Решение № 1719 от 29.11.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1719 гр. Русе, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. И. при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. И. Гражданско дело № 20244520102828 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД, чл.59 ЗЗД във вр.с чл.72 от ЗН и чл.86 ЗЗД.

Ищцата М. Х. Р. твърди, че е законен наследник на М. П.а Ч., б.ж. на гр. Р., починала на 01.03.2019 г. В наследствената маса влизали следните недвижими имоти, движими вещи и средства в банки: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Р., ул.“Б.“ 120, бл.“Г.Д.“, вх. 2, ет. 6, ап. 11, вид собств. Частна, тип Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, площ по документ 83.28 кв. м, таван 10, 0,960 % ид.ч. от общите части на сградата, при граници на СОС; 2. Лек автомобил „СЕАТ АЛХАМБРА“ с рег.№ Р1788ВТ; 3. Банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД с наличности по тях към 01.03.2019 г. - 24 370.81 лв. и срочен влог в размер на 24 742.28 лв. По силата на наследственото правоприемство ищцата била собственик на 1/4 от описаното по-горе имущество.

На 23.05.2019 г. било вписано в АВ саморъчно завещание, което се твърдяло, че е написано и подписано от покойната М. Ч., със следното съдържание: „Саморъчно завещание, от М. П.а Ч., ЕГН: **********. Завещавам моето движимо и недвижимо имущество и банкови сметки на Р. И. Д. с ЕГН: **********. Днес 28.08.2018 г. написах собственоръчно последната ми воля. гр. Русе, 28.08.2018 г., М. П.а Ч., подпис-не се чете“. Според ищцата, саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателя. Не били спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН.

1

На 27.09.2019 г. Р. Д. от една страна, С. Д. Д. и Р. К. С. от друга, сключили договор за продажба под формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 139 том V, рег.№ 10680, дело 564/2019 г., по силата на който първата продала на вторите гореописания недвижим имот за сумата от 55 000 лв. Според М. Р., по силата на този договор не е настъпило вещнопрехвърлително действие, тъй като продавачът Р. Д. не е била собственик на имота.

На 17.03.2021 г. С. Д. Д. и Р. К. С. от една страна и Б. И. Ю. от друга страна, сключили договор за замяна във формата на нотариален акт, по силата на който С. Д. и Р. С. прехвърлят Б. Ю. спорния жилищен имот, описан по-горе. Срещу този имот Б.

Ю. им прехвърля следните свои имоти: 1. 2/3 ид. части от Сграда *** с предназначение - Хангар, депо, гараж, площ по док. - 15.000 кв.м., гр.Р., ул.„З.“ 5; 2. 2/3 ид. части от Поземлен имот ***, пл.№ 3788, площ по док. 253.000 кв.м., 2/3 ид.ч., гр.Р., ул.“З.“ 5 и 3. СОС ***, предназначение - Жилище, апартамент, площ по док. - 142.080 кв.м., в гр.Р. ул.„З.“ 5, ет.1, Прилежащ обект – таван. Според ищцата, макар и добросъвестни, страните не постигнали желания от тях транслативен ефект, тъй както С. Д. и Р. С. не са ставали собственици на имота.

На 06.07.2021 г. същите от една страна и Б. Ю. от друга сключили договор за замяна във формата на нотариален акт, като се заменяли отново същите имоти и отново не бил настъпил вещнопрехвърлителния ефект, тъй като никоя от страните не била собственик на СОС ***.

На 19.09.2023 г. С. Д. и Р. С. учредили в полза на БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА договорна ипотека върху СОС ***, находящ се в гр.

Р., ул.“Б.“ 120, бл.“ Г.Д.“, вх. 2, ет. 6, ап. 11. Учредената договорна ипотека била нищожна, поради противоречие с чл. 170 от ЗЗД.

