Присъда № 6 от 23.03.2026, Окръжен съд - Габрово

М О Т И В И : На подсъдимия И. Г. Р. от с.**, общ. Севлиево е предявено обвинение за това, че на 01.06.2025г., около 04.00ч. в с.**, общ.

Севлиево, до автобусна спирка до дома й, отвлякъл И. Г. И. от с.**, общ..Севлиево, като заставайки зад гърба й, с две ръце я хванал през раменете и, бутайки я я вкарал на предната дясна седалка в л.а. „**“, м. „**“ с рег. № **, управляван от него и напуснал посоченото място заедно с отвлечената в посока главен път София- Варна – престъпление по чл.142, ал.1 от НК.

Съвместно с наказателния процес е приет за разглеждане предявеният от И. Г. И. против подсъдимия граждански иск за сумата от 15 000евро представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането, на основание чл.45 ЗЗД.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като прави искане подсъдимия Р. да бъде признат за виновен и му се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, по отношение на което да се приложи института на условното осъждане.

Повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца адв. Б. поддържа повдигнато обвинение и счита, че същото е доказано от събраните по делото доказателства. Прави искане подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да му се наложи наказание от около пет години лишаване от свобода. Поддържа предявения граждански иск, като моли същия да бъде уважен така както е предявен, ведно със законните последици. Претендира направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. З. заявява, че обвинението не е доказано по безспорен начин, поради което моли подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Излага подробни съобраЖ.я за това.

Подсъдимият И. Р. заявява, че е получили препис от обвинителния акт и че разбира предявеното му обвинение. Дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като отрича да е извършил деянието, за което му е предявено обвинение. Подържа казаното от защитника му.

От съвкупната преценка на обясненията на подсъдимия, събраните писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно медицинската експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият И. Р. и св. ** И. се познават помежду си. През периода януари 2023г. до началото на април 2025г. между двамата имало романтична връзка. През посочения период, около два месеца са били сгодени, като са живели на семейни начала в къща в с.**. Тъй като не постигнали разбирателство помежду си, по искане на св. И. двамата прекратили взаимоотношенията си. И. се върнала да живее в жилището на баща си св.Г.

С. в с. **.

След като се разделили св.И. получавала от подсъдимия по различни 1 мобилни прилоЖ.я обаждания и съобщения с искане от негова страна да възобновят връзката си, на което тя не е била съгласна. В края на м. май 2025г. всеки от тях блокирал профила на другия.

Св.** И. работела в „**“- Севлиево. На 01.06.2025г. била на работа първа смяна – от 05.30ч. до 14.00ч. Около 04.00ч., И. излязла от дома си в с.** и застанала на намираща се в близост автобусна спирка, където да изчака автобус, за да отиде на работа. На спирката не е имало други хора. След като чакала около 5минути, пред нея на спирката спрял л.а. м.“** **“, черен на цвят, с рег. № **, за който знаела, че е на подсъдимия и който към този момент го управлявал. Р. свалил прозореца на дясната предна врата и казал на И. да влезе в колата, защото иска да говори с нея. Св.И. му отговорила, че не желае това. Подсъдимият излязъл от автомобила, тръгнал към И. заявявайки й, че е много важно и че трябва да говорят, на което тя отново категорично отказала да се качи в автомобила и му заявила, че отива на работа. Тогава подсъдимият застанал зад нея и с две ръце я хванал за раменете, започнал да я бута напред към автомобила си, като без да я пуска с едната си ръка отворил предната дясна врата, като с бутане и с упражнен натиск и сила я вкарал в автомобила и я накарал да седне на предната дясна седалка. Непосредствено след това и той се качил в автомобила и заедно с пострадалата потеглил по посока към главния път София- Варна. След това започнал да кара в различни посоки. По време на пътуването подсъдимият непрекъснато питал св. И. има ли романтични отношения с друг мъж, като я карал да си признае. Тя отричала и го молела да я откара на работата й. Тогава подсъдимият и казал, че ще я закара само ако си признае, че има връзка с друг мъж. В един момент св. И. му казала това което той иска, но въпреки това подсъдимият не я е закарал до работата, а продължил да кара автомобила в различни посоки и да й търси обяснение.

