Решение № 49 от 27.03.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Поморие, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Т.а като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100808 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от ищеца В. К. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника адв. М.М. от АК-Пловдив със със съдебен адрес в гр.Пловдив , против „Изи Асет Мениджмънт“ АД със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от Г. Т. и А.М.. В исковата молба, ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 4849917/19.07.2023 г. , при който са нарушени изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК и същият противоречи на добрите нрави, поради което е нищожен. Твърди се също нищожност на клаузата на чл.4 от същия договор поради това ,че са нарушени изискванията на чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП .

Твърди се също нищожност на договор за поръчителство сключен с „Файненшъл България“ЕООД за обезпечаване на задължението по процесния договор за кредит, като се сочи, че първият ответник е едноличен собственик на капитала на второто ответно дружество и доколкото печалбата от него се разпределя на първия ответник, се нарушавали и заобикаляли чл.19, ал.4 и чл.143 от ЗПК. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че Договор за паричен заем № 4849917 сключен с „ Изи Асет Мениджмънт " АД, е нищоженна основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. При условията на евентуалност се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4849917 сключен с „ Изи Асет Мениджмънт " АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника „Файненпгьл България" ЕООД, че сключения с него Договор за предоставяне на поръчителство № 4849917 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗ. Предявените срещу първия ответник искове са с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 1 от ЗЗП. Предявените при условията на евентуалност искове са с правно основание чл. 26, ал.

1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146. Предявените срещу втория ответник искове са с правно основание чл.26 ал.1 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея , ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника . В срока по чл.131 ГПК първият ответник, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е подал отговор на исковата молба. В отговора се оспорват се фактическите твърдения на ищеца що се отнася до твърдяната нищожност на договора, за които се излагат твърдения, че са сключени при спазване изискванията на ЗПК. В същия срок е подал отговор на иска и втория ответник „Файненшъл България „ ЕООД. В отговра се оспорва предявеният иск и се иска неговото отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, в случай на уважаване на иска.Претендира направените по делото разноски. Предявен е насрещен иск от ищеца „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД със седалище и адрес на управление в гр.София, против ответника В.

К. К.. Ищецът по насрещния иск, черпи правата си от твърдените обстоятелства, че е сключил с ответника процесния договор, по който предоставил договорената сума от 2500 лв. на ответника, който не изпълнил напълно задълженията си да заплаща уговорените в договора месечни вноски, като продължавал да дължи сума в общ размер 2145,11 лв. главница, която следва да върне на ищеца при признаване на договора за нищожен . В случай на отвхърляне на иска срещу ищеца по насрещния иск се сочи, че дължими по договора остават суми 2218,03 главница и 266,20 лв. възнаградителна лихва. Иска се в случай, че бъде уважена предявеният срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД иск, осъждане на ответника В. К. К., да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, със седалище и адрес на управление в град София, сумата от 2145,11 лв., представляваща, на основание чл. 23 от ЗПК, главница по така обявения за недействителен договор за паричен заем, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Иска се, в случай, че бъде отхвърлен предявеният срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД иск, осъждане на ответника В. К. К. сумата от 2218,03 лв., представляваща незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем 4849917, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; сумата от 266,20 лв., представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва. дължима въз основа на Договор за паричен заем 4849917. Претендират се и направените по делото разноски. Първият от предявените при условията на евентуалност насрещни искове, в случай на уважаване на иска предявен срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД , е с правно основание по основание чл.34, вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД. Вторият от предявените при условията на евентуалност насрещни искове, в случай на отхвърляне на иска предявен срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е с правно основание иск по чл. 240 и сл. ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът по насрещния иск е подал отговор, в който оспорва ищцовата претенция и моли за нейното отхвърляне, като при условията на евентуалност, при уважаване на някой от насрещните искове, прави искане за прихващане на платените по договора за кредит 354,89 2 лв. от претендираната главница, а също и прави искане разноските да останат в тежест на ответниците.

Ищецът не се явява в с.з., представлява се от процесуален представител, който не се явява в с.з. , а в депозирано писмено становище поддържа иска и моли за неговото уважаване и отхвърляне на насрещните искове. Моли за присъждане на направените по делото разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение в справедлив размер на основание чл.38, ал.1 от ЗА.

