Решение № 491 от 08.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Благоевград, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500883 по описа за 2026 година съобрази следното:

Настоящото второинстанционно съдебно производство е образувано по жалба на Етажната собственост на сградата на „***“, с административен адрес гр. ***, местност „***“, имот № ***, подадена чрез адвокат Б. Б., срещу решение № 225 от 24.04.2026 г., постановено по гражданско дело № 1610 от 2021 г. на Районен съд ***, в отхвърлителната му част. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен в атакуваната му част. Той бил постановен в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Предявените искове били изцяло доказани. Районният съд неправилно приел за доказано възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, че не е пребивавал лично повече от 30 дни в имота през релевантния период. Представените документи не били достатъчни за доказване на необитаване на собствения на ответника имот. Не било ангажирано нито едно доказателство по делото, с което да се установи, че имотът не е ползван изобщо, включително от наематели, приятели, семейство.

Погрешно и лишено от правна логика било изложеното в мотивите на съдебното решение, че ответникът не е посещавал имота си лично. Подобна логика можела да освободи собственици на повече от един имот изобщо от изпълнение на 1 задълженията по заплащане на такса за поддръжка за повече от един имот, въпреки че се използвал активно от наематели, приятели и/или семейството. Ако тази логика на състава на Районен съд *** била правилна, то никога нямало да бъде възможно да се заплаща за два имота такса за поддръжка, ако ответник е едно физическо лице, собственик на повече от един имот, и физически е невъзможно само да ползва лично същите едновременно, което би довело до освобождаване от дължимите такси за поддръжка, въпреки че цялата фамилия, приятели или наематели обитават имотите. Когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна тежест било да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т. ч. както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван. В доказателствена тежест на ответника било да докаже възраженията си, че не дължи плащане, т. е. че е пребивавано в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и че за това е уведомен писмено управителят. Заинтересованият, в чийто интерес законът допускал възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носел доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства факта, че е пребивавано в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“.

Установило се по делото и не било спорно, че ответникът не е уведомил писмено управителя на ЕС, че няма да ползва имота и ще пребивава в него не повече от 30 дни годишно, затова следвало да докаже необитаването на имота с всички възможни доказателствени средства. Обстоятелството дали самият собственик пребивава в имота, или не, било ирелевантно, доколкото имотът можел да се ползва от трето лице, в която хипотеза несъмнено се дължала такса за поддръжка.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 6 от ЗУЕС сочела единствено, че ЕС поддържа книга на ЕС, но задължението било за самия собственик да представи данни за вписване по чл. 7, ал. 3 от ЗУЕС. От това следвало, че районният съд мотивирал решението си да отхвърли исковете и в защита на неизправния собственик с факта, че същият не е изпълнил едно свое задължение. Не било възможно Етажната собственост, в лицето на управителя, да иска насила данни, каквито собственикът не е пожелал да предостави и не предоставя. От приетите писма за изразходвани консумативи в имота се установявало единствено, че сградата е електроснабдена и водоснабдена, но собственикът не е подал искане за откриване на индивидуални партиди, поради което нямало данни конкретно за процесния имот дали през 2 процесния период е изразходвана вода и ел. енергия, с оглед на установяване на обстоятелството дали същият е ползван. Ответникът не ангажирал други доказателства, от които да се установи конкретно по отношение на процесния имот дали за процесния имот са разходвани консумативи, свързани с ползването му, в т. ч. чрез показания на контролен електромер/водомер, ангажиране на вещо лице и др. По никакъв начин със събраните по делото доказателства не се установявало неизползване на имота на ответника през процесния период. Единствените представени доказателства не установявали и неизползване на имота изобщо - чрез наематели, приятели, семейство, за това не били ангажирани никакви доказателства. Това обстоятелство, представляващо отрицателно твърдение, следвало да се докаже посредством установяване на положителни факти, които да изключат обитаването на имота за повече от 30 дена в календарна година.

Следвало да бъдат ангажирани други доказателства, а именно - доказателства за изразходвани консумативи в процесния имот или други подходящи документи, от които да е видно или да е налице индиция, че имотът не е бил обитаван. Моли се за отмяна на обжалваната част от решението на районния съд и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноските пред двете инстанции.

