Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16452 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10551/2023
Вид
Решение № 16452
Подписан
20.08.2026
Състав
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16452 гр. С., 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110110551 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Т.С.” ЕАД осъдителни искове по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката, които съгласно уточнителната молба от 16.10.2024 г. са предявени против Ц. Б. В., с ЕГН:

********** в качеството й на собственик и във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. С., п.к. ********, обл. С., общ. С., ж.к. „**********, аб.№ **********, сумата в общ размер на общ размер на 1615.70лв., от които 1320.43лв. – стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, и 268.50 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 21.71лв. - главница, за периода от м.01.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 28.02.2023 г. до окончателното изплащане, 5.06лв. мораторна лихва върху главница за забава в периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023Г.

От страна на ответника исковете се оспорват.

От страна на третото лице-помагач „Н.” ЕАД, конституиран на страната на ищеца, се заявява становище за основателност на предявените искове. Твърди се, че потреблението е било определено в хипотеза на неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

1

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът е клиент на ищеца по повод доставката на топлинна енергия, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен с оглед неоспорения договор за продажба на държавен недвижим имот с купувач А. Б. Г., която е починала на 26.07.2018 г. и е с единствен наследник по закон ответникът Ц. Б. В., видно от служебно изготвената справка за наследници.

От страна на ответника не са оспорени представените от третото лице помага документи главен отчет за двата отчетни периода и положен за абонат подпис, както и съответното на тези документи заключение на съдебнотехническата експертиза, от които се установява, че за посочения имот през процесния период топлоснабдяването за отопление е надлежно прекратено, като радиаторите са демонтирани. Начислените задължения включват отопление само за за щранг-лирата имота, която е без индивидуален разпределител, топла вода по показания на 1 бр. водомер, както и сградна инсталация.

За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.

6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата..

Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии).

Щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните 2 отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи. В заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е разяснен начинът, по който е определена топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата. Заключението е обосновано, тъй като е съобразено с т. 6.9 от Методиката от Приложението към чл. 61, ал. 1 към Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, която предвижда, че при щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5.

По изложените съображения съдът намира заключението на съдебнотехническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, ч е действителният размер на задълженията след края на двата отоплителни сезона само за процесния период и само за топлинна енергия възлиза на сумата 1320,43 лева, колкото и се претендира от страна на ищеца.

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия, защото услугата по доставка на топлинна енергия е изпълнена, като неопределен е единствено начинът на изчисление, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката (в сила от 15.05.2015 г. потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, имат право да изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, който метод да е различен от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г., но когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната 3 инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата.

Поради това и тъй като, от една страна, не се твърди и не се установява етажните собственици в сградата да са се възползвали от правото да приемат свой метод на изчисления, който да е различен от Методиката по наредбата, а наред с това – в случая по делото не са представени доказателства, от които да бъде заключено, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия, то съдът намира, че отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., не е основание за промяна на направения по-горе извод относно размера на задължението за топлинна енергия, в частност относно компонента „сградна инсталация“.

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Т.С.” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед двата отчетни периода и представения ценоразпис съдът кредитира изготвеното от съдебносчетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово разпределение дължимата сума е в размер на 21.71лв. лева, колкото и се претендира.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по 4 същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 468,39 евро (916,10 лв. – от общо сторени в размер на 1102,82 лева разноски).

В полза на предоставилия безплатна правна помощ адвокат на ответника и основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв ищецът следва да заплати: на адв. С.

Д. сумата 41,55 евро (стари 81,27 лв. от определените от съда следващи се, ако исковете бяха изцяло неоснователни, 480 лв.)

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ц. Б. В., с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********, във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. С., п.к.

********, обл. С., общ. С., ж.к. „**********, аб.№ **********, сумата 675,13 евро /стари 1320.43лв./ – стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, сума за дялово разпределение в размер на 11,10 евро /21.71лв./ - главница за периода от м.01.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 28.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 468,39 евро – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за: 268.50 лв. - мораторна лихва относно задължението за топлинна енергия и за забава от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., както и за 5.06лв. мораторна лихва относно задължението за услуга дялово разпределение и за забава в периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023Г.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******** да заплати на адв. С. Д. с ЕГН ********** сумата 41,55 евро - определено от съда на основание чл. 38, ал.