Решение № 106 от 31.07.2020, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.Кърджали,

31.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА при секретаря Мелиха Халил и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП – Кърджали като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 55 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.К.П. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 31/ 27.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 29/ 2020 г. по описа на РС – Момчилград. Изложени са съображения за неправилност на оспореното решение поради липса на мотиви относно: прилагането на чл.28 от ЗАНН; допуснатото от наказващия орган нарушение на чл.58, ал.1 ЗАНН, тъй като НП не било връчено лично на наказаното лице; доводите на жалбоподателя за несправедлив размер на наложеното наказание и тези за липса на точно и ясно описание на нарушението, както и дали е налице ощетяване на фиска. Твърди се, че вмененото нарушение, на касатора, е несъставомерно. Иска се да се отмени оспорено решение и се постанови решение, с което се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

От пълномощника му е постъпила молба за даване ход на делото и съображения в подкрепа на изложеното в касационната жалба.

Ответникът – Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска “ – Пловдив, при ГД „МРР“ в ЦМУ-Агенция „Митници“, чрез пълномощника си по делото, в писмено становище за посочва доводи за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и за наличие на посоченото в НП нарушение, доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и че маловажните случаи на нарушения по ЗАДС се разглеждат съобразно правилото на чл.126б, ал.2 от с.з., а не по общото правило на чл.28 от ЗАНН.

Представителят на ОП

– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 29/ 2020 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение

РС – Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № № 4895/ 2019 г./ 07.01.2020 г., издадено от съвместяващ длъжността „Началник на отдел „МРР Тракийска“, гр.Пловдив, при ГД „МРР в ЦМУ – Агенция митници“, с което на С.К.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС, на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. и на основание чл.124, ал.1 от същия закон стоката – 5 стека (петдесет кутии) цигари с марка „***“, предмет на нарушението, е отнета в полза на държавата.

След като обсъдил събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установено, че на посочените в АУАН и в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят, като физическо лице, е държал акцизни стоки без бандерол, а именно: 50 кутии цигари, марка „***“. Във връзка с възраженията на жалбоподателя за несъответствие между датата на издаване на наказателното постановление - 07.01.2020г. и годината посочена след неговия номер /4894/2019/, съдът приел, че номерът, посочен като такъв на НП е номера на административнонаказателната преписка, а датата на издаване на НП е изрично посочена и тя е 07.01.2020 год. НП е надлежно връчено по пощата, на Ц. Х. – *** на жалбоподателя.

В оспореното решение са изложени съображения относно възражението за необсъждане приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на НП този въпрос е бил обсъден, но съобразно специалната норма на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. РС – Момчилград е приел, че правилно са определени вида и размера на наложеното наказание, както и постановеното, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, отнемане на вещите, предмет на нарушението.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения акт с материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. При постановяването му не са допуснати и нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му.

Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. По съществото на спора правилно е прието, че описаното в НП нарушение на ЗАДС е доказано от обективна и субективна страна.

Държането на процесните акцизни стоки от касатора, не се оспорва и се установява от приложените по делото писмени обяснения, от неговите показания, дадени в хода на ДП №***/*** г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели – В. П., В. М. и Г. К. Последните показания правилно са били кредитирани от съда, тъй като са взаимно свързани, последователни и се подкрепят от останалия доказателствен материал. В тази връзка правилно е установено, че касаторът е държал процесните 50 кутии цигари без акцизен бандерол, за което деяние е бил санкциониран с издаденото НП.

Неоснователни, по изложените в оспореното решение доводи, които настоящата инстанция споделя напълно, са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че не всяко нарушение на изискванията за съставяне на акта или издаване на НП е съществено и води до незаконосъобразност на НП. Съществено е това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а такова ограничаване ще е налице при нарушения, които биха могли да доведат до различни констатации относно нарушението, нарушителя и неговата вина. Такива нарушения са налице и когато създават пречка, чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В конкретния случай, такива съществени нарушения не се констатираха, защото по никакъв начин не се променя крайния извод за самоличността на дееца и за извършеното от него нарушение. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат подробно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от доказателствата по делото, санкционираното лице е осъществило правото си на защита в пълен обем. АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно са приложени и относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Съответен на закона е и изводът на районния съд, за законосъобразност на вида и размера на наложеното наказание, както и на постановеното отнемане на вещите, предмет на нарушението. В случая, при наличието на специална норма, регламентираща маловажните случаи на нарушения по ЗАДС, каквото е и процесното, не са налице предпоставките за прилагането на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. От своя страна, предвид установения размер на дължимия акциз – 202,75 лв. ( съответно – двойният размер е 405,50 лв.), неприложима е и хипотезата на чл.126б, ал.2 ЗАДС, определящ като маловажни случаите, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.

При тези данни, касационната инстанция намира, че административното нарушение е установено по безспорен начин и като е потвърдил обжалваното НП, районният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Ето защо, на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд Р Е

Ш И :

Оставя в сила Решение № 31/ 27.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 29/ 2020 г. по описа на РС – Момчилград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.