Определение № 60 от 28.01.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6/2026
- Вид
- Определение № 60
- Подписан
- 28.01.2026
- В сила
- 28.01.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60 гр. Шумен, 28.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500006 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 23712/23.12.2025 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. К., срещу разпореждане № 5770/16.12.2025 г. по ч.гр.д. № 3859/2025г. по описа на ШРС, само в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу солидарните длъжници М. А. М. и С. И. И., за следните суми: 1075,69 лв. – представляваща неплатена падежирала главница за периода от 05.08.2024 г. до 05.01.2025г. по договор за потребителски кредит №40014618677 от 06.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 120,96 лв. - неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода от 05.08.2024 г. до 05.01.2025 г.; 137,95 лв. – мораторна лихва за периода от 06.03.2023 г. до 03.12.2025 г. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно.
Заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Неправилно заповедният съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Жалбоподателят излага също, че уговореният годишен лихвен процент не противоречал на законовите 1 ограничения и на добрите нрави. ГПР също бил уговорен в законовите граници. Клаузата за лихва не била нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като не надвишавала петкратния размер на законната лихва, поради което не можело да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва не представлявала неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение не противоречало и на добрите нрави, уговорено било в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва сочи практика на ВКС, в т.ч. ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС. По отношение лихвата за забава сочи, че кредиторът имал право на възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Лихвеният процент по кредита не бил обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начислявало само върху невърната част от главницата във вноската. Поради действителност на договорното възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор бил изцяло действителен и е породил своите правни последици за двете страни. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендира разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото съдът, установи от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № 3859/2025 г. по описа на ШРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу солидарните длъжници М.
А. М. и С. И. И.. Със заявлението заявителят е претендирал следните суми: 1075,69 лв., представляваща неплатена падежирала главница за периода от 05.08.2024 г. до 05.01.2025 г., 120,96 лв. - неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода от 05.08.2024 г. до 05.01.2025 г., 300,00 лв. - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ към 05.01.2025 г.; 300,00 лв. неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ към 05.01.2025 г.; 500.00 лв., представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.01.2025 г.; 137,95 лв. мораторна лихва за периода от 06.03.2023 г. до 03.12.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението – 04.12.2025 г. до окончателното плащане, както и за присъждане на деловодни разноски в размер на 41,39 лв. - държавна такса, юрисконсулстско възнаграждение 230лв. и 100лв. - юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи. Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит 2
№40014618677 от 06.01.2023 г., погасителен план и Общи условия.
С разпореждане № 5489/05.12.2025 г. по ч.гр.д. №3859/2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, с указания към заявителя, в тридневен срок - да изложи твърдения относно разпределение отговорността на длъжниците - дали отговарят солидарно или разделно; - да представи договора за потребителски кредит, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, както и Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, на които основава претенциите си - да изложи твърдения извършени ли са от длъжника плащания - по размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. Указал е на заявителя, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок заявлението ще бъде отхвърлено.
В срока, с допълнителна молба, заявителят е приложил извлечение в табличен вид към Договора за потребителски кредит, досежно броя и датите на погасителните вноски, съгласно погасителния план към договора.
С разпореждане № 5770/16.12.2025 г. по ч.гр.д. №3859/2025г. заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу солидарните длъжници М. А. М. и С. И. И., а именно за следните суми: 1 075,69 лв. – представляваща неплатена падежирала главница за периода от 05.08.2024 г. до 05.01.2025 г. по Договор за потребителски кредит №40014618677 от 06.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 120,96 лв. - неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода от 05.08.2024 г. до 05.01.2025 г.; 300,00 лв. - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст към 05.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 300,00 лв. - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси към 05.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; 500,00 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.01.2025 г.; 137,95 лв. – мораторна лихва за периода от 06.03.2023 г. до 03.12.2025 г. На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
За да отхвърли заявлението за посочените суми, заповедния съд е приел, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП, относно претенциите за закупен пакет допълнителни услуги. Относно таксите за извънсъдебно събиране на вземанията е счел, че противоречат на закона и на добрите нрави – предвид забраната в чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен нищожни като противоречащи на закона, тези допълнителни уговорки увеличават и ГПР. Въз основа на този извод и доколкото длъжникът е заплатил на кредитора 1298,91лв. за лихва и 1800лв. за пакета допълнителни услуги, които са недължими, или общо е заплатил сума в размер на 3
2165,30лв., съдът е счел, че със същата се погасява изцяло търсената главница от 1075,69лв.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:
Разпоредбите на чл.411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.
3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.
В случая жалбоподателят атакува разпореждането на районния съд, само в частта му, с която е отхвърлено заявлението за сумите: 1 075,69 лв. – представляваща неплатена падежирала главница за периода от 05.08.2024 г. до 05.01.2025 г. по Договор за потребителски кредит №........ от 06.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 120,96 лв. - неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода от 05.08.2024 г. до 05.01.2025 г.; 137,95 лв. – мораторна лихва за периода от 06.03.2023 г. до 03.12.2025 г.
В останалата отхвърлена част жалба не е подадена /досежно сумите: 300 лв. неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст към 05.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 300 лв. - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси към 05.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 500 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.01.2025 г.
4
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8794c84d-fce8-4ff2-bdd6-960896f9968c