Р. И. Д. се разпоредила със средствата, принадлежали на починалата М. Ч., въпреки нищожността на завещателното разпореждане. Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, според която саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Твърди, че процесното завещание не било написано и подписано от завещателя и на основаниечл. 42 от ЗН е нищожно. След обявяване на завещанието от нотариус, Р. Д. се разпоредила със средствата в банковата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с наличност към 01.03.2019 г. от 24 370.81 лв. и срочен влог в размер на 24 742.28 лв. Ищцата притежавала 1/4 част от тези суми в общ размер 12 278,27 лв. Тъй като завещателното разпореждане било нищожно, изначално липсвало правно основание, въз основа на което ответницата Д. е получила тези средства.

Осъществен бил съставът на чл.55, пр.1 ЗЗД - неоснователно обогатяване. По тази причина се дължало връщане на сумата от 12 278,27 лв.

2

Като наследник по закон на М. П.а Ч., ищцата притежавала 1/4 ид. част от жилищния имот в гр. Р., ул.“Б.“ 120, бл. „Г.Д.“, вх. 2, ет. 6, ап. 11. Нищожността на завещанието не позволявала настъпването на вещно-прехвърлителното действие на поредицата от сделки, следващи обявяването на завещанието. Р. Д. не била прехвърлила правото на собственост върху имота на С. Д. и Р. С., както и последните двама не били прехвърлили собствеността върху имота на Б. Ю. с договора за замяна, тъй като не били собственици на имота. Впоследствие Б. Ю. отново не бил прехвърлил правото на собственост върху имота на С. Д. и Р. С., нито те били учредили договорна ипотека върху имота, поради нейната нищожност. Макар и добросъвестни, последващите купувачи не са придобили собствеността на основание добросъвестно владение, тъй като не бил изтекъл срокътпо чл.79, ал.2 ЗС.

Първоначално заявява претенции за: прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 28.08.2018 г. в полза на Р. И. Д., обявено с протокол от 18.04.2019 г., вписано под акт № 166, том 4 от 23.05.2019 г. в АВ, на основание чл.42, б.„б“, пр.II, вр. с чл.25, ал. 1 от ЗН; ответницата Р. И. Д. да бъде осъдена да върне на М. Р. като получена без основание, по чл. 55, пр.1 ЗЗД, сумата от 12 278,27 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска; да се признае за установено по отношение на ответниците, на основание чл.124 ГПК, че ищцата е собственик на 1/4 ид.част от гореописания имот; да бъде прогласена нищожността на договорна ипотека върху недвижимия имот, обективирана в нот.акт № 89, том V, рег.№ 6799, нот.дело № 574/2023 г. със страни „Българо-Американска кредитна банка“ АД като ипотекарен кредитор и С. Д. Д. и Р. К. С. ипотекарни длъжници, вписана по отношение Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на основание чл.26, ал.1, пр. І, вр. чл.170, вр. чл.167, ал.3 от ЗЗД. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

Впоследствие, с Определение № 4939/10.12.2024 г. производството по първия и последния искове /за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 28.08.2018 г. в полза на Р. И. Д. и на договорна ипотека върху недвижимия имот, обективирана в нот.акт № 89, том V, рег.№ 6799, нот.дело № 574/2023 г. със страни „Българо-Американска кредитна банка“ АД и С. Д. Д. и Р. К. С./ е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Русе.

В срока от чл.131 от ГПК ответницата Р. И. Д. депозира отговор, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. С. Д. и Р. С. придобили имота преди вписване на исковата молба, с която е бил заявен спорът относно това право и бъдещото постановено решение не следвало да им бъде противопоставено.

Разпореждането на Р. Д. със средствата, принадлежали на М. Ч., било на базата на полученото и вписано 23.05.2019 г. в Агенцията по вписванията саморъчно завещание.