По време на пътуването св. В. Н.- пряк ръководител на св. И. я потърсил по мобилния й телефон, тъй като не се явила на работа, но тя не отговорила.

Няколко минути по- късно от нейния телефон подсъдимия Р. се обадил на св.

Н., като го попитал защо търси И. и има ли отношения с нея. Св. Н. му обяснил, че я търси във връзка с неявяването й на работа. Тъй като обаждането се провеждало на високоговорител, свидетелят чувал женски плач. Последвало второ обаждане от подсъдимия към св.Н.. При това свидетелят отново чул женски плач, както и св. И. да казва, че подсъдимият я е взел от автобусната спирка и иска св. Н. да се обади на някой за това. В този момент отново се намесил подсъдимия, като отново запитал свидетеля има ли връзка с И.. При това Н. му казал да преустанови тези си действия и да закара И. на работа. След това, след излизане от с.**, подсъдимият навлязъл с автомобила в тесен път посока към с.**, където спрял. Слязъл от автомобила, отишъл и отворил предната дясна врата, хванал за косата св.И. и дърпайки я я извадил от автомобила, като при това тя паднала на колене на настилката до платното за двиЖ.е. След това подсъдимия и ударил и два шамара с ръка по лицето. Св. И. се разплакала, а подсъдимият започнал да й се извинява.

2

Пострадалата поискала той да я върне в дома й в с.**, на което подсъдимия се съгласил. Двамата се качили в автомобила и потеглили посока селото.

Междувременно И. била потърсена по телефона от св. А. Г.- нейна близка приятелка. Когато позвънила телефона го вдигнал подсъдимия.

Свидетелката чувала, че пострадалата плаче и го запитала защо той вдига телефона. На това той и е отговорил „Скарахме се, случиха се грозни неща, аз й посегнах“. Малко след това подсъдимия и пострадалата отишли до дома й в с.** от където я взели и след това подсъдимия ги откарал до дома на И.. Там ги чакал св. Г. С.- баща на пострадалата. Свидетелят заявил на подсъдимия повече да не търси дъщеря му и че ще отидат в полицията. След това подсъдимият си тръгнал. Пострадалата и св. Г. изчакали десетина минути св.

С. да се преоблече. След това той и пострадалата, около 9.00ч., отишли в РУСевлиево. И. И. подала сигнал за осъщественото спрямо нея престъпно посегателство/л.5 от ЗП/. В същия ден, с нейно съгласие, на И. е извършено освидетелстване, за което е съставен протокол и фотоалбум към него, приложен по делото /л.18-21 от ДП/.

По делото е прието заключение на СМЕ, което не се оспори от страните по делото. От него се установява, че при станалия на 01.06.2025г. инцидент на И. И. са причинени следните телесни увреждания: повърхностно охлузване на лявото коляно с розовочервен цвят на площ 1х1,5см, повърхностно охлузване на дясното коляно с розовочервен цвят с площ 3х4см, като тези увреждания са довели до болки и страдание за срок от 2-3 дни. Посочен е механизъм на причиняването им- възможен от падане на колене на подлежащ терен при извеждането й от лекия автомобил.

Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от показанията на разпитаните по делото свидетели И. И., Г. С., В. Н., А. Г., писмените доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза. По отношение основния въпрос от предмета на доказване съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели тъй като те са последователни и кореспондиращи помежду си. В показанията си пострадалата обяснява, че на процесната дата подсъдимият е спрял до нея с автомобила си и е поискал да се качи, като след като тя отказала той със сила я хванал и я накарал да се качи, като след това вместо да я откара до работата й я е откарал в посока, която тя не е желаела. Показанията на пострадалата не са изолирани, а се подкрепят от показанията на посочените по- горе свидетели, от заключението на съдебно- медицинската експертиза, а така също и от писмените доказателства по делото – протокол за освидетелстване на лице, писмо №341000-1997 на Началник РУ-Севлиево, писмен отговор от „**“Севлиево.

