Решение № 116 от 03.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. П., 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря В. Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500770 по описа за 2021 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1924 по описа на съда за 2020 година е отхвърлен предявеният от М. П./М.Р./ гражданка на П. с адрес :А.Я.2/7,80-034, Г., Република П., чрез пълномощника и адв.В. М. със съдебен адрес гр.С., ул.“И.“№4, офис 7 срещу Държавна психиатрична болница -П., гр.П., ул.“Б.“№28 , представлявана от доктор Д. А. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени на 26.06.2015 г. неимуществени вреди в резултат на незаконно и принудително задържане и лечение, без да са налице условията, предвидени в Закона за здравето, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В срок решението е обжалвано с въззивна жалба от М. П..

Решението било постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обуславяло 1 неговата неправилност и необходимостта от отмяната му и пререшаването на спора.

По делото било установено, че полската гражданка М. П. е била задържана и хоспитализирана против волята й в Държавната психиатрична болница - гр. П. на 26 юни 2015 г. Г-жа П. не била изразила съгласие нито за посещението, нито за престоя в болницата, което било установено от декларация за информирано съгласие за лечение и формуляра за приемане на болен и от събраните гласни доказателства. Жалбоподателката не била информирана за причината за задържането й , не й е осигурен преводач по време на престоя в психиатричната болница. Тези обстоятелства се установили от свидетелските показания на д-р Ю..

Съдът приел в мотивите си, че д-р Ю. е помолила една от пациентките, която говори английски, да й превежда казаното от М., но „пациентката й обяснила, че полската гражданка говори само цинизми и лоши думи за лекаря." Очевидно съдът поставил акцент върху това какво е казала пациентката, данни, които косвено получава от преразказа на свидетелката, а не върху факта, че на нея не й е бил осигурен превод, респективно не й е било обяснено на разбираем език какво ще се случи с нея в психиатричната болница. Липсата на превод било недопустимо третиране спрямо гражданка на чужда държава, което се подсилва от факта, че същата е хоспитализирана в психиатрична клиника принудително, против волята й. Ищцата не получава никакво обяснение какво налага принудителното й задържане, седиране, обездвижване, третиране с лекарства, отнемане на вещите й и изобщо лишаването й от възможността да упражни свободна воля да напусне държавната психиатрична болница. Безспорно било доказано, че е липсвала комуникация между жалбоподателката и персонала на болницата, породена от езиковата бариера, която не е преодоляна с осигуряването на преводач.

Състоянието на М. П., каквото и да е било то, е можело да бъде положително повлияно от адекватно обяснение за това какво е болничното заведение, в което се намира, защо е там, какви действия ще бъдат предприети спрямо нея, какви медикаменти ще й бъдат поставени и не на последно място - колко ще е вероятната продължителност на престоя й в болничното заведение. Вместо това, липсата на посочената информация неизбежно довела до влошаване на състоянието на жалбоподателката, предизвикало е страх, паника и чувство за 2 безпомощност. Това състояние погрешно е било възприето като такова с признаци на разстройство на съзнанието. Състоянието на жалбоподателката не било обективно и непредубедено възприето от болничния персонал. Тези обстоятелства не били обсъдени от първоинстанционния съд.

Съдът приел също ,че пациентката била имобилизирана и фиксирана, за да може да бъде съблечена и да й се направят манипулации и тогава полицаите си тръгнали. Тези действия представлявали нарушение от страна на ответника на забрана съгласно чл. 3 от ЕКЗПЧОС за подлагане на изтезания и нечовешко или унизително отношение,което не било съобразено от съда.Задържането на жалбоподателката в психиатричната болница - ответник по делото, причинило извънреден стрес и последващи емоционални и психологически проблеми за нея, които и до момента не е преодоляла.

Предисторията на постъпването на М. П. в психиатричната болница в П. била свързана с участието й в студентска програмата за международен културен обмен „Еразъм +". Част от проекта включвал подготовката и изпълнението заедно с другите участници на художествено представление в гр. Б.. На 26 юни по време на репетициите ищцата преживяла инцидент, чието начало се поставя с конфликт с една от участничките, която нанася удар в лицето й. След ескалация на напрежението, г-жа П. започва да се чувства в опасност и взема решение да сигнализира в полицията. М. е използвала телефона на непознат човек на улицата, тъй като в момента не разполагала със собствения си телефон. Както става ясно от свидетелските показания на полицейския служител Ш., самият сигнал не е изложен по телефона директно от г-жа П., а е подаден посредством гражданина - собственик на телефона, тъй като е била налице езикова бариера между нея и служителите в РУП - П., получили сигнала, макар тя да говори свободно английски език.

На място е изпратен полицейски служител от участъка в Б., който не е успял да осъществи комуникация с жалбоподателката, тъй като е установил, че тя не говори български, а той самият не е имал уменията да комуникира на друг език освен българския . Фактът, че на сигнала е изпратен служител, който говори единствено местния език, макар предварително да е било ясно, че сигналът е подаден от чужденка, която не говори български, обстоятелството, че поради това същата е откарана в сградата на полицията в П. за изясняване на случая, е предизвикало допълнителен страх и безпокойство у полската 3 гражданка. Ищцата подала сигнал за това, че е попаднала в ситуация на насилие, но вместо да получи помощ, вместо да бъде изпратен служител, който има елементарно познание по английски език, е бил изпратен полицай, който по никакъв начин не е бил подготвен да се справи със ситуацията. Така в крайна сметка възприятието на ищцата съвсем логично е, че тя, която е потърсила помощ, се е оказала в ситуация на задържана. Въпреки това, последващите действия показвали, че тя е положила усилия, за да се съобрази със ситуацията и се е надявала да получи някаква помощ. Тези обстоятелства по никакъв начин не са коментирани от първоинстанционния съд.