Първият ответник и ищец по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт“ не изпраща представител в с.з. редовно призован. В първото по делото заседание проведено на 08.07.2024 г. е депозирал писмено становище, в което поддържа насрещния иск, като признава, че след предявяване на насрещният иск ответникът е извършил плащания в общ размер на 736,58 лв.. Прави изменение на размера на иска, прието от съда, като моли за осъждането на ответника да му заплати сумата 1763,58 лв., представляваща остатък от чистата сума на кредита, а при условията на евентуалност моли за осъждане на ответника да му заплати 1927,83 лв. главница и 174,71 лв. лихви . Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска неговото намаляване.

Вторият ответник „Файненшъл България“ЕООД не изпраща представител в с.з..

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

Между страните не е спорно, че между тях е сключен представеният в препис по делото договор за потребителски кредит № 4849917/19.07.2023 г.. Не е спорно, че по този договор ответникът в качеството си на кредитодател е предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател- длъжник кредит за сумата 2500 лв., която длъжникът се задължил да върне на осем месечни вноски при ГПР от 40,77 % и ГЛП от 35 % , като общия размер на дължимата сума по договора с възнаграждението на кредитора възлиза на 2839,12 лв. .

Съгласно чл.4 от договора потребителят се задължил да осигури на кредитора, в тридневен срок от сключване на процесния договор, едно от следните обезпечения: -Поръчителство на две физически лица, всяко от които да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото му възнаграждение над 1000 лв., да не са поръчители и кредитополучатели по други договори за кредит с кредитора, банки или други финансови институции , по които е налице неизпълнение, да не фигурират в ЦКР на БНБ с класификация различна от „Редовен“, както по активни така и по погасени задължения, да няма неплатени осигуровки последните 2 г.; Банкова гаранция за общата дължима сума по кредита , за период 30 дни след крайния срок на плащане по договора последната вноска;

Одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на задължението по чл.4, т.3 от договора, ищецът сключил договор за предоставяне на гаранция №4849917/19.07.2023 г. с „Файненшъл България“ , като било договорено възнаграждение за дружеството поръчител в размер на 1704,88 лв., платимо на осем вноски 213,11 лв., на падежните дати посочени в същия договор, които съвпадат с падежните дати на вноските по договора за потребителски кредит, за чието обезпечаване е сключен договора за предоставяне на гаранция. От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоената от ищеца К. сума по процесния договор за кредит е 2500 лв., а размерът на заплатените от него суми е 354,89 лв. , като дължими по договора са останали 2218,03 лв. и лихви 266, 20 лв. Признава се от ищеца по 3 насрещния иск, че в хода на делото, след предявяване на насрещната искова молба, ответникът освен платените по договора 354,89 лв., е направил допълнителни плащания и общата сума внесена от него е 736,58 лв.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: В настоящия случай ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което по отношение на представения договор за потребителски кредит са приложими правилата на ЗПК, ЗПФУР и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието сключения между страните договор за заем, както и наличието на твърдените основания за нищожност, а именно противоречието му – в цялост или за конкретно посочената процесната клауза за неустойка по §7 от договора, с добрите нрави или с императивни законови правила.

Безспорно се установи, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № 4849917 от 19.07.2023 г. . Също така безспорно се установява е не е спорно между страните, че за обезпезпечаване изпълнението на задължението на длъжника по процесния договор за кредит е сключен договор за предоставяне на гаранция №4849917/19.07.2023 г. между ищеца К. и „Файненшъл България“. Съгласно чл. 22 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до нищожност на договора. В чл. 23 ЗПК е предвидено, че при обявяване на сключения договор за нищожен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В процесния случай се твърди неспазване на нарушение на императивната правна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като сумата за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция сключен в изпълнение на чл.4 от процесния договор, не е включена като разход в ГПР, което обаче е задължително изискване за действителността на потребителския кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест на кредитополучателя-длъжник да осигури обезпечение на задължението чрез поръчителство при поставени специфични и трудноизпълними условия относно размера на дохода на поръчителите и кратък срок за предоставяне на обезпечението ; чрез банкова гаранция при условия несъответно тежки спрямо обезпечаваното задължение или чрез задължаването на потребителя да сключи договор с дружество - гарант, одобрено от заемодателя. В случая за обезпечение задължението на длъжника, последният е сключил договор с „Файненшъл България“,дружество- гарант, чийто едноличен собственик на капитала е кредитора по договора за кредит, като последното се установява от служебно извършена от съда справка в търговския регистър по повод проверка твърденията на ищеца в тази насока.