Решение № 1958 от 19.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1958 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100102245 по описа за 2022 година

Делото е образувано по следните обективно съединени осъдителни искове, предявени от ищеца Юробанк България“ АД срещу ответницата А.М.

Х.: иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ, за заплащане на главница по договор за банков кредит, с цена на този иск 53 175,31 лева; иск с правно основание чл. 430 ал. 2 ТЗ за заплащане на договорна лихва за периода 21.01.2021 г. – 23.09.2021 г., с цена на този иск 2268,24 лева; иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.01.2021 г. – 23.02.2022 г., с цена на този иск 2506,54 лева; и иск с правно основание чл. 78 от ЗЗД за заплащане на платени от банката такси, имащи характер на разноски по изпълнението, с цена на този иск 48 лева.

Ищецът търговска банка „Юробанк България” АД гр. София излага, че на 21.12.2015 г. между него като кредитор и ответницата А. Х. като кредитополучател бил сключен договор за предоставяне на целеви кредит за заплащане от кредитополучателя на таксите във висше учебно заведение.

Съгласно договора, банката кредитор предоставила на кредитополучателя кредит в общ размер 61 187,47 лева за заплащане на шест семестриални такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които по 9178,12 лева, дължими за оставащия срок на обучение на кредитополучателя. Кредитополучателят можел да усвоява суми по кредита два пъти на една учебна година от периода на обучение, като отправи писмени искания до банката не по-късно от пет дни преди изтичане на срока за заплащане на съответната семестриална или годишна такса за обучение. Кредитополучателят дължал на банката кредитор фиксирана годишна лихва в размер на 6,5%. Кредитополучателят ползвал 1 гратисен период от 48 месеца от датата на сключване на договора до 21.12.2019 г., през който не дължал плащания, а банката начислявала лихва, която се капитализирала към главницата. След този период, кредитополучателят се задължавал да погасява кредита и уговорените лихвени плащания с ежемесечни погаситени вноски на 21 число всеки месец.

В съответствие с договора, банката кредитор превела по сметка на кредитополучателя първоначалната семестриална такса на 21.12.2015 г., а впоследствие кредитът е усвояван чрез преводи по разплащателната сметка на кредитополучателя и на учебното заведение, в съответствие с представените уверения за съответния записан семестър.

Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си да представи документ за записан следващ семестър и не е погасила три последователни месечни вноски с падеж съответно 21.01.2021 г., 21.02.2021 г. и 21.03.2021 г., поради което банката изпратила покана за обявяване на кредита за предсрочна изискуемост без да се прекратява действието на договора. Поканата била връчена при условията на чл. 47 ГПК на 23.09.2021 г.

На основание изложените обстоятелства ищецът „Юробанк България“ АД гр. София прави искане до съда да осъди ответницата А. Х. да заплати на ищеца следните суми:

- сума от 53 175,31 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

- сума от 2264,28 лева договорна лихва за периода 21.01.2021 г. – 23.09.2021 г.

- сума от 2506,54 лева мораторна лихва за периода 21.01.2021 г. – 23.02.2022 г.

- сума от 48 лева обезщетение за уведомяване.

Делото е било разгледано с участието на особен представител на ответницата, който оспорва исковете със следните възражения:

- възражение за ненастъпила изискуемост на вземанията по кредита, предвид неполучаването от ответницата на поканата, с която вземанията са обявени за предсрочно изискуеми;

- възражение за недоказаност на усвояването на кредита от ответницата;

- възражение срещу удостоверителната сила на представените извлечения от счетоводните книги на банката;

- възражение за непредставяне на погасителен план и за нарушаване правата на ответницата като потребител;

- възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва;

- възражение срещу дължимостта на мораторна лихва, поради липса на забава от страна на ответницата;

2

- възражение за недължимост на претенцията за такси, които не били необходими разноски във връзка с договора.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Ответницата А. Х. била студент в Американския университет Благоевград със специалност икономика, редовна форма на обучение, срок на обучение четири години (осем семестъра) като първоначално било предвидено обучението да завърши през м. декември 2018 г. (уверение л. 9).

С договор за студентски кредит от 21.12.2015 г. ищецът „Юробанк България“ АД е отпуснал на ответницата А. Х. целеви кредит в максимален размер 61 187,47 лева. Предназначението на кредита било заплащане на 6 бр. семестриални такси за обучение на ответницата във висше учебно заведение.

В договора за кредит било предвидено сумата по кредита да се усвоява чрез преводи по сметка на учебното заведение. Страните уговорили договорна лихва, която в чл. 4 от договора с цифри е изписана като 6,500%, а с думи – седем процента. Договорът предвиждал в чл. 6 гратисен период от 48 месеца, считано от датата на сключване – 21.12.2015 г. до 21.12.2019 г., , в който период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихви по кредита. Според чл. 6 ал. 3 от договора, за гратисния период банката начислявала лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализирала чрез прибавяне към главницата ежегодно, считано от датата на първо усвояване на сумата. В съответствие с тази клауза, в чл. 7 от договора било предвидено след изтичане на гратисния период дължимата от ответницата главница да обхваща сума от реално отпуснатите средства за такси за обучение и капитализираните годишни лихви през гратисния период. От приложените банкови бордера и съдебно-счетоводната експертиза е видно, че кредитът е бил изцяло усвоен на траншове, съответстващи на размерите на семестриалните такси, съответно на дати 21.12.2015 г. – 9178,12 лева, 08.12.2016 г. – 9596,80 лева, 04.01.2017 г. – 1101,74 лева, 08.12.2017 г. – 9707,78 лева, 15.05.2018 г. – 9544,22 лева и 13.12.2018 г. – 10 084,29 лева.