Относно иска по чл. 55 от ЗЗД: от представените книжа и от исковата молба не ставало 3 ясно ищцата какъв ред наследник е на М. Ч. и как е формулирана твърдяната запазена част от 1/4. Право на такава имали само низходящите на завещателя, родителите и съпругът. Останалите наследници нямали право на запазена част и когато завещателят няма наследници от посочените три категории, можел да се разпореди с цялото си имущество. В случая до едно бъдещо прогласяване на дадено саморъчно завещание за нищожно, произтеклите от него последици не можели да се считат за неоснователно обогатяване. Моли исковете по отношение на нея да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като й се присъдят направените деловодни разноски.

Ответниците С. Д. Д. и Р. К. С. представят отговор на исковата молба, с който оспорват и размера на наследствените права на ищцата. Твърдят, че липсват данни относно роднините по съребР. линия на бащата на М. Ч. - П.С.Ч. и тяхното установяване би променило размера на дела й от наследството. В случай, че се установи неистинност на саморъчното завещание, твърдят, че са придобили имота на основание непрекъснато и несмущавано давностно владение в петгодишен срок, като към срока на упражняваното от тях владение - от 27.09.2019 г. до датата на връчване на исковата молба присъединяват и това на тяхната праводателка Р. И. Д. - от момента на обявяване на саморъчното завещание, а именно 23.05.2019 г. до деня на продажбата - 27.09.2019 г. и това на Б. И. Ю. за периода от 17.03.2021 г. до 06.07.2021 г., през което време последният е владял имота по силата на договор за замяна. Исковата молба била връчена на ответниците на 08.07.2024 г., към която дата следвало да се приеме, че е първият момент, в който владението им е било смутено от ищцата, а 5-годишният давностен срок изтекъл на 23.05.2024 г. С отговора ответниците правят изрично изявление, че имотът е придобит от тях на основание добросъвестно давностно владение. Същите демонстрирали по несъмнен начин, че владеят имота за себе си, като направили основен ремонт на същия, разпореждали са се с него, учредили ипотека в полза на „Българо-Американска кредитна банка"АД и това тяхно владение било демонстрирано по отношение на всички. След придобиване на имота ответниците направили подобрения в него на стойност 60 000 лева. Към момента на закупуване на апартамента, същият не бил ремонтиран от построяването на блока. Всички стаи били пълни с изпочупени мебели, чували със стари дрехи, боклуци и вещи. Дограмите висяли, банята била в отчайващо състояние. Ответниците първо предприели действия по почистване и изнасяне на всички вещи от имота, след което и по извършване на основен ремонт. Ето защо в условията на евентуалност, в случай, че претенциите срещу тях бъдат уважени, предявяват срещу ищцата насрещен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, вр с чл.72 от ЗС и молят същата да бъде осъдена да им заплати сумата 15000 лв., представляваща 1/4 от цената на извършените подобрения, подробно описани в насрещната искова молба, с която се обогатила неоснователно.

В отговора по насрещната искова молба М. Р. оспорва нейната основателност, както и твърденията, че имотът е бил за тотален ремонт. Оспорва извършването на 4 описаните ремонтни дейности, както и заплащането на посочените от ищците разходи.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане и моли искът да бъде отхвърлен.

Ответникът Б. Ю. в отговора на исковата молба заявява, че действително е придобил, а след това и разпоредил с процесния имот, като към настоящия момент не е негов собственик. Поради липса на пасивна процесуална легитимация, не е надлежен ответник в процеса. Оспорва и размера на наследствените права на ищцата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата е наследник по съребР. линия от четвърта степен на М. П.а Ч., б.ж. на гр.Р., починала на 01.03.2019 г. Видно от представеното удостоверение за наследници, последната няма наследници по права линия. Тъй като наследството е открито след влизане в сила на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, призовават се към наследяване роднините по съребР. линия до шеста степен. Според чл. 74, ал. 2 от СК, родство по съребР. линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото, а съгласно чл. 75, ал. 2 СК между двама роднини по съребР. линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.