Решение № 281 от 11.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000221 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260103 от 19.09.2022 г.,постановено по т.д.№1270/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.,е осъден ответникът „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, район „О.“, бул. „К.“ № 68,да заплати на ищеца Д. С. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.“ № 229, ет. 3, ап. 4 сумата от 50 000 лв.

/петдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и сумата от 1 902,67 лева /хиляда деветстотин и два лв. и 67 ст./, представляваща имуществени вреди, вследствие на ПТП от 14.11.2015 г., ведно със законната лихва от 29.10.2017 г. до окончателното изплащане, и са отхвърлени като неоснователни исковете на Д. С. П., с ЕГН ********** против „Д.“ АД, с ЕИК *** за заплащане на сумата над 50 000 лева до претендираните 100 000 лева-обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания и за сумата над 1 902,67 лева до претендиралите 3 805,34 лева, представляваща имуществени вреди, вследствие на ПТП от 14.11.2015 г., ведно със законната лихва от 29.10.2017 г. до окончателното плащане.

Със същото решение е осъдено ответното дружество „Д.“ АД-гр.С., с ЕИК *** да заплати на Д. С. П., с ЕГН **********, сумата от 3 979,10 лева, представляваща разноски, съразмерно уважената част от исковете.

И на следващо място,с решението от 19.09.2022 г. на ОС-С. е осъден Д. С. П., с ЕГН ********** да заплати на „Д.“ АД, с ЕИК *** сумата от 2 795,16 лева, представляваща разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.

С определение №260056 от 06.02.2023 г.,постановено по горното т.д.№1270/2020 г.

1 по описа на Окръжен съд-С.,е оставена без уважение като неоснователна молба с вх.

№263808/09.11.2022 г. на ищеца Д. С. П., подадена чрез пълномощника му адв. М. З. по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №260103/19.09.2022 г.,постановено по същото дело,в частта за разноските.

Настоящото въззивно производство е образувано на основание въззивна жалба,подадена от ищеца в първоинстанционното производство Д. С. П.,чрез пълномощника му адв.М. З.,с която описаното по-горе съдебно решение от 19.09.2022 г. се обжалва частично,а именно в частта,с която предявените от ищеца П. против „Д.“ АД-гр.С., с ЕИК *** осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,претърпени от ищеца в резултат на ПТП от 14.11.2015 г.,са отхвърлени като неоснователни за разликата над уважения съответен размер от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди/ и за разликата над уважения размер от 1902,67 лв. до претендирания размер от 3805,34 лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.10.2017 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят твърди,че първоинстанционният съд е отхвърлил исковете над уважения до пълния им предявен размер,тъй като е приел,че възражението на застрахователното дружество по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД е основателно и с оглед на това е намалил претендираните от ищеца застрахователни обезщетения /и сторените по делото разноски/,с 50 5 самоучастие и принос на ищеца.Заявява,че същото решение е неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната му част,защото възражението за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД е недоказано и неоснователно и не е следвало да се уважава от съда.Оспорва изводите на съда и възприетата от него фактическа обстановка в тази насока,като твърди,че съдът погрешно е обсъдил фактите и е достигнал до погрешен извод,че ищеца,като участник в ПТП,е извършил нарушение на правилото на чл.20 от ЗДвП и с действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50 процента.Жалбоподателят заявява,че оспорва първо,че ищеца изобщо има принос в настъпването на ПТП и оспорва като неправилен и необоснован размера на приетия от съда процент на съпричиняване.Посочва в този контекст,че едва с постановеното решение съдът е установил по собствен почин,без да е сезиран с подобно възражение,нарушение на чл.20 от ЗДвП,каквото твърдение не е направено от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.Освен това излага аргумента,че посочената норма е обща и касае съобразената скорост на движение на участниците в движението и при управлението на МПС,ищеца се е съобразил с всички обстоятелства,имащи значение за безопасното изпреварване на друг участник в движението.Посочва,че на пътното платно са се намирали само управлявания от ищеца мотоциклет и управлявания от деликвента лек автомобил,като те са се движели в една посока в различни пътни ленти на платното за движение и единствената причина за настъпване на ПТП е навлизането в съседната пътна лента на управления от деликвента автомобил в момент,когато тази лента е заета от приближаващ друг участник в движението.Жалбоподателят-ищец твърди,че е реагирал своевременно на възникналата опасност,но не е имал възможност да спре и да предотврати настъпването на ПТП.