Общият размер на усвоения кредит е 49 212,95 лева.

По делото не са представени доказателства за пълно погасяване на вземанията по кредита от ответницата. От изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата е направила погасителни вноски в общ размер 7829,42 лева (таблица 3.1.2 на ССЕ стр. 9 л. 125)Според заключението на вещото лице, размерът на погасената главница е 4223,10 лева, а размерът на погасената договорна лихва е 3606,32 лева. Отчетено е погасяване на лихва за забава с общ размер на погасената част 105,72 лева.

Според заключението на вещото лице, размерът на начислената лихва за гратисния период, която банката кредитор е капитализирала към дължимата главница, е 8185,38 лева. Размерът на неплатената главница, без включената към нея капитализирана лихва, е 44 989,92 лева.

Ищецът е изпратил чрез ЧСИ покана на адреса, посочен от ответницата, с изявление за обявяване на вземанията по кредита за 3 предсрочно изискуеми. Поканата е била връчена по реда на чл. 47 ГПК, като срокът за получаване на книжата след залепване на уведомлението е изтекъл на 23.09.2021 г. С изтичането на срока поканата следва да се счита връчена на основание чл. 47 ал. 3 ГПК. С горното съдът приема от правна страна, че е настъпила изискуемостта на вземанията на банката кредитор по договора за целеви кредит.

При така изложеното съдържание на клаузите в договора за кредит, съдът констатира основание за частична нищожност на чл. 6 ал. 3 от договора в частта й по второто изречение, която предвижда начислената през гратисния период лихва да се капитализира чрез прибавяне към главницата ежегодно, считано от датата на усвояване на суми по кредита. С клаузата в тази й част се предвижда прибавяне на лихва върху олихвяемо вземане, последица от което е начисляване на лихва върху лихва, недопустимо в отношенията с нетърговец, по аргумент от чл. 294 ал. 2 ТЗ.

В съответствие с така изложените установени по делото обстоятелства, съдът намира за основателна претенцията на банката за неплатената част от усвоената главница по договора за целеви кредит, която част експертизата определя на 44 989,92 лева. Искът с правно основание чл. 430 ал. 1 ТЗ е основателен до този размер. Искът е неоснователен в частта му над този размер до предявения размер от 53 175,31 лева, поради неправомерно прибавяне към главницата на вземания за договорна лихва през гратисния период на договора за кредит.

Искът с правно основание чл. 430 ал. 2 ТЗ е основателен до размер 1994,60 лева. Лихвата е определена от вещото лице върху „преизчислената главница“, т.е. върху непогасената главница, към която не са прибавени лихвите, начислени през гратисния период. В останалата част до предявения размер от 2264,28 лева искът е неоснователен.

Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е частично основателен. Размерът на лихвата за забава до 23.09.2021 г. следва да се определи според размера на неплатените погасителните вноски с настъпил падеж, съгласно погасителния план, и периода от настъпилия падеж на съответната погасителна вноска до 23.09.2021 г. – датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В съответствие с горното, неоснователна е претенция за законна лихва в частта й върху погасителните вноски за месеците януари, февруари и март 2021 г. От обстоятелствената част на експертизата (таблица 3.1.2) е видно, че за периода 21.01.2021 г. – 25.03.2021 г. плащанията по главницата са в общ размер 1412,39 лева, при дължими за този период (21.01.2021 г. – 21.03.2021 г.) вноски в общ размер 1003,47 лева (погасителен план л. 31). Ответницата е заплатила 408,92 лева в повече за вноски по главницата. Следователно, ответницата не дължи лихва за забава за погасителните вноски с падежи 21.01.2021 г., 21.02.2021 г. и 21.03.2021 г. За месец април вноската за главницата е частично погасена с плащанията до 25.03.2021 г., като непогасената част е в размер 62,90 лева. Тъй като на вещото лице не е била 4 възложена задача за определяне на законната лихва, същата следва да се определи от съда чрез използване на програмата в calculator.bg. Според размера на неплатените погасителни вноски за главница, и лихвения период, законна лихва върху забавените погасителни вноски до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е в следните размери:

След дата 23.09.2021 г. до дата 23.02.2022 г. – крайната дата на претендирания период, законната лихва следва да се изчисли върху непогасената част от главницата, която е 44 989,92 лева. Размерът на законната лихва върху непогасената главница за периода 24.09.2021 г. 23.02.2022 г. е 1912,07 лева. Общият размер на дължимата лихва за забава е 1947,98 лева. Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е основателен до този размер. В останалата част до пълния предявен размер от 2506,54 лева искът следва да се отхвърли.

Искът с правно основание чл. 78 ЗЗД за сумата от 48 лева е основателен. Направените разноски за уведомяването се удостоверяват от представения платежен документ (л. 58). Разноските за уведомяването на ответницата за обявяването на кредита за предсрочна изискуемост имат характер на разноски по изпълнението и са в тежест на длъжника. Поради това, следва искът по чл. 78 ЗЗД да бъде уважен в пълния му размер.

Ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер 6594,48 лева, според уважената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София ул.

****, без настоящ адрес в Р. България, да заплати на търговска банка „Юробанк България” АД гр. София ЕИК ****, седалище и адрес на 5 управление: гр. София р-н Витоша, Околовръстен път № 260 сумата от 44 989,92 лева (четиридесет и четири хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) непогасена главница по договор за студентски кредит № UL710 от 21.12.2015 г., ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 430 ал. 1 ТЗ над тази сума до предявения размер от 53 175,31 лева като неоснователен.