Решение № 7444 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7444 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20221100108121 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.

Ищецът Д. М. Ю. твърди, че е един от пряко пострадалите от деянията, които са предмет на разследване по сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780 - II/1998 г. по описа на ВОП - София, а сега ДП № II – 048/1999 г. по описа на ВОП-София, известно като делото за т.нар “Възродителен процес“. Твърди, че през периода 25.02.1985 г. до м.май 1986 г. бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене, без да е бил осъждан. След окончателното му освобождаване през 1989 г. бил изгонен от страната заедно със семейството си. Твърди, че в затвора в Белене живял в ужасни условия – при липса на възможност за нормален живот и лична хигиена, без медицински грижи, предоставена му била лоша храна, карали го да работи тежък физически труд, накрая трябвало да плати за престоя си в Белене. През първите месеци нямал право да се свързва с роднините си, нито имал право на свиждане, а впоследствие свижданията му били разрешени през дълги периоди от 6 месеца. През юни 1989 г. той и семейството му били експулсирани в Австрия, а оттам били транспортирани в Турция. Твърди, че във връзка с извършените спрямо него и другите пострадали лица деяния започнало досъдебно производство срещу висши членове на ръководството на Държавата по обвинение в престъпления за това, че в периода 19841989 г. са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл. 162 НК.

Впоследствие било повдигнато ново обвинение за престъпление по служба по чл. 387, ал. 2 НК, от което произлезли тежки последици. По тези обвинения било образувано следствено дело № 1/1991 г. на Прокуратурата на Въоръжените сили (образувано на 30.01.1991 г.), по 1 което на 20.07.1993 г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внЕ. обвинителен акт и образувано НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна колегия, но с разпореждане делото било върнато за допълнително разследване, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Впоследствие, на 19.12.1997 г. бил внЕ. отново обвинителен акт във ВКС, във връзка с което било образувано НОХД 01/1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, но с разпореждане от 28.04.1998 г. делото било върнато повторно, поради това, че не били изпълнени дадените указания. Поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13.05.1998 г. делото било изпратено на Софийска военноокръжна прокуратура, а с постановление от 29.09.1998 г. сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили било преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на СВОП. С постановление от 06.04.1999 г. наказателното производство било спряно, поради наличие на свидетели в чужбина, а на 04.12.1999г. било възобновено и разследването продължило под нов номер - ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. На 11.01.2012 г. 41 - вото Народно събрание приело декларация, с която осъдило опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани и призовало българското правосъдие и главния прокурор на Република България да направят необходимото за приключване на делото. С постановление от 04.10.2018 г. на ВОП досъдебното производство било спряно, а с постановление от 31.05.2022 г. досъдебното производство било прекратено, но това постановление било обжалвано. Ищецът поддържа, че продължителността на досъдебното производство от над 30 години към момента на предявяване на настоящия иск нарушила правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от производството, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх, че същото се води формално, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта.

Заявява, че бил лишен от възможността да се конституира като частен обвинител в съдебната фаза, за да поддържа обвинението срещу виновните лица за извършените спрямо него деяния, както и да се конституира като граждански ищец, за да може да предяви иск за обезщетяване на вредите, причинени от тези деяния. Забавянето довело до невъзможност да се реализира наказателната отговорност на виновните лица, а очакването за възмездие останало неудовлетворено и задълбочило чувството му за липса на справедливост. При така изложените твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на посоченото дело в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска. Твърди, че с постановление от 31.05.2022 г. наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр чл.2, ал.1, т.4 от НПК, поради смъртта на единствения жив обвиняем по делото – Г. И. А... Твърди, че при това положение, съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, абсолютна 2 процесуална предпоставка за предявяване на иска е да се изчерпи административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета “а“ от ЗСВ. Релевира доводи, че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012 г. /ДВ, бр. 98/11.12.2012 г./ и няма обратно действие, поради което урежда само онези житейски хипотези, които са се осъществили след приемането й. Оспорва иска като недоказан. Твърди, че разследването е било провеждано системно и ритмично. Поддържа, че следственото дело се отличава с голяма фактическа и правна сложност, наказателното производство е било спирано, по него са били извършвани и множество съдебни поръчки в Република Турция, някои от които не са били изпълнени, което също е забавило производството. Делото на два пъти е било внасяно в съда, като тези периоди следва да се приспаднат от общата продължителност на процеса.