Подаден е отговор от насрещната страна. Той изхожда от адвокат Е. Я.. В същия се застъпва тезата, че обжалваната част от съдебното решение е правилна и постановена в съответствие с материалния закон. Общото събрание било органът, който има правомощията да вземе решения в насока определяне размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които можели да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия били ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, т. е. пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС били освободени изцяло от всички разходи, разноски и такси във връзка с дейностите по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост. Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС била императивна правна норма, етажният собственик не дължал заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. В хода на производството били събрани множество писмени доказателства, от които било установено, че в очертания в исковата молба период ответникът не е пребивавал в собствения му самостоятелен обект, което било установено от приетото по делото като доказателство писмо от ГД „Гранична полиция“, от което се установявало, че по отношение на *** няма записи на данни 3 за преминаване през ГКПП на Република България. От задграничния му паспорт било видно, че за същия период не са му били издавани визи за пътуване до Република България. По делото било установено, че самостоятелните обекти в сградата нямат открити индивидуални партиди на всеки самостоятелен обект, поради което не се установило да са били изразходвани количества електрическа енергия и вода. В изготвената по делото счетоводна експертиза вещото лице изрично посочило, че дружеството, на името на което са открити партидите, отказва да предостави информация как се разпределят количествата вода и електрическа енергия. Не било ясно как се установявало дали и колко консумация има всеки самостоятелен обект. От събраните по делото писмени доказателства били доказани твърденията от отговора на исковата молба, че в процесния период ответникът не е пребивавал в сградата повече от 30 дни в една календарна година.

Вещото лице посочило изрично, че за процесния имот няма издавани фактури за консумация на ел. енергия и вода. Същото се потвърдило и от събраните гласни доказателства на свидетеля ***, която била управител на етажната собственост към процесния период. Обитателите подлежали задължително на вписване в книгата на етажната собственост, а ищецът не доказал да е изпълнил задължението си и да е вписал такива лица в книгата на ЕС - обитатели на апартамента на ответника. От ищцовата страна, която носела доказателствената тежест за установяване на положителните факти, от доказването на които за нея следвали благоприятни правни изводи, не било ангажирано нито едно от допустимите по ГПК доказателства в насока, че процесният самостоятелен обект е бил ползван или обитаван от някого другиго, като такива твърдения не били наведени от ищеца нито в исковата молба, нито до първото съдебно заседание. Когато от страна на ищеца не били събрани доказателства, че самостоятелният обект в сграда в режим на етажна собственост е бил ползван в процесния период от трети лица, било то ползватели, наематели, приятели или семейство, и ответникът е доказал по делото, че не е пребивавал в собствеността си повече от 30 дни в една календарна година, то възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС било доказано. Моли се за потвърждаване на съдебния акт в атакуваната му част и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Не се събираха нови доказателства от въззивната инстанция.

Решението на първата инстанция е валидно и допустимо в атакуваната му част.

Окръжният съд се съгласява с мотивите, изложени от Районен съд ***, и препраща 4 към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Спорният въпрос по делото е дали ответникът е ползвал процесния самостоятелен обект в етажната собственост, като той е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.

Правилно районният съд е приел, че в настоящия случай не е било необходимо ответникът да уведомява етажната собственост за своето отсъствие. В хипотезите на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е без правно значение дали е бил уведомен управителят на етажната собственост /Решение № 93 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 395/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, и Решение № 60181 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***/.

Правилен е изводът на районния съд, че претендираните вземания касаят именно разходи за управляване и поддържане на общите части.

Ответникът изрично заявява, че нито той, нито трети лица са ползвали неговото ателие. Това кореспондира с писмените доказателства по делото.

*** не е регистриран по постоянен или настоящ адрес в процесното ателие.

В международния паспорт на ответника няма отметки за влизане на територията на страната ни.

От разпечатката от АИС „Граничен контрол“ за процесния период се установява, че няма записи за преминавания на *** през ГКПП на Република България.

Към делото е приобщена справка от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, според която ателието не е регистрирано в клиентската информационна система посредством индивидуален абонатен номер.

От справката от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е видно, че за обекта няма данни за подаване на заявления за откриване на партида, както и документи за дължими и платени суми за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.

От ангажираните от ищцовата страна показания на свидетелката *** въобще не може да се направи извод, че ателието е било обитавано от ответника или от трети лица. Тя откровено споделя, че името на ответника не й говори нищо и че няма информация същият като етажен собственик да е идвал да си ползва имота или да го е предоставял за ползване на трети лица. Разказаното от тази свидетелка е тотално хаотично, объркано и взаимноотричащо се. Същата изобщо не е сигурна в това, което съобщава /„ Аз не помня годините … Не помня през кои години съм била … Не си спомням годините ... Това е било толкова отдавна … Нямам спомен 5