Неоснователно е възраЖ.ето на защитника на подсъдимия да се приемат за недостоверни показанията на пострадалата, поради това, че тя била укрила обстоятелството за присъствието на св. Г. Св. И. при проведения й повторен разпит обясни каква е била причината да не каже, че в един момент в 3 автомобила е била и св. Г., а именно, че е сторила това по нейна молба. Това по никакъв начин не прави недостоверни показанията й по отношение на основния факт от предмета на доказване. Следва да се посочи и, че свидетелката е била взета от дома й в един доста по- късен момент и то след като вече е било осъществено деянието от подсъдимия. Показанията на пострадалата не се опровергават и от събраните писмени доказателства, че тя не е била на работа на 01.06.25г., както твърди защитата. Безспорно се установява от доказателствата, че на процесната дата И. е следвало да е на работа първа смяна, като това е било и причината тя да чака в ранните часове автобус пред дома си. Това обстоятелство не се оспорва и от самия подсъдим. Представените от „**“ писмени доказателства, че в този ден пострадалата е ползвала отпуск не сочат, че той е бил предварително планиран, а по- скоро потвърждават заявеното от нея, че след извършеното спрямо нея деяние тя не е отишла на работа в този ден, като напълно естествено е той да е бил заявен като отпуск. Показанията на пострадалата не само не се опровергават, както твърди защитата, но се подкрепят и от писмените доказателства- справка от Началник РУ Севлиево, че на 01.06.2025г. в около 09.00ч. И. И. се е явила с баща си Г. С. в районното управление съобщавайки за извършеното спрямо нея престъпно деяние- че е била отвлечена с принуда и против волята й от И. Р..

По искане на защитата на подсъдимия по делото бяха разпитани като свидетели **. Първият от тях живее на семейни начала с майката на подсъдимия, а втората е негова братовчедка. В показанията си двамата обясняват за взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата, когато са били заедно, като и двамата нямат възприятие по отношение на основния факт на доказване в настоящото производство. С оглед на това съдът ги цени само и единствено относно характеристични данни за подсъдимия.

Подсъдимият И. Р. дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

Обяснява, че са били във връзка с пострадалата И. И., като дори са се били сгодили и са живели заедно около три месеца в къщата му в с.**. В един момент И. му заявила, че иска да се разделят и се върнала да живее при баща си в с. **. След това продължили да поддържат отношения помежду си. Той имал съмнения, че И. има отношения с друг мъж и искал да разбере това.

Знаел, че на 01.06.25 И. е първа смяна и че хваща пред тях автобус в около 4ч.

Бил се усъмнил, че тя го е лъгала, че има връзка със св. ** Н. и затова решил да отида и да говори с нея. Видял я на спирката и спрял колата, като тя се качила доброволно и той тръгнал да я кара за работата й към „***“. По пътя той искал тя да му каже има ли връзка с ** и ако има да спрат взаимоотношенията си окончателно.Питал я защо го е лъгала за такава връзка.

В този момент се обадил ** и говорил с него и го питал защо търси И. и че той е началник, но не притеснявал хората си по телефона. Поискал пак обяснения от И., както и да провери телефона й. Тя му го дала и той след като отворил прилоЖ.ето на „Вайбър“ бил видял някакви неща, клипчета, които го наранили като мъж. Тогава тя му казала, че съжалява и била започнала да 4 плаче и да вика, а той й казал „същата си като майка си“. Тогава тя избухнала, започнала да плаче и го ударила, като му счупила очилата и го ухапала. Тогава той реагирал и я ошамарил. Започнали и двамата да плачат. Тогава била звъннала ** и И. му дала телефона той да говори с нея. След това я взели с колата и се разкарвали, като дори ходили до **, където пили кафе., като това е било около 8.30- 9.00ч. След това звъннал баща й на И. по телефона и й казал да се прибере веднага. И тогава той закарал двете до **, където ги оставил пред дома на И.. Отрича да е имало ситуация при която И. да си е наранила коленете. Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, както по отношение на начина по който пострадалата е качена в автомобила му, така също и по отношение на последвалите действия помежду им. Обясненията му се опровергават от показанията на свидетелите, които са посочени по- горе и които съдът кредитира с доверие, писмените доказателства по делото и заключението на съдебно- медицинската експертиза. От всички събрани доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за безспорно установено авторството на подсъдимия в извършване на престъпното деяние. Безспорно е, че с обясненията, които дава в края на съдебното следствие, подсъдимият се стреми да изгради защитна версия, с която да опровергае събраните по делото доказателства, като оневини извършеното от него и избегне наказателната отговорност за това.