Определение № 233 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. София, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500176 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на срещу Определение № 11355/28.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 13240/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-21 състав, с което съдът е оставил без разглеждане като просрочена молбата му с вх.№ 77223/22.08.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, имаща характер на искане за допълване на решение № 3767/10.07.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от определението е връчен редовно на 31.10.2023 г., а частната жалба е подадена на 07.11.2023 г. ), от процесуален представител адвокат Т. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено по първоинстанционното дело л.122 и л.204, както и с оглед молба вх.№ 114215/05.12.2023 г. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 05.12.2023 г .

С оглед на горното частната въззивна жалба е редовна.

Частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че искането за присъждане на разноски е предявено пред съда в открито съдебно заседание и съдът в мотивите е взел отношение по този въпрос, формирайки правораздавателна воля в мотивната част на 1 решението, но не е отразил тази воля изрично в диспозитива на съдебния акт, поради което счита, че са налице предпоставките на чл.247 от ГПК за произнасяне по същество на искането.

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и да постанови поправка на очевидна фактическа грешка в смисъла, заявен с искането до първоинстанционния съд.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът по частната жалба-Г. Г. М. депозира отговор чрез процесуалния си представител адвокат М.. Оспорва частната въззивна жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита доводите на съда за правилни и законосъобразни.

От фактическа страна:

Производството по гр.д.№ 13240/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-21 състав, е приключило с Решение № 3767/10.07.2023 г., препис от което е връчен редовно на ответника „К. и К.“ АД чрез процесуалния му представител адвокат Т. на 28.07.2023 г.

С решението си съдът е уважил частично исковете на Г. Г. М..

В проведеното на 28.04.2023 г. открито съдебно заседание адвокат Т. в качеството си на процесуален представител на ответното дружество е заявил искане за присъждане на сторените от него разноски, за което е представил списък по чл.80 от ГПК-л.205 от делото на първоинстанционния съд.

В мотивната част на решението си съдът и с оглед частичното уважаване на исковата претенция, изрично е формирал воля, че ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 3910,40 лв., според отхвърлената част от иска, но видно от диспозитивната част на решението, е пропуснал да се произнесе с осъдителен диспозитив.

На 22.08.2023 г. (безспорно след изтичане на срока за обжалване на решението, съответно срока по чл.248, ал.1 от ГПК, за което частният жалбоподател не спори), ответникът „К. и К.“ АД чрез процесуалния си представител е сезирал първоинстанционния съд с искане по реда на чл.247, ал.1 от ГПК за поправка на допусната очевидна грешка, при произнасянето относно дължимите на ответника разноски.

Първоинстанционният съд и с обжалваното определение е приел, че е сезиран с искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на решението, 2 което обаче е депозирано след установените в ГПК за това срокове и в този смисъл е процесуално недопустимо. Счел е, че не е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка, а молбата въпреки, че е подадена по реда на чл.247 ГПК всъщност има характер на искане за допълване на решението в частта за разноските.

По горните съображения СГС оставил без разглеждане процесуално недопустимо искането на ответника „К. и К.“ АД. като

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с молба с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските.

Видно от искането, с което е бил сезиран, в мотивната част на същото никъде не е посочено, че съд е пропуснал да се произнесе по искането на ответника за присъждане на разноските.

СГС е бил сезиран с молба за поправка на очевидна фактическа грешка и тази молба е процесуално допустима по следните съображения:

Налице е константна съдебна практика обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – така напр. решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г., I г. о., решение № 50055 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д.

№ 2018/2022 г., I т. о., ТК и мн. други, с които е прието, че явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, не отразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите. Налице ли е очевидна фактическа грешка, тя може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК, като искането не е ограничено със срок и може да бъде направено по всяко време, включително и по инициатива на съда.

В конкретния случай, очевидната фактическа грешка се изразява в 3 неотразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите. На стр.4 от решението, съдът изрично е написал: „Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 3910,40 лева, според отхвърлената част от иска.“, т.е. съдът и в мотивите се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски и е формирал воля относно тяхната дължимост в конкретен размер, но тази своя воля не е отразил в диспозитива.

Молбата би имала характер на такава за допълване на решението в частта за разноските, само ако въпросът за разноските, които се дължат от ищцата на ответника не е обсъждан от първоинстанционния съд в мотивите.

Ето защо и поради несъвпадане на изводите на двете инстанции определението на СГС ще следва да бъде отменено и делото върнато на състава на СГС за произнасяне по същество на искането за допускане на очевидна фактическа грешка с правно основание чл.247, ал.1 от ГПК.

Доколкото първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество на искането, то не може въззивният съд да стори за първи път това.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11355/28.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 13240/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-21 състав И ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по същество на искането с правно основание чл.247, ал.1 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3767/10.07.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4