът не е изпълнил разпореждане и указание на контролен орган, като е отказал да премести управлявания от него автомобил от граничната зона на ГКПП „Дунав мост“, която е обозначена със знак, който забранява паркирането и престоя с указателна табела по цялата зона – В 27, на охраняем паркинг и 2. Водачът не е въвел в записващото оборудване символа на държавата, в която на дата 09.12.2020г., в 07.19 часа е започнал дневния си работен период, видно от компютърни разпечатки на картата на водача № 2543105624771000.

Така приетите за осъществили се факти, били субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 103, пр. 3 ЗДвП и нарушение чл. 12, § 5bis от Приложение „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78а, ал.

1, т. 2 ЗАвП.

В АУАН жалбоподателят не е вписал да има възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от двете деяния, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така приетите за осъществени състави на две нарушения, са наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“, за нарушението по чл. 103, пр. 3 ЗДвП и по т. 2, на основание чл.

93в, ал. 16 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушението по чл. 12, § 5 bis от Приложение „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78а, ал. 1, т. 2 ЗАвП.

3

По т. 2 от наказателното постановление, същото не е обжалвано и е влязло в сила.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. Констатираното нарушение по т. 1 от НП е описано по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на това нарушение, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Видно от доказателствата по делото, съдържанието на АУАН и на НП е било преведено от български на турски език на нарушителя от назначения преводач. От представените по делото Акт за назначаване на преводач – АУАН и Декларация – АУАН, НП и ЗПАМ (лист 10 от делото) безспорно се установява, че е бил извършен превод на цялото съдържание на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, което обосновава и извод, че нарушителят е бил запознат с всички факти, приети за осъществили 4 се от страна на административнонаказващия орган и конкретните състави на нарушения, които му се вменяват във вина, чрез посочване на фактите и правната им квалификация.

АУАН е бил предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, в присъствието на назначения преводач, които обстоятелства нарушителят е удостоверил собственоръчно с подписа си, с което му е осигурено правото да изложи своите обяснения и възражения във връзка със съставения му АУАН и му е осигурена възможност да реализира в пълнота правото си на защита.

Твърденията ангажирани с жалбата, че жалбоподателят не е могъл да разбере, какви точно указания са му били дадени от контролните органи, напълно се опровергават, както от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител, така и от обстоятелството, че след пристигане на полицейските служители, които са били повикани за съдействие, именно поради отказ на жалбоподателя да изпълни даденото му разпореждане, същият е преместил управлявания от него товарен автомобил, като по този начин е изпълнил дадените му от контролния орган указания, което обосновава и единствения възможен извод, а именно че същият е разбрал, какво конкретно разпореждане му е било издадено и какви действия следва да извърши, за да изпълни същото.

Неоснователни са твърденията, ангажирани с жалбата за допуснати нарушения по чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Изрично в АУАН, а впоследствие и в НП, са посочени датата и мястото на нарушението – 21.12.2020г., около 21,20 часа, град Русе, бул. „България“, в района на ГКПП „Дунав мост” изход от Република България, а така също и са намерили отражение всички релевантни обстоятелства, включени в обективната страна на състава на нарушението. Изрично са посочени органът издал разпореждането и конкретното разпореждане, което е било издадено на жалбоподателя, а именно да премести управлявания от него товарен автомобил от граничната зона, където е забранен престоят и паркирането, на охраняем паркинг, което именно разпореждане жалбоподателят не е изпълнил.

По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, 5 твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а именно да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да реализира в пълен обем правата си.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 103, пр. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Съдът намира нарушението за безспорно установено и доказано от събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на актосъставителя Г. Г. Д., чиито показания по своята доказателствена същност представляват преки доказателства. Не са налице данни за възможна заинтересованост в показания на разпитания свидетел. Същият добросъвестно изнася пред съда възприетите от него факти от обективната действителност, които подведени под хипотезиса на приетата на нарушена разпоредба на чл.

103, пр. 3 ЗДвП сочат на осъществен състав на това нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

От събраните в хода на производството по обжалване на наказателното постановление доказателства, по никакъв начин не е опровергана и доказателствената сила, която разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП е придала на АУАН.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 103 ЗДвП При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

За да е осъществен състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП е необходимо да е налице неизпълнение на едно от кумулативно предписаните задължения - неспиране на подаден сигнал, спиране извън определеното в 6 нормата място, или отказ да бъдат изпълнени указанията на контролните органи.

От събраните в хода на производството гласни доказателства, еднозначно се установява и доказва, че жалбоподателят, като водач на ППС е отказал да изпълни указания на контролен орган, като не е изпълнил изрично и ясно разпореждане, издадено му от контролен орган по чл. 166 ЗДвП – Инспектор в към РД „АА“ – Русе да премести управляваният от него товарен автомобил на охраняем паркинг и по този начин е затруднил движението в района на ГКПП „Дунав мост“ и е създал предпоставка за настъпване на ПТП, предвид това, че останалите водачи е следвало да заобикалят превозното средство.