Определение № 113 от 05.03.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. В., 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20261300500030 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от „ЮБ“ АД против Разпореждане №1431 от 04.12.2025г. по ч.гр.д. № 1230/25г. на БРС в частта, с която е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за присъждане на сума от 228 лв., съставляваща разходи за уведомяване.

Жалбоподателят счита, че определението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Счита, че се дължи претендираната сума от 228лв., която съставлява разходи за уведомяване на длъжника. Счита, че това не е допълнителна услуга, а изпълнение на законово задължение на банката, която за да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да отправи изрично волеизявление за това до длъжника с цел да се премине към процедурата по чл.417 ГПК. Твърди се, че разпореждането е недопустимо, като съдът е излязъл извън правомощията си, както и че е неправилно и незаконосъобразно. Сумата не представлявала възнаграждение за извършени допълнителни услуги, а за изпълнение на законово задължение на банката -кредитор. За да обяви кредита за предсрочно изискуем, банката имала задължение това волеизявление да достигне до длъжника, като това обстоятелство следва да е установено по категоричен и безсъмнен начин.

Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за същата сума.

Частната жалба не е връчена на длъжника.

Съставът на ВОС намира, че частната жалба е процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на 1 делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на вторите - чл.413, ал.2 ГПК, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

Разгледана по същество е основателна.

По ч.гр.д. №1230/2025г. на БРС „ЮБ“ АД е подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.417 ГПК срещу посочен в заявлението длъжник и съответните суми, представляващи задължение по договор за потребителски кредит от 07.03.2024 г. БРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед за изпълнение на 04.12.2025г. за претендираните суми с изключение на претендираната сума от 228лв., съставляваща разходи за уведомяване за периода 07.01.25г. до 25.11.25г. като е отхвърлил искането по чл.417 ГПК в тази част. Посочено е от съда, че сумата не се дължи на заявителя на основание чл.11, ал.1,т.10 ЗПК, поради недействителност на клаузата на осн.чл.22 ЗПК.

Позовал се е на Решение №939/21.02.2024г. на СГС по в.гр.д.№ 10772/2021г.

Сумата 168,00 лева е посочена в представеното Извлечение от счетоводните книги на заявителя. От приложената фактура №55781/15.09.2025г.е видно, че за извършените от ЧСИ К.- Д. услуги за уведомяване на длъжника Н. Е. И. е начислено възнаграждение от 168.00 лева с ДДС, която е платена на ЧСИ с платежно нареждане от 11.09.2025г.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК постановява, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.

Според нормата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Видно е, че чл.11, ал.1, т.10 ЗПК касае информацията в договора, касаеща изчисляването и посочването на ГПР в договора, която е неотносима към разходите за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост от ЧСИ в случай на неизпълнение на договора. Не е посочена и клауза от договора, която се приема, че е недействителна, на основание чл.22 от ЗПК.

Решението, на което се е позовал първоинстанционния съд, също е неотносимо към настоящия случай. Същото е постановено на основание чл.422 ГПК за установяване на вземания, по издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 ГПК. Спор е имало по въпроса за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанието, като е прието, че това волеизявление на кредитора е било инкорпорирано в исковата молба. Прието е, че договорът е недействителен на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е 2 бил посочен начина на изчисление на ГПР, и в същият не е била включена сумата за застраховка по кредита и и заплатена такса ангажимент.

Следва да се отбележи, че в ГПР не се включват разходи, които не са предварително известни или зависят от поведението на кредитополучателя, като такси и лихви за забава при просрочени плащания; нотариални такси; разходи за застраховки, които не са задължително изискване на кредитора.

В случая се касае именно за неизвестен предварително разход за заплащане на възнаграждение на ЧСИ за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, за да бъде изпълнено задължението на кредитора, преди обявяването на същата предсрочна изискуемост в размер на 168.00лв. с ДДС. Този разход не би могъл предварително да бъде определен, тъй като се предполага добросъвестното изпълнение на договора от страните.

Сумата не представлява неустойка и няма обезщетителен характер, за да попада в забраната на чл.33 от ЗПК. Същата няма характер и на скрита такса или комисиона за отпускане, усвояване или управление на кредита.

Представени са доказателства извършване и плащане на разхода, поради което съдът приема, че за сумата следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение.

По отношение на доводите за адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана в размер на 60.00 лева, съдът намира, че такова възнаграждение е присъдено в заповедта в поискания от заявителя размер. Над сумата от 168.00 лева не се установи от заявителя да са направени разходи за уведомяване на длъжника.

С оглед изложеното, съдът намира, че разпореждането в частта, в която е отхвърлено заявлението за сумата от 168.00 лева следва да бъде отменено и делото следва да се върне на БРС за издаване на заповед, поради което ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1431 от 04.12.25г. по ч.гр.д. № 1230/2025г. на БРС , в частта, в която е отхвърлено заявлението за разходи за уведомяване до сумата 168.00 лева.

Връща делото на РС Б. за продължаване на съдопроизводствените действия и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по заявление вх.№ 4830/03.12.2025г. за сумата 168.00 лева разходи за уведомяване.

Потвърждава определението в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4