Както бе изяснено от свидетелските показания, в РУП П. пристигнал и Д.Е. - координатор на проекта, в който участва ищцата. Полицейският инспектор в районното управление в П. снема писмени и устни обяснения от Е. който излага собствената си версия за случилия се инцидент. Самият Е. заяви в показанията си, че е отказал да коментира с М. какви показания излага пред полицията. В този момент и за полицейските органи станало ясно, че гжа П. има намерение и желание да си тръгне по-рано от предвидения край на мероприятието (на практика 2 дни по-рано), но както и Е. е заявил, „организацията на мероприятието не позволява това да стане".

Видно от свидетелските показания на инспектор Ш., приети от съда безспорни и достоверни, на жалбоподателката е дадена възможност да се свърже с полското посолство в България, но тя нямала спомен това да се е случило. Проведената на английски език „беседа" с жалбоподателката, за която свидетелят Ш. твърди, че се е състояла, не е оставила никакъв спомен у нея. Въпреки показанията на свидетеля, тя отрича да е имала пряк и непосредствен вербален контакт със служителите на реда, на разбираем и за двете страни език. Този контакт е бил опосредстван от Д.Е., чиито са и твърденията, че „тя и другите участници в проекта са употребявали алкохол до ранните часове на денонощието" и по думите на самия Е. „това може да е оказало някакво влияние". Нямало никакви доказателства ,че ищцата е употребявала алкохол, освен показанията на св.Е.. Включително и органите на реда не са установили към момента на първоначалния си или последващ контакт с нея, да е имала видими признаци на човек в алкохолно опиянение, или на такъв, който е злоупотребил с алкохол предходната вечер.

След разказа на координатора на събитието, който органите на 4 полицията възприемат безкритично, на жалбоподателката не била осигурена никаква - нито физическа, нито правна защита (не е осигурен служебен адвокат), а същата е оставена да си тръгне сама, без да й бъде оказано някакво съдействие.Веднага следва да се отбележи ,че тези доводи в жалбата не са относими към предмета на спора ,тъй като нямат връзка с действията на ответника ,срещу когото е насочен иска.

От съставените от органите на реда и болничните власти документи не можел да се направи извод за това те изобщо да са комуникирали с жалбоподателката по какъвто и да е начин, в качеството й на потенциална пострадала. Всичките им действия били предубедени ,на база сведенията дадени от св.Е. който имал интерес да не позволи тя да напусне мероприятието.

Действията на болничното заведение били в нарушение на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Жалбоподателката като пострадала се опитала да информира персонала на болничното заведение, че е била жертва на принуда, прераснала във физическо насилие, но вместо да получи подкрепа, е станала обект на ново насилие. Съгласно чл. 4, ал.1, „Държавите членки гарантират, че от първия контакт с компетентния орган жертвите получават без ненужно забавяне следната информация, за да им се даде възможност да се ползват от правата, установени в настоящата директива: ..." Чл. 7 пък регламентирал правото на устен и писмен превод. Това са все права, чието спазване институциите в България - полицейски власти, болнични власти, не просто не са осигурили за жалбоподателката, но потъпкали сериозно. В самия преамбюл на Конвенцията се предвижда много важно изискване, приложимо към качеството на жалбоподателката, което е потъпкано от българските власти:

„(38) Специализирана подкрепа и правна защита следва да бъде предоставяна на лицата, които са особено уязвими или се намират в положение, при което са изложени на особено висок риск от увреждане, като лицата, подложени на повторно насилие при близки взаимоотношения, жертвите на насилие, основано на пола, както и лицата, които стават жертва на други видове престъпления в държава членка, на която не са граждани и в която нямат 5 обичайно местопребиваване."

Жалбоподателката е искала да напусне мястото, да си тръгне по-рано, макар и на автостоп за С., от където да хване автобус за З., но двама от координаторите на проекта - С.П. и Д.Е. започват да я следват с кола, за да я възпрат да си тръгне. На практика, незаконното ограничаване на правото на придвижване завършва с незаконно задържане за нея, което е позволено от органите на реда и продължава до тяхната поява. С това пък се нарушават правата на полската гражданка гарантирани й от Европейската конвенция за правата на човека - чл. 2 от Протокол № 4 гласи: „ЧЛЕН 2 Свобода на придвижване 1. Всеки, който се намира на законно основание на територията на дадена държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство в пределите на тази територия. 2. Всеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята. 3.

Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. 4. Правата, признати в параграф 1, могат да бъдат също така предмет на ограничения в определени зони. Ограниченията трябва да са въведени в съответствие със закона и оправдани от гледна точка на обществения интерес в едно демократично общество." Жалбоподателката е била физически задържана от С.П. и Д.Е. с употребата на сила и принуда, така, че да не може да мърда до появата на органите на полицията. Тези действия са предизвикали страх и паника у г-жа П., тя не е можела да вербализира проблема и случващото се пред полицаите, не й е бил осигурен превод, както тогава, така и на по- късен етап. Пътуването на автостоп не било забранено в България, нито пък някъде в цивилизования свят. Опитите на полицията и организаторите на проекта, да предотвратят намерението на жалбоподателката да се придвижи свободно до С., освен че грубо нарушавали правата й, на практика й създават усещането, че нещо нередно и застрашаващо здравето и жИ.та й може да се случи.