Определение № 5298 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5298 гр. Варна, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502237 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе в предвид следното :

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда ”Лабиринт”, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, действаща чрез юрисконсулт Боряна Димова, против Разпореждане №41898 от 10.10.2024г. по ч.гр.д.№20243110112288 по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника В. М., с ЕГН **********.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като процесния договор за поръчителство не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност, като са развити са подробни съображения за спазване на всички императивни изисквания при неговото сключване. Поддържа се, че неправилно решаващият съд, е приел, че възнаграждението за поръчителството, следва да бъде включено при изчисление на ГПР, респективно че съответните клаузи от договора са недействителни. Твърди се, че когато съдът определя реалния ГПР, за да провери дали размерът му съответства на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, не следва да взема предвид клаузите по договора предвиждащи такси и възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не задължават потребителя. Сочи се, че недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК. В заключение се поддържа, че не са налице нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране, поради което се моли за отмяна на атакуваното разпореждане и постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани 1 вземания. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Жалбоподателят е сезирал съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника В. М., с ЕГН **********, като е претендирал прехвърлени му от “Ай тръст“ ЕООД с договор за цесия вземания по Договор за кредит №2725845/14.02.2023г., сключен между длъжника и “Кредисимо“ ЕАД, които вземания са погасени от цедента, в качеството му на поръчител по договора за кредит.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, като според ал.2 на същата разпоредба предметното съдържание на заявлението, следва да отговаря на изискванията за редовност на искова молба визирани в чл.127, ал.1 от ГПК, в това число посочване на вида на вземането, неговото основание и размер. Наред с горното по силата на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения. На основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът разглежда подаденото заявление в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, като според т.3 на същия текст основание за отказ, е налице и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Анализа на посочените разпоредби сочи, че когато става въпрос за потребителски договор съдът, следва служебно да извърши проверка на клаузите на договора за евентуално допуснато нарушение на потребителската закрила. За целта освен проверка на редовността на заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК, следва да се извърши и проверка на документа, от който произтича вземането, като въпросната проверка се разпростира и по отношение на преценката за противоречие на искането на заявителя със закона или с добрите нрави.

В разглежданият казус искането на заявителят, е за присъждане на главница, възнаградителна и мораторна лихви, дължими по силата на Договор за кредит №2725845/14.02.2023г., сключен между длъжника и “Кредисимо“ ЕАД. Плащането на въпросните задължения, е обезпечено с поръчителство на “Ай тръст“ ЕООД, за което се твърди, че ги е погасило, съответно че поръчителя е встъпил в правата на кредитора, след което се е разпоредил с тях в полза на заявителя.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото и извършената служебна справка 2 в Търговският регистър по партидата на заявителят, обосновава извода, че при сключване на договора за поръчителство като част от договора за потребителски кредит, е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК и ЗЗП, респективно че договора за поръчителство е недействителен по отношение на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че двата договоратози за кредит и този за поръчителство, са от една и съща дата. Ето защо следва извода, че сключването въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца.

На следващо място, следва се отчете, че макар отношенията между кредитора, поръчителя и длъжника, да са представени като регламентирани от два отделни договора-за потребителски кредит и за поръчителство, при анализа на последните, става ясно, че между тях съществува функционална връзка. В случая е налице дълг по кредитно правоотношение за сумата от 1813.55лв., по което е уговорено акцесорно плащане на възнаграждение за поръчител в размер от 1861.47лв., които както вече се посочи следва да се разглеждат като едно цяло, още повече, че зад обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор прозира целта да се заобиколи чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждащ че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, т.е. по-висок от 50 %. Въпросните целенасочени действия на кредитора и на поръчителя, могат обосновано да се да се квалифицират като такива накърняващи добрите нрави, респективно като нищожни по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В заключение настоящият състав на съда, споделя крайния извод на заповедния съд като намира, че правилно заявлението е отхвърлено. Ето защо разпореждането на първоинстанционният съд, следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №41898 от 10.10.2024г. постановено по ч.гр.д.

№20243110112288 по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлено, подаденото от ”Агенция за събиране на вземанията”, с ЕИК 203670940, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против В. М., с ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4