В жалбата си ищецът-жалбоподател твърди още,че от приетите без възражеиня от страните ССМАТЕ и допълнителна САТЕ се е установило,че скоростта на движение на мотоциклета не е в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и ищеца не е имал възможност да предвиди и предотврати настъпването на ПТП,дори и при движение със скорост в рамките на ограничението за съответния пътен участък от 50 км/час.Такава възможност той би имал само при движение със скорост от 42,95 км/час или само при движение със скорост под така изчислената.Предвид заключението на вещите лица по изготвените и приети комплексна и допълнителна експертизи,жалбоподателят счита,че извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на ищеца е неправилен,тъй като му се вменява задължение да се движи със скорост под ограничението 2 предвидено за населено място от 42,95 км/ч. и също така да очаква протИ.правно поведение от страна на останалите участници в движението по пътищата.Счита,че в случая не е налице причинно-следствена връзка между допуснатото от ищеца нарушение на ЗДвП-движение с превишена скорост в населено място и настъпилия вредоносен резултат.Причината за настъпване на ПТП,според жалбоподателя,е единствено поведението на другия участник и превишената скорост на движение на ищеца не е допринесла по никакъв начин за настъпване на ПТП.В продължение на този довод жалбоподателят поддържа,че щом като процесното ПТП би настъпило и при движение на мотоциклета с 50 км/час,то възражението за съпричиняване е недоказано и няма как да бъде вменявано задължение на ищеца да управлява със скорост по-ниска от разрешената,така наречена съобразена скорост,за да може да предотврати настъпване на ПТП при отнемане на предимство.Счита още за напълно недоказани,протИ.речиви и неотносими изводите на съда,че макар да липсват жилищни сгради,на мястото на произшествието от едната страна имало чешма и бензиностанция,а от другата се намирал парк и често се било наблюдавало пресичане на пътните платна от пешеходци.Според жалбоподателя,приносът на пострадалия трябва да е конкретен-да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива от страна на пострадалото лице,както и да е доказан,а не хипотетичен и предполагаем.Позовава се и на практика на ВКС в този аспект.

В обобщение,жалбоподателят Д. П. смята,че от преценката на събраните по делото доказателства се налага еднозначния извод,че той с поведението си не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и приетото от съда наличие на съпричиняване е недоказано и неоснователно,а дори и да се приеме съпричиняване,смята,че изобщо не е справедлИ. то да бъде определено в посоченият от съда размер от 50 % принос на ищеца.

И въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,жалбоподателят П. моли да бъде отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго решение,с което да се уважат изцяло предявените от ищеца искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и аксесорните искове за лихви за забава,както и да му бъдат присъдени сторените разноски пред първата инстанция в пълен размер.Евентуално моли,ако настоящият съд приеме,че е налице съпричиняване,да бъде намален размера на процента на принос на ищеца за настъпване на вредата,тъй като размера приет от първоинстанционния съд е неправилен,необоснован и незаконосъобразен.Моли да му бъдат присъдени и направените разноски пред въззивната инстанция,включително възнаграждение за един адвокат.

От въззиваемия “Д.”АД-гр.С. с ЕИК ***,чрез пълномощника му адв. Д. Х.,е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба.В същия е заявено,че дружеството оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.Изложен е аргумента,че в производството пред първата инстанция ищецът не е доказал по основание и размер предявените от него искове,поради което доводите,изложени във въззивната му жалба са изцяло неоснователни и необосновани.Смята на необосновано поддържаното от жалбоподателя възражение за неправилно прилагане от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и в тази връзка-за неправилно отчитане на наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.Дружеството-ответник по въззивната жалба /ответник и по предявените искове/ смята,че целта на провежданото от ищеца обжалване е да получи присъждане на по-голямо обезщетение,което обаче /според дружеството/ се явява несправедлИ. с оглед действително претърпените от ищеца увреждания.Посочва,че преди да присъди определен размер,съдът следва да извърши внимателен анализ на фактическите твърдения и представените доказателства,за да обоснове извод какъв би бил справедливият размер в конкретния случай.Твърди в тази насока,че в производството пред първата инстанция въззивникът не е доказал своите твърдения,,като същевременно дружеството-ответник по категоричен начин е доказало пред 3 първата инстанция наличието на принос на ищеца за настъпване на вредите,при това равнозначен с този на деликвента.Излага и довода,че съдът правилно е отчел приноса на пострадалия Д. П. досежно търпените от него вреди и е правилно заключението на съда,че при движение на мотоциклета със скорост в рамките на позволената за пътния участък-50 км/ч мотоциклетистът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,тъй като лекият автомобил не би попаднал в опасната зона на спиране на мотоциклета.Посочва наличието и на други нарушения от страна на ищеца на правилата за движение по пътищата,за които са били съставени 8 на брой наказателни постановления и 12 на брой фиша за нарушение на същите правила.

В заключение,въз основа на изложените в отговора аргументи,дружеството-ответник по въззивната жалба моли същата да се остави без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло постановеното по т.д.№1270/2020 г. Решение на ОС-С..Моли да му се присъдят разноски за въззивната инстанция,а именно адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предмет на разглеждане по настоящото дело е и въззивна частна жалба на Д. С.

П.,подадена чрез пълномощника му адв. М. З.,против определение №260056 от 06.02.2023 г.,постановено по т.д.№1270/2020 г. по описа на ОС-С.,с което е оставена без уважение молбата на П. по чл.248 от ГПК за изменение и допълване на решение №260103 от 19.09.2022 г.,постановено по същото дело,в частта за разноските.В частната жалба е изложено становището,че това определение е неправилно и незаконосъобразно и е заявено,че то е такова по съображенията,изложени в молбата по чл.248,ал.1 от ГПК,като заедно се излагат съображения за обосноваване на това становище и в самата частна жалба.Въз основа на тях е поискано обжалваното определение да се отмени и настоящият съд да се произнесе по отношение на стораните разноски при първоинстанционното разглеждане на делото за дължимите на ищеца съдебно-деловодни разноски за платен адвокатски хонорар и държавна такса.