Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 128 от 11.08.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Частно наказателно дело 333/2023
Вид
Решение № 128
Подписан
11.08.2023
В сила
19.08.2023
Състав
Теменуга Иванова Стоева, Деница Красимирова Петрова, Милена Иванова Хараламбиева

Цитирани разпоредби

  • чл.24 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. гр. Д., 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Деница Кр. Петрова

Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Частно наказателно дело № 20233200200333 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС / ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Д. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, придружено с решение за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган – Rheinisch – Bergischer - Kreis, Г., засягащо българския гражданин, А. А., роден на *********г. в гр.Т. с последно известен адрес –с.О., ул.“С.“ №17, община Т..

От извършената служебно справка за данните за лицето се установява, че се касае за българския гражданин А. М. А., роден на *********г. в гр.Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.О., ул.“С.“ №17, община Т..

Лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, поради което му е назначен служебен защитник съобр. чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за 1 нА.чие на всички предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция.

Защитникът пледира, че са нА.це предпоставките за признаване на решението.

Д.кият окръжен съд намери следното:

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №OWI220206040/SB18 за налагане на финансова санкция, постановено на 09.12.2022г., влязло в сила на 19.01.2023г., издадено от Rheinisch – Bergischer - Kreis, Г.. С решението на българския гражданин А. М. А., роден на *********г. в гр.Т., ЕГН ********** е наложена финансова санкция –глоба в размер на 150 евро за това, че на 23.09.2022г. в 22:35ч. движейки се по федерална автомагистрала 1 посока на движение- Леверкузен с лек автомобил с регистрационен №******* е превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 27км/ч. (допустима скорост 100 км/ч., установена-след приспадане на толеранс-127км/ч) -нарушение по чл.41 ал.1 във връзка с Приложение 2,чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закон за движение по пътищата и 11.3.5 от Федерален каталог за глобите на Г., както и разноски в размер на 28,50 евро.

Съгласно удостоверението общия размер на финансовата санкция е за сумата от 178,50 евро, представляваща размера на наложената глоба в размер на 150 евро и 28,50 евро разходи по производството, довели до постановяване на процесния акт.

Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното решение за налагане на финансова санкция, представляващо акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган .

Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС –а именно –чл.30 ал.2 т.1– поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се прави проверка за двойна наказуемост.

Не са нА.це основания, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.

2

35 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИАКОРНФС/,в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнА. в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС и отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. Срещу лицето за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция –няма данни за такова. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство. Не са нА.це данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност /съответно административнонаказателна/ отговорност за деянието, предмет на решението. Наложената санкция е повече от 70 евро. Производството е било писмено, като засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението, което отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето. Тъй като се касае до несъдебен орган изрично в удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.

Доколкото местоживеенето на лицето е на територията на Република България е нА.це една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.

Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИАКОРНФС.

На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй 3 като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро/, или 178,50 евро /общия размер на финансовата санкция/ са равностойни на 349,12 лв. към датата на решението за налагане на финансова санкция ,като засегнатото лице дължи по финансовата санкция тази сума.

По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, Д.кият окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение №OWI-220206040/SB18 за налагане на финансова санкция, постановено на 09.12.2022г., влязло в сила на 19.01.2023г., издадено от Rheinisch – Bergischer - Kreis, Г., с което на българския гражданин А. М. А., роден на *********г. в гр.Т., ЕГН ********** е наложена финансова санкция в общ размер на 178,50 евро /от които 150 евро глоба за извършено нарушение по чл.41 ал.1 във връзка с Приложение 2,чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 ал.1, 3 т.5 от Закон за движение по пътищата и 11.3.5 от Федерален каталог за глобите на Г. и разноски в размер на 28,50 евро/, равностойни на 349,12 лв. по курс на БНБ към датата на решението за налагане на финансова санкция -09.12.2022г.

Препис от настоящото решение, ведно Решение №OWI-220206040/SB18 за налагане на финансова санкция, постановено на 09.12.2022г., влязло в сила на 19.01.2023г., издадено от Rheinisch – Bergischer - Kreis, Г. да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

4

Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5