Твърди, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца, не са от забавеното разследване, а от самия възродителен процес. Поддържа становището, че в исковата молба са изложени твърдения за деяния, извършени срещу ищеца през периода м.март 1985г. до изселването му в Турция през 1989 г., при което са били накърнени негови основни права и свободи – ограничено е било правото му на свободно придвижване, на етническа принадлежност, произход и религия, убеждения и др. Счита, че тези вреди не подлежат на обезщетяване по реда на чл.2б , ал.1 от ЗОДОВ, тъй като законодателят е уредил тези обществени отношения в Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/.

Оспорва твърденията, че продължителността на наказателното производство е попречила на ищеца да упражни гражданските си права. Твърди, че съдът следва да съобрази момента, от който ищецът е придобил качеството на страна в наказателния процес и евентуално продължителността на увреждането. Оспорва иска по размер, като твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно. Оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните в настоящото исково производство писмени доказателства се установява, че е висящо наказателното производство по сл.дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, образувано с постановление от 31.01.1991 г. на Прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на СВОП, а по-късно преобразувано като досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП за разследване на престъпления, извършени през време на „възродителния процес“.

Наказателното производство е било образувано през 1991 г., като разследването по него първоначално се е водило срещу петима обвиняеми по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, затова че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление всеки от обвиняемите в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл.

20, ал. 2 от НК, затова че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано 3 престъпление обвиняемите в съучастие злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, преместване принудително от работа и дисциплинарно уволнение, поради несъгласие с промяната.

Обвиняемите по производството са предавани на съд с внасяне на обвинителен акт на 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г., като образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непосочване на пострадалите лица за определяне на характера и размера на вредите от инкриминираното деяние, засягащо както правото на защита на обвиняемите, така и правата на пострадалите лица при образуване на съдебното производство - чл. 54 и 55 от НПК (отм.), неясно изложение на обстоятелствата или липсата на такова относно състава на престъплението по чл. 387, ал. 2 във вр. с, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение, противоречия в обвинителния акт и нарушения на правото на защита на обвиняемите.

Наказателното производство е било върнато от съда на Прокуратурата за отстраняване на така допуснатите нарушения, съответно на 09.02.1995 г. и 28.04.1998 г., като след прекратяването му през 1998 г. - 1999 г., в частта по отношение на двама от обвиняемите, поради настъпилата им смърт, същото е продължило само спрямо обвиняемия Г. А...

Този обвиняем е разпитан на 07.12.2012 г., когато е поискал производството да бъде прекратено, поради изтичане на давността относно наказателното преследване за престъплението, по което му е повдигнато обвинение.

С постановление от 04.10.2018 г. по ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП –София производството по досъдебното производство е спряно до изпълнението на възложена съдебна поръчка за разпит на очевидци на извършеното деяние. Във връзка с досъдебното производство в Софийски градски съд през 2018 г. са образувани множество дела по чл. 368 от НПК за ускоряване на наказателното производство и дела по чл. 244 от НПК срещу постановлението за спиране на наказателното производство, включително и по жалба на ищеца.

Впоследствие с постановление от 31.05.2022 г. по ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП –София производството по досъдебното производство е прекратено. Това постановление на прокуратурата е отменено с определение от 22.12.2022 г. по внчд № 821/2022 г. на САС и делото е върнато за продължаване на процесуално-следствените действия.

Видно от протоколи за разпит на свидетел – пострадал от 19.10.2001 г. и от 09.07.2025 г. по ДП № II-048/1999 г. на ВОП-София Д. М. Ю. има качеството на пострадало лице по досъдебното производство.

Ищецът е бил въдворен в лагер „Белене“ през периода 08.03.1985 г. – 25.02.1988 г., което се установява от списък на лицата по чл.39, преминали през остров Белен, издаден от МВР, с рег. № 637/28.07.1986 г./ л. 347 – гръб и л.294/.

4

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че ищецът Д. М. Ю. е бил записан и с имена Д.М.С..

С решение на Народно събрание, публикувано в Държавен вестник, бр.44/01.06.1990г. е обявена политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишените от свобода и въдворени в Белене общо 517 лица във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българите и са изброени тези лица, сред които е и